Айварот го победи Западот…
Как да глътнат жабата, когато тази жаба е промяната на името на страната ти
Веднъж за толкоз години ще си разреша да не бъда в Македония, когато там се взема решение нещо значимо и когато македонците би трябвало сами да се оправят, един път ще ги оставя сами и те ще оплескат всичко. И по този начин ще го оплескат, че ще трансфорат резултата в спор за това кой е победител на референдума на 30 септември и ще ги накарат по едно и също време да се разгласят за такива. Без да са уверени в това, несъмнено. И Зоран Заев съобщи, че допитването е сполучливо, и водачът на опозицията Християн Мицковски гордо се похвали, че е победител, защото условието за „ огромния ценз “- повече от половината от общия лист излезли да гласоподават, не се случи, значи, референдумът е провален и Македония няма да си сменя името. Такава я свършиха братовчедите, че даже провокираха напрежение измежду неголямата група български сътрудници, които пишат за нещата отвъд, предизвиквайки разногласието кой какво бил споделил преди 30 септември, пък какво се получило, кой какъв брой разбирал от тематиката и кой какво бил планувал, а ето какво се получи. Както никак не обичам да си измервам познанията и връзките в Скопие, а още по-малко да се лаская с тях, в този момент ще би трябвало да прегледам всичките си текстове за референдума, с цел да преценява къде съм в този спор. Но повече, когато стане напечено в Македония, няма да не присъствам, към момента имам сили да ударя едно рамо…
И не се чудете на заглавието. Веднага откакто станаха известни резултатите от референдума, един македонски уебсайт хвърли едно бързо око на изявленията в непознатите медии, с цел да дефинира кое заглавие на информациите от Скопие е най-така – ефектно и тъкмо. Изброяваха се няколко разновидности, само че безспорният отличник е това – „ Айварот го победи Западот “. Не знам дали то е най-точното, само че най-малко е ефектно, в случай че не друго. И показва една от аргументите за това в неделя пред урните да отидат единствено някакви си 666 743 гласоподаватели от всички към един милион и 800 хиляди. Вярно, на една от конференциите Зоран Заев съобщи, че това е резултат, който не е постиган на нито едни парламентарни избори. Да, само че това не са избори, а допитване, което имаше други цели и други задания. Вярно е също по този начин, и за това сме писали тук и различен път, че месец септември е времето, в което македонецът подготвя своята „ лютеница “, техния айвар. Няма потребност да гледаш календара- замирише ли над Скопие на печени чушки, от тези, алените, наречени „ Куртовска капия “, значи есента в Македония е пристигнала. Да си правиш айвара по време на избори или референдум, е формула за неявяване от гласуването по някакви допустима причина, както да отидеш за гъби у нас. Дали обаче това е главната, освен това битова, причина за неучастието на македонците в гласуването е мъчно да се каже. Но в случай че желаеме да минимизираме грешката, която по този начин нареченият интернационален фактор направи с неповторимото си и невиждано до момента наличие в Македония, ще би трябвало да я преглътнем, колкото и да не ни се желае.
Да си го кажем направо- и Брюксел, и Вашингтон, и НАТО и Европейски Съюз не направиха вероятността за участие в тези два съюза задоволително примамлива, с цел да може тя да изтегли втората половина от въпроса за референдума, което спъваше македонците да излязат пред урните. Онази втора част, която се отнасяше до Договора за името с Гърция, поради която сложиха под подозрение и първата. Братовчедите може да са провинциалисти, може да са всевъзможни, само че са прагматици, а от време на време и умни. И си вършат добре сметките. Провинциални, провинциални, какъв брой да са провинциални… Колкото и да са, все са си създали „ рачуна “, че тази дандания към участието в НАТО не е единствено от обич към тях, а че зад нея се крие нещо друго, като обкръжението на Сърбия от натовски страни. В една страна като Македония, в която има законни две политически партии на сърбите, и доста други хора, които по разнообразни аргументи симпатизират на Белград, е контрапродуктивно да агитираш за участие в НАТО без да си обяснил почтено и намерено какво то ще донесе на всеки един от македонците.
А и не от Брюксел да имат разполагаем единствено една тактичност и тя да е такава, че да се обгръщат в условности възможното участие в НАТО и в Европейския съюз. Не може да го прехвърляш от година на година, от месец на месец и да се надяваш, че това ще бъде задоволително, с цел да ги накараш да „ глътнат жабата “, когато тази жаба е промяната на името на страната ти. И в този момент беше така- виждам, и в поздравленията за участвалите в референдума, които отиват към Скопие отсам и оттова, отново е по този начин – вратите ви са отворени, само че вижте там, името, не може без него, другояче ви чака още четвърт век изолираност, и по този начин нататък. Изглежда вярна ни беше констатацията отпреди месец, тук, на това място, че „ морковите са на изчерпване, само че тоягите станаха двойно повече “. А това явно не се харесва на гласоподавателите в Македония.
А какъв брой ефикасна е била ролята на европейските политици за резултата от референдума, ще си разреша един образец, пък дано някой се сърди, в случай че желае – огромната големина в европейската политика Ангела Меркел направи първото за канцлер на Германия посещаване в Скопие навръх 8 септември, в Деня на независимостта. Каквото имаше да споделят със Зоран Заев, го споделиха на конференцията пред публицистите. Но какво Меркел е треснала на водача на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски по време на тяхната едночасова среща, остана цялостна загадка. За първи път в това малко клюкарско общество с рамките на държавните граници на Македония не се чу нищо за диалога сред двамата. Това пък роди митове за това по какъв начин огромната Ангела е надали не „ смачкала “ опозиционера. Мои доверени хора от Скопие, и те от нашия журналистически еснафин, ми донесоха, че след диалога Мицковски бил като препикано мушкато. И какво от това? „ Препиканото мушкато “ като водач на ВМРО-ДПМНЕ предложи на своите симпатизанти да решат какво да вършат съгласно личната си съвест и убеждения, само че не промени нито на йота личната си персонална позиция срещу референдума. И това повлия повече, в сравнение с заклинанията на десетките значими посетители, които се изсипаха през септември в Скопие… Била го смачкала…
И в този момент какво? Ами, нищо… Решението е едно и то е битката за евроатлантическото бъдеще на Македония да продължи. Но и тук поражда безконечната алтернатива на кое да се даде приоритет- на политическото или на моралното. Политическото е това, което министър председателят Зоран Заев предложи – Народното събрание да реши да поддържа или не контракта с Гърция и по този начин да открие пътя на страната към НАТО и Европейски Съюз. Прословутото институционално решение. Заев няма да подава оставка, няма да провокира предварителни избори. Такава тактичност се поддържа от хора като първия дипломат на Македония у нас и изтъкнат социалдемократ проф. Георги Спасов. Според него, референдумът е съвещателен, а тези 666 000 гласа „ За “ са задоволителен политически капитал, с цел да се одобри допитването за сполучливо. Значи, в Народното събрание, където Заев ще води борба за още девет депутатски гласа… Ех, в случай че и той имаше своя Цветанов, или както Груевски имаше своя братовчед и началник на тайните служби Сашо Миялков…
Моралното бе предложено от моя другар и сътрудник Атанас Кировски – Саки, който счита, че Заев незабавно би трябвало да отиде на предварителни парламентарни избори и в случай че на тях получи доверието на гласоподавателите, тогава да вкара Договора с Гърция в новия състав на Събранието. Кировски е програмен шеф на най- професионалната новинарска телевизия в Македония- „ Телма “, коренът му е егейски, работил е дълго време за БиБиСи и държи на етичните стандарти на британците. Проблемът в неговата концепция за етичност е цайтнотът, в който Заев работи. Едни избори са загуба на политическо време, което Заев няма. Той би трябвало да бърза, тъй като и Ципрас в Атина е припрян, и той би трябвало да ратифицира. В настоящия състав на гръцкия парламент – може би, само че напролет идват избори и кой знае, кой знае…
А че занапред ще проучваме по-подробно аргументите за този резултат на референдума, това е повече от ясно. Аз пък не знам до каква степен заглавието на този текст е правилно, само че признайте, ефектно е. Гъделичка…
Веднъж за толкоз години ще си разреша да не бъда в Македония, когато там се взема решение нещо значимо и когато македонците би трябвало сами да се оправят, един път ще ги оставя сами и те ще оплескат всичко. И по този начин ще го оплескат, че ще трансфорат резултата в спор за това кой е победител на референдума на 30 септември и ще ги накарат по едно и също време да се разгласят за такива. Без да са уверени в това, несъмнено. И Зоран Заев съобщи, че допитването е сполучливо, и водачът на опозицията Християн Мицковски гордо се похвали, че е победител, защото условието за „ огромния ценз “- повече от половината от общия лист излезли да гласоподават, не се случи, значи, референдумът е провален и Македония няма да си сменя името. Такава я свършиха братовчедите, че даже провокираха напрежение измежду неголямата група български сътрудници, които пишат за нещата отвъд, предизвиквайки разногласието кой какво бил споделил преди 30 септември, пък какво се получило, кой какъв брой разбирал от тематиката и кой какво бил планувал, а ето какво се получи. Както никак не обичам да си измервам познанията и връзките в Скопие, а още по-малко да се лаская с тях, в този момент ще би трябвало да прегледам всичките си текстове за референдума, с цел да преценява къде съм в този спор. Но повече, когато стане напечено в Македония, няма да не присъствам, към момента имам сили да ударя едно рамо…
И не се чудете на заглавието. Веднага откакто станаха известни резултатите от референдума, един македонски уебсайт хвърли едно бързо око на изявленията в непознатите медии, с цел да дефинира кое заглавие на информациите от Скопие е най-така – ефектно и тъкмо. Изброяваха се няколко разновидности, само че безспорният отличник е това – „ Айварот го победи Западот “. Не знам дали то е най-точното, само че най-малко е ефектно, в случай че не друго. И показва една от аргументите за това в неделя пред урните да отидат единствено някакви си 666 743 гласоподаватели от всички към един милион и 800 хиляди. Вярно, на една от конференциите Зоран Заев съобщи, че това е резултат, който не е постиган на нито едни парламентарни избори. Да, само че това не са избори, а допитване, което имаше други цели и други задания. Вярно е също по този начин, и за това сме писали тук и различен път, че месец септември е времето, в което македонецът подготвя своята „ лютеница “, техния айвар. Няма потребност да гледаш календара- замирише ли над Скопие на печени чушки, от тези, алените, наречени „ Куртовска капия “, значи есента в Македония е пристигнала. Да си правиш айвара по време на избори или референдум, е формула за неявяване от гласуването по някакви допустима причина, както да отидеш за гъби у нас. Дали обаче това е главната, освен това битова, причина за неучастието на македонците в гласуването е мъчно да се каже. Но в случай че желаеме да минимизираме грешката, която по този начин нареченият интернационален фактор направи с неповторимото си и невиждано до момента наличие в Македония, ще би трябвало да я преглътнем, колкото и да не ни се желае.
Да си го кажем направо- и Брюксел, и Вашингтон, и НАТО и Европейски Съюз не направиха вероятността за участие в тези два съюза задоволително примамлива, с цел да може тя да изтегли втората половина от въпроса за референдума, което спъваше македонците да излязат пред урните. Онази втора част, която се отнасяше до Договора за името с Гърция, поради която сложиха под подозрение и първата. Братовчедите може да са провинциалисти, може да са всевъзможни, само че са прагматици, а от време на време и умни. И си вършат добре сметките. Провинциални, провинциални, какъв брой да са провинциални… Колкото и да са, все са си създали „ рачуна “, че тази дандания към участието в НАТО не е единствено от обич към тях, а че зад нея се крие нещо друго, като обкръжението на Сърбия от натовски страни. В една страна като Македония, в която има законни две политически партии на сърбите, и доста други хора, които по разнообразни аргументи симпатизират на Белград, е контрапродуктивно да агитираш за участие в НАТО без да си обяснил почтено и намерено какво то ще донесе на всеки един от македонците.
А и не от Брюксел да имат разполагаем единствено една тактичност и тя да е такава, че да се обгръщат в условности възможното участие в НАТО и в Европейския съюз. Не може да го прехвърляш от година на година, от месец на месец и да се надяваш, че това ще бъде задоволително, с цел да ги накараш да „ глътнат жабата “, когато тази жаба е промяната на името на страната ти. И в този момент беше така- виждам, и в поздравленията за участвалите в референдума, които отиват към Скопие отсам и оттова, отново е по този начин – вратите ви са отворени, само че вижте там, името, не може без него, другояче ви чака още четвърт век изолираност, и по този начин нататък. Изглежда вярна ни беше констатацията отпреди месец, тук, на това място, че „ морковите са на изчерпване, само че тоягите станаха двойно повече “. А това явно не се харесва на гласоподавателите в Македония.
А какъв брой ефикасна е била ролята на европейските политици за резултата от референдума, ще си разреша един образец, пък дано някой се сърди, в случай че желае – огромната големина в европейската политика Ангела Меркел направи първото за канцлер на Германия посещаване в Скопие навръх 8 септември, в Деня на независимостта. Каквото имаше да споделят със Зоран Заев, го споделиха на конференцията пред публицистите. Но какво Меркел е треснала на водача на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски по време на тяхната едночасова среща, остана цялостна загадка. За първи път в това малко клюкарско общество с рамките на държавните граници на Македония не се чу нищо за диалога сред двамата. Това пък роди митове за това по какъв начин огромната Ангела е надали не „ смачкала “ опозиционера. Мои доверени хора от Скопие, и те от нашия журналистически еснафин, ми донесоха, че след диалога Мицковски бил като препикано мушкато. И какво от това? „ Препиканото мушкато “ като водач на ВМРО-ДПМНЕ предложи на своите симпатизанти да решат какво да вършат съгласно личната си съвест и убеждения, само че не промени нито на йота личната си персонална позиция срещу референдума. И това повлия повече, в сравнение с заклинанията на десетките значими посетители, които се изсипаха през септември в Скопие… Била го смачкала…
И в този момент какво? Ами, нищо… Решението е едно и то е битката за евроатлантическото бъдеще на Македония да продължи. Но и тук поражда безконечната алтернатива на кое да се даде приоритет- на политическото или на моралното. Политическото е това, което министър председателят Зоран Заев предложи – Народното събрание да реши да поддържа или не контракта с Гърция и по този начин да открие пътя на страната към НАТО и Европейски Съюз. Прословутото институционално решение. Заев няма да подава оставка, няма да провокира предварителни избори. Такава тактичност се поддържа от хора като първия дипломат на Македония у нас и изтъкнат социалдемократ проф. Георги Спасов. Според него, референдумът е съвещателен, а тези 666 000 гласа „ За “ са задоволителен политически капитал, с цел да се одобри допитването за сполучливо. Значи, в Народното събрание, където Заев ще води борба за още девет депутатски гласа… Ех, в случай че и той имаше своя Цветанов, или както Груевски имаше своя братовчед и началник на тайните служби Сашо Миялков…
Моралното бе предложено от моя другар и сътрудник Атанас Кировски – Саки, който счита, че Заев незабавно би трябвало да отиде на предварителни парламентарни избори и в случай че на тях получи доверието на гласоподавателите, тогава да вкара Договора с Гърция в новия състав на Събранието. Кировски е програмен шеф на най- професионалната новинарска телевизия в Македония- „ Телма “, коренът му е егейски, работил е дълго време за БиБиСи и държи на етичните стандарти на британците. Проблемът в неговата концепция за етичност е цайтнотът, в който Заев работи. Едни избори са загуба на политическо време, което Заев няма. Той би трябвало да бърза, тъй като и Ципрас в Атина е припрян, и той би трябвало да ратифицира. В настоящия състав на гръцкия парламент – може би, само че напролет идват избори и кой знае, кой знае…
А че занапред ще проучваме по-подробно аргументите за този резултат на референдума, това е повече от ясно. Аз пък не знам до каква степен заглавието на този текст е правилно, само че признайте, ефектно е. Гъделичка…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ