Успешен лайф коуч каза какво трябва да правим всеки ден, за да живеем живота на своите мечти
Как посредством вътрешна промяна можем да променим действителността и живота си? Интересен въпрос, нали? Да, забавен е, тъй като в действителност ние можем да променяме, можем да променяме всичко, стига да желаеме. Тя има 3 деца, два бизнеса и един брачен партньор. Интересно, нали? Разговаряме в сутрешния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус " с Красимира Ангелова, сполучлив лайф коуч и бизнес наставник
Държа в ръцете си " Дневника на благодарността “. Преди 2 години се срещнах с теб, когато закупих този дневник. И в действителност съм признателна, че те срещнах, защото препоръките, които даваш, и практиките, които даваш на хората, са доста потребни и правят работа потвърдено. Сега, кажи ни по какъв начин в действителност можем посредством вътрешна промяна да променим живота си, действителността си?
Това е доста прекрасен въпрос. И огромна част от хората желаят смяна, търсят новото в живота си, само че в това време не подхващат никакво деяние. Затова аз сътворих " Дневника на благодарността “, тъй като посредством всекидневно упражняване на благодарности аз действително трансформирах живота си, и по този начин и сътворих бизнеса си, треньорския си бизнес се менторството да работя с хора и да им демонстрирам кой е пътят от това ти да си един бизнесмен, такава, каквато съм аз, майка на три деца, и да можеш да създаваш и в допълнение творчество и да работиш с други хора. Всичко това е опция стига човек да желае, да мечтае и работи. Голяма част от хората, които не реализират това, което желаят, е тъй като не подхващат дейности или просто подхващат толкоз дребни дейности, че те не основават никаква смяна.
Добре, ето в този момент ние благодарим. Благодарим за фамилията си, благодарим за брачна половинка си, благодарим за децата си, за бизнеса си, само че какви дейности би трябвало да предприемем, с цел да променим действителността си. Казвате, че не одобряваме задоволително може би и нещата не се случват, а желаеме нещо да се промени.
Ще дам образец с когато упражняваме тялото си в залата или просто вършим някакви извършения. Когато ние желаеме да влезем във форма, примерно да свалим 2-3 кг, да се постегнем, първоначално когато влезем в залата, не ни е удобно, имаме мускулна тресчица, боли ни, не ни се върви, тъй като нямаме тези привички, намираме си оправдания, с цел да не отидем в залата тази седмица, другата седмица, и примерно за един месец в случай че сме отишли 3 в зала, и си споделяме: О, аз ще се стегна и за лятото ще имам супер форма. По същия метод се случва и в живота. Например искаш да кажем да привлечеш сътрудник в живота си, искаш да създадеш семейство, искаш да създадеш бизнес, само че с метод на мислене: То няма да стане, при мен няма да стане, т.е. негативизмът – точно благодарността е това чувство, тази страст, това прекарване, което когато ти се фокусираш: Да, аз съм здрав, аз имам две ръце, два крайници, мога да се движа. Окей, какво аз мога да трансформира в този момент, с цел да мога след 6 месеца аз да се видя като нов човек? Например когато аз потеглих към моята смяна, аз съм човек, който да вземем за пример желая да науча съвършено британски, и тогава си зададох въпроса какво мога да направя в този момент, с цел да мога примерно след година, след две, след три аз в действителност да приказвам по метода, по който желая да приказвам. И най-малкото ще отстранявам по 30 минути дневно, с цел да изучавам думи или ще се запиша на самостоятелни уроци по британски. Т.е. аз започнах дейности, и тези дейности са непрекъснати, и те не престават, и не престават. Хората вършат 5 крачки, вършат 3 месеца някакви неща и се отхвърлят.
Т.е. неизменност, самообладание и деяние, с цел да има смяна?
Да.
С какви хора работиш ти? Сблъскваш ли се с доста негативизъм? Какви са твоите наблюдения: отрицателни ли сме през днешния ден доста българите?
Голяма част от хората, които към този момент идват при мен, те са подготвени за смяната, те са осъзнали, че по метода, по който са живели " Х “ години, няма да стане, няма да се реализира смяната. Идвайки към този момент при мен, те са минали пътя през " Дневника на благодарността “, през книгата ми " Пътят към фантазиите “, през другата ми книга " Промяната “, слушали са мои видеа в пространството " Ютуб “, " Facebook “, правили са разнообразни медитации, които аз съм основала, и ненапълно те са готови към този момент да трансформират себе си, да вършат дейности. Но в основата не просто на българите, в основата на индивида е да мисли отрицателно. И точно по тази причина е толкоз предизвикателно – ще употребявам тази дума – не мъчно, а предизвикателно човек да промени себе си, тъй като са нужни дейности. Мозъкът му е по-добре да стои на дивана, да си лежи в леглото и безусловно нищо да не прави, или да прави същите дейности. И ще дам един образец от преди 2 дни при мен: просто си разместих на телефона и ми се промени цялата конструкция кое къде стои. И аз осъзнах по какъв начин мозъкът е привикнал: Аха, " Ютуб “ е тук, " Facebook “ е тук, " Тик-Ток “ е там, и аз започнах да се чудя къде са тези икони, а те са пред мен. Т.е. дребната смяна незабавно кара мозъкът да мисли повече, и това на него не му харесва. Именно по тази причина е нашата работа - ние да управляваме времето си, ние да управляваме деня си, ние да управляваме тялото и мозъка си, а не те нас.
Т.е. е хубаво да вършим такива промени, по този начин ли да те разбирам?
Задължително.
За да не привикваме със статуквото, както казваш ти: " Време е да променим статуквото “. " Успехът е способността да преминаваш от един неуспех към различен “ – тук изтъквам Уинстън Чърчил. Как да одобряваме неуспехите си, Краси?
Като уроци. Защото в случай че ти не си подхванал безусловно никакво деяние, ти какъв неуспех? Да, ти няма да си бъдеш провалил, само че ти няма да си опитал дали пък това нямаше да бъде неуспех, а това нямаше да бъде най-големият ти триумф в живота. И това също стопира хората – страхът от неуспеха. Има боязън от неуспех, боязън от триумф, боязън от наказание какво ще кажат другите хора, по какъв начин ще ме видят, и всички тези проблеми, които се случват в нашата глава. Този вътрешен критик, който непрекъснато си споделя: Не го прави, не го прави, няма да успееш, ще се провалиш. И огромна част от хората просто не подхващат дейностите поради рецензия вътре в себе си. А критикът може да е гласът на майка ни от детството, гласът на татко ни, на баба ни, на дядо ни, и всичко това е вътрешна работа, вътрешна промяна, с цел да можеш ти да имаш желанието, действието, да си кажеш: Аз мога да се трансформира и моето минало не дефинира моето бъдеще.
Много ти благодаря за този диалог. Така за край може би да кажеш някакви препоръки към хората. Какво ще ги посъветваш да вършат всеки ден?
Първо да си пишат благодарности. Това е основата. И когато ми зададат въпроса: " Краси, какъв брой време да пишем благодарности? “ – цялостен живот. Цял живот ще пишеш благодарности. Искаш ли да живееш един в действителност живот, животът на своите фантазии, да, значи цялостен живот ще пишеш благодарности. Втората стъпка е: направете следното нещо: къде се виждате след една година, какво желаете да постигнете след една година? И това желаете да постигнете си напишете кои са тези привички, които ще доведат там. Аз ще дам образец отново с тялото, тъй като най-лесно може да се види. Ако ти искаш примерно да имаш стегнат стомах, това значи, че всеки ден ще правиш най-малко по 30 коремни преси. Какви ще бъдат – ти избираш. Но навиците основават смяната, дребните дейности ги направи в привички, които ги прави всеки ден.
Благодарим ти за този диалог. Ще се стараем да си изградим, в случай че нямаме такива привички, и да благодарим за всичко, което ни дава живота.
Държа в ръцете си " Дневника на благодарността “. Преди 2 години се срещнах с теб, когато закупих този дневник. И в действителност съм признателна, че те срещнах, защото препоръките, които даваш, и практиките, които даваш на хората, са доста потребни и правят работа потвърдено. Сега, кажи ни по какъв начин в действителност можем посредством вътрешна промяна да променим живота си, действителността си?
Това е доста прекрасен въпрос. И огромна част от хората желаят смяна, търсят новото в живота си, само че в това време не подхващат никакво деяние. Затова аз сътворих " Дневника на благодарността “, тъй като посредством всекидневно упражняване на благодарности аз действително трансформирах живота си, и по този начин и сътворих бизнеса си, треньорския си бизнес се менторството да работя с хора и да им демонстрирам кой е пътят от това ти да си един бизнесмен, такава, каквато съм аз, майка на три деца, и да можеш да създаваш и в допълнение творчество и да работиш с други хора. Всичко това е опция стига човек да желае, да мечтае и работи. Голяма част от хората, които не реализират това, което желаят, е тъй като не подхващат дейности или просто подхващат толкоз дребни дейности, че те не основават никаква смяна.
Добре, ето в този момент ние благодарим. Благодарим за фамилията си, благодарим за брачна половинка си, благодарим за децата си, за бизнеса си, само че какви дейности би трябвало да предприемем, с цел да променим действителността си. Казвате, че не одобряваме задоволително може би и нещата не се случват, а желаеме нещо да се промени.
Ще дам образец с когато упражняваме тялото си в залата или просто вършим някакви извършения. Когато ние желаеме да влезем във форма, примерно да свалим 2-3 кг, да се постегнем, първоначално когато влезем в залата, не ни е удобно, имаме мускулна тресчица, боли ни, не ни се върви, тъй като нямаме тези привички, намираме си оправдания, с цел да не отидем в залата тази седмица, другата седмица, и примерно за един месец в случай че сме отишли 3 в зала, и си споделяме: О, аз ще се стегна и за лятото ще имам супер форма. По същия метод се случва и в живота. Например искаш да кажем да привлечеш сътрудник в живота си, искаш да създадеш семейство, искаш да създадеш бизнес, само че с метод на мислене: То няма да стане, при мен няма да стане, т.е. негативизмът – точно благодарността е това чувство, тази страст, това прекарване, което когато ти се фокусираш: Да, аз съм здрав, аз имам две ръце, два крайници, мога да се движа. Окей, какво аз мога да трансформира в този момент, с цел да мога след 6 месеца аз да се видя като нов човек? Например когато аз потеглих към моята смяна, аз съм човек, който да вземем за пример желая да науча съвършено британски, и тогава си зададох въпроса какво мога да направя в този момент, с цел да мога примерно след година, след две, след три аз в действителност да приказвам по метода, по който желая да приказвам. И най-малкото ще отстранявам по 30 минути дневно, с цел да изучавам думи или ще се запиша на самостоятелни уроци по британски. Т.е. аз започнах дейности, и тези дейности са непрекъснати, и те не престават, и не престават. Хората вършат 5 крачки, вършат 3 месеца някакви неща и се отхвърлят.
Т.е. неизменност, самообладание и деяние, с цел да има смяна?
Да.
С какви хора работиш ти? Сблъскваш ли се с доста негативизъм? Какви са твоите наблюдения: отрицателни ли сме през днешния ден доста българите?
Голяма част от хората, които към този момент идват при мен, те са подготвени за смяната, те са осъзнали, че по метода, по който са живели " Х “ години, няма да стане, няма да се реализира смяната. Идвайки към този момент при мен, те са минали пътя през " Дневника на благодарността “, през книгата ми " Пътят към фантазиите “, през другата ми книга " Промяната “, слушали са мои видеа в пространството " Ютуб “, " Facebook “, правили са разнообразни медитации, които аз съм основала, и ненапълно те са готови към този момент да трансформират себе си, да вършат дейности. Но в основата не просто на българите, в основата на индивида е да мисли отрицателно. И точно по тази причина е толкоз предизвикателно – ще употребявам тази дума – не мъчно, а предизвикателно човек да промени себе си, тъй като са нужни дейности. Мозъкът му е по-добре да стои на дивана, да си лежи в леглото и безусловно нищо да не прави, или да прави същите дейности. И ще дам един образец от преди 2 дни при мен: просто си разместих на телефона и ми се промени цялата конструкция кое къде стои. И аз осъзнах по какъв начин мозъкът е привикнал: Аха, " Ютуб “ е тук, " Facebook “ е тук, " Тик-Ток “ е там, и аз започнах да се чудя къде са тези икони, а те са пред мен. Т.е. дребната смяна незабавно кара мозъкът да мисли повече, и това на него не му харесва. Именно по тази причина е нашата работа - ние да управляваме времето си, ние да управляваме деня си, ние да управляваме тялото и мозъка си, а не те нас.
Т.е. е хубаво да вършим такива промени, по този начин ли да те разбирам?
Задължително.
За да не привикваме със статуквото, както казваш ти: " Време е да променим статуквото “. " Успехът е способността да преминаваш от един неуспех към различен “ – тук изтъквам Уинстън Чърчил. Как да одобряваме неуспехите си, Краси?
Като уроци. Защото в случай че ти не си подхванал безусловно никакво деяние, ти какъв неуспех? Да, ти няма да си бъдеш провалил, само че ти няма да си опитал дали пък това нямаше да бъде неуспех, а това нямаше да бъде най-големият ти триумф в живота. И това също стопира хората – страхът от неуспеха. Има боязън от неуспех, боязън от триумф, боязън от наказание какво ще кажат другите хора, по какъв начин ще ме видят, и всички тези проблеми, които се случват в нашата глава. Този вътрешен критик, който непрекъснато си споделя: Не го прави, не го прави, няма да успееш, ще се провалиш. И огромна част от хората просто не подхващат дейностите поради рецензия вътре в себе си. А критикът може да е гласът на майка ни от детството, гласът на татко ни, на баба ни, на дядо ни, и всичко това е вътрешна работа, вътрешна промяна, с цел да можеш ти да имаш желанието, действието, да си кажеш: Аз мога да се трансформира и моето минало не дефинира моето бъдеще.
Много ти благодаря за този диалог. Така за край може би да кажеш някакви препоръки към хората. Какво ще ги посъветваш да вършат всеки ден?
Първо да си пишат благодарности. Това е основата. И когато ми зададат въпроса: " Краси, какъв брой време да пишем благодарности? “ – цялостен живот. Цял живот ще пишеш благодарности. Искаш ли да живееш един в действителност живот, животът на своите фантазии, да, значи цялостен живот ще пишеш благодарности. Втората стъпка е: направете следното нещо: къде се виждате след една година, какво желаете да постигнете след една година? И това желаете да постигнете си напишете кои са тези привички, които ще доведат там. Аз ще дам образец отново с тялото, тъй като най-лесно може да се види. Ако ти искаш примерно да имаш стегнат стомах, това значи, че всеки ден ще правиш най-малко по 30 коремни преси. Какви ще бъдат – ти избираш. Но навиците основават смяната, дребните дейности ги направи в привички, които ги прави всеки ден.
Благодарим ти за този диалог. Ще се стараем да си изградим, в случай че нямаме такива привички, и да благодарим за всичко, което ни дава живота.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ