Иглика Иванова: Давим се в информация, без да бъдем информирани
Как да консумираме вести, без това да навреди на здравето ни? Кой е верният баланс, с цел да не изпадаме в стрес? Как новините и дезинформацията превземат живота ни? Какво значи " осведоменост "? На тези въпроси дава отговор пред БНР Иглика Иванова , медиен откривател, лектор по осведомителна и медийна политика на Европейския съюз и медийна просветеност, част от Управителния съвет на Коалиция " Медийна просветеност ".
Прочетете още
Приковани по-дълго
" Прави усещане, че е типично и е част от дизайна на доста от приложенията, които използваме, чиято цел е да задържат вниманието ни, да бъдем приковани колкото си може по-дълго! Това, от една страна. От друга обаче, има и някаква вътрешна нагласа и вътрешна нужда, много контрапродуктивна нужда да го вършим.
Тинейджърите най-често приказват за FOMO – Fear of Missing Out. Чувствато, че изпускаш нещо. Там смисълът е малко по-друг, защото те построяват своята обществена среда, получават голям брой нотификации и се опасяват, че в случай че не отговорят в някакъв момент на всички тези връхлитащи известия, ще изпаднат.
Но аз мисля, че ние също го изпитваме. Особено в една толкоз динамична и спешна среда на непрекъсната събитийност. "
Бездната на прочувствено наситените изявления
" Има няколко разнообразни изражения на това, което ни се случва. От една страна, ставаме все по-дезориентирани. И това е разбиране, с което работим в сферата на медийната грамотност, на медийните проучвания. Информационното комплициране, информационната дезориентация, която настава... Ако си спомнете, по време на пандемията се говореше за инфодемия. И това беше разбиране, което Световната здравна организация вкара, въпреки че то по-късно доста всеобщо беше прегърнато. При тази дезориентация, както при всяка друга, както при едно дълбочинно гмурване, когато човек губи визия, къде е горе ли, долу ли и тъй наречените, та по същия метод ние нямаме време за рефлексия. Нямаме време за премислене. Нямаме време за успокоение. Нямаме време за промяната на фокуса.
Така че, още веднъж, това е едно много контрпродуктивно и самоунищожително състояние, при което се давим в информация, без да ставаме по-информирани. Разбира се, тук е доста тънка границата, защото ние непрекъснато приказваме за това, че трябва да сме цивилен дейни. Да, тъй като приказваме, че желаеме да бъдем постоянно осведомени. "
Информираност. Какво значи?
" Не знам дали може да идентифицираме кога и до каква степен сме осведомени. От една страна, имаме склонността и от ден на ден имаме тази опция да черпим информация по тематики, които не разбираме добре. Може да сме любопитни, може да има някаква друга причина. Социалният ни кръг да не го подготвя. Ние се заливаме с информация, за която нямаме необходимата основа. Там информираността настъпва много по-трудно и много по-късно и човек доста елементарно може да се заблуди. По тематики, в които сме били фокусирани цялостен живот, може да е свързано с академичното, с професионалното ни съществуване, там е по-различно. Там има голямо струпване и тогава има и по-голяма сензитивност. Има и по-добра вътрешен глас.
Така че за мен информираността не е еднопосочна. "
Между глада и нахранването
" Нахранването с висококалорийна храна, с доста въглехидрати, което ни дава това моментно възприятие за засищане и след час още веднъж сме гладни. И съответно друг вид хранене, по този начин нареченото " по-здравословно ", то фактически е такова, в което в действителност възприятието за обстановка е доста по-продължително. Така че и с информираността е по същия метод. (...)
Добре е известно, дори се вършат такива наблюдения над навиците на онлайн потребителите за това къде се задържа погледът. Нещо, което, за ужас на рекламодателите, е добре известно, е това, че сме се научили да не виждаме рекламите онлайн.(...)
Особено при децата е фрапантно и се знае, че при тях това, което минава през погледа им, да вземем за пример, като реклами, са над хиляда дневно. Над хиляда дневно! За доста от които те даже не осъзнават, че това е комерсиално известие, за което някой монетизира.
Пак споделям, много постоянно хората не вършим най-хубавото за себе си. Така е с хрането, по този начин е с метода на живот, така е и с метода, по който се осведомяваме. "
Прочетете още
Приковани по-дълго
" Прави усещане, че е типично и е част от дизайна на доста от приложенията, които използваме, чиято цел е да задържат вниманието ни, да бъдем приковани колкото си може по-дълго! Това, от една страна. От друга обаче, има и някаква вътрешна нагласа и вътрешна нужда, много контрапродуктивна нужда да го вършим.
Тинейджърите най-често приказват за FOMO – Fear of Missing Out. Чувствато, че изпускаш нещо. Там смисълът е малко по-друг, защото те построяват своята обществена среда, получават голям брой нотификации и се опасяват, че в случай че не отговорят в някакъв момент на всички тези връхлитащи известия, ще изпаднат.
Но аз мисля, че ние също го изпитваме. Особено в една толкоз динамична и спешна среда на непрекъсната събитийност. "
Бездната на прочувствено наситените изявления
" Има няколко разнообразни изражения на това, което ни се случва. От една страна, ставаме все по-дезориентирани. И това е разбиране, с което работим в сферата на медийната грамотност, на медийните проучвания. Информационното комплициране, информационната дезориентация, която настава... Ако си спомнете, по време на пандемията се говореше за инфодемия. И това беше разбиране, което Световната здравна организация вкара, въпреки че то по-късно доста всеобщо беше прегърнато. При тази дезориентация, както при всяка друга, както при едно дълбочинно гмурване, когато човек губи визия, къде е горе ли, долу ли и тъй наречените, та по същия метод ние нямаме време за рефлексия. Нямаме време за премислене. Нямаме време за успокоение. Нямаме време за промяната на фокуса.
Така че, още веднъж, това е едно много контрпродуктивно и самоунищожително състояние, при което се давим в информация, без да ставаме по-информирани. Разбира се, тук е доста тънка границата, защото ние непрекъснато приказваме за това, че трябва да сме цивилен дейни. Да, тъй като приказваме, че желаеме да бъдем постоянно осведомени. "
Информираност. Какво значи?
" Не знам дали може да идентифицираме кога и до каква степен сме осведомени. От една страна, имаме склонността и от ден на ден имаме тази опция да черпим информация по тематики, които не разбираме добре. Може да сме любопитни, може да има някаква друга причина. Социалният ни кръг да не го подготвя. Ние се заливаме с информация, за която нямаме необходимата основа. Там информираността настъпва много по-трудно и много по-късно и човек доста елементарно може да се заблуди. По тематики, в които сме били фокусирани цялостен живот, може да е свързано с академичното, с професионалното ни съществуване, там е по-различно. Там има голямо струпване и тогава има и по-голяма сензитивност. Има и по-добра вътрешен глас.
Така че за мен информираността не е еднопосочна. "
Между глада и нахранването
" Нахранването с висококалорийна храна, с доста въглехидрати, което ни дава това моментно възприятие за засищане и след час още веднъж сме гладни. И съответно друг вид хранене, по този начин нареченото " по-здравословно ", то фактически е такова, в което в действителност възприятието за обстановка е доста по-продължително. Така че и с информираността е по същия метод. (...)
Добре е известно, дори се вършат такива наблюдения над навиците на онлайн потребителите за това къде се задържа погледът. Нещо, което, за ужас на рекламодателите, е добре известно, е това, че сме се научили да не виждаме рекламите онлайн.(...)
Особено при децата е фрапантно и се знае, че при тях това, което минава през погледа им, да вземем за пример, като реклами, са над хиляда дневно. Над хиляда дневно! За доста от които те даже не осъзнават, че това е комерсиално известие, за което някой монетизира.
Пак споделям, много постоянно хората не вършим най-хубавото за себе си. Така е с хрането, по този начин е с метода на живот, така е и с метода, по който се осведомяваме. "
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ