Как българските доброволци заместиха държавата, разказва в „Мрежата“ по програма

Как българските доброволци заместиха страната, споделя в „ Мрежата “ по стратегия „ Христо Ботев “ по Петко Петков, един от доброволците, които потеглиха първи към границите на Украйна, с цел да избавят бежанци от войната.

„ Тръгнах към границата с Русе още на 22 февруари, когато разбрах, че съветска военна техника навлиза в Украйна. Беше ясно, че стартира войната. Започнах да диря къде са граничните пунктове на Украйна, да диря познати и другари там, с цел да схвана, дали ще се изтеглят. Когато дойдох на Дунав мост, край Русе видях, че там към момента няма пристигнали украинци, по тази причина поех към Букурещ. Направих си карта и проект. През това ми се обадиха другари, които също желаеха да тръгнат с колите си и да оказват помощ на бежанците от Украйна. По границите на Украйна в този миг към момента нямаше съвсем нищо за бежанците и ние започнахме да купуваме артикули от първа нужда, да вършим палатков лагер, да събираме средства за всичко належащо.

С времето се показваха все нови и нови проблеми за решение, а през днешния ден знаем проблемите и можем да координираме процеса на превозване на бежанците през Румъния към България и тяхното настаняване у нас – коя кола на доброволец къде да отиде, какъв брой индивида ще вземе, къде ще ги заведе и така нататък

Трябва да си даваме сметка, че това са хора, някои от които може би са тръгнали да бягат от първия ден на войната и търсят безвредно място за себе си и децата си. Пред границите има огромно скупчване на хора, които не могат да преминат за един ден. Те замръкват на температури 15 градуса през нощта. Поради комендантския час в Украйна не могат да останат навън и търсят да нощуват в къщи на непознати. А когато съумеят да преминат в някоя страна, да вземем за пример на една от границите с Румъния намират голо поле, без обсег за телефони, хиляди палатки с бедстващи хора. “

Защо подготовката на България не стартира по-рано

„ Нямам визия какво вършат службите в България, по какъв начин тези хора запълват работното си време, само че е цялостна подигравка това, че не съумяха да плануват тази война. Колкото до институциите, с които работя, доста хора ми спомагат за решаването на комплицираните проблеми. Координираме дружно рейсовете, които идват на гарата в Букурещ, която е нещо като буферна зона. Украинците, които идват на гарата се свързват с мен и аз им споделям кои са идващите стъпки, които да създадат, според от това накъде ще тръгнат.

Т.е. пробвам се да съгласувам потребностите на идващите бежанци, Външно министерство и доброволците, които са на място с колите си. На всяко равнище на държавните институции има най-малко един човек, който е подготвен да помогне, само че има доста, на които не им пука. Всъщност множеството хора по веригата на другите институции не са доброжелателни.

За тях това, което се случва е просто нещо забавно, което дават по новините. Има и доста хора в същите институции, които дават доста повече от себе си. За страдание, не чакам, че страната когато има някаква потребност, ще стане и ще тръгне. Ако би трябвало да съпоставим организацията на Румъния и България, това са диаметрално ситуирани вселени. Но когато би трябвало да се вземат решение проблеми тук и в този момент, даже и това няма значение. “

Случка с БЧК

„ Българският червен кръст (БЧК) ме изненадаха доста неприятно. На една от границите сред Украйна и Румъния към този момент има построени големи комплекси от палатки, топли пространства, даже места за животни и така нататък. Когато дойдох там започнах да диря къде са нашите. БЧК бяха ситуирани на една масичка с едно чадърче. На масичката две кани с чай и кафе. Изглеждат все едно би трябвало да си ги купиш. Никъде няма табели, които да указват коя е организацията, от кое място е, да приканят за чай, да покажат някаква интензивност. Опитах се да ги заговоря, само че те се държаха като на изпит – не приказват. Накрая момчето ми сподели: „ Гледай ги тия украинци с баровските коли са пристигнали, а бедните не са съумели да избягат. “ -Възмутен съм, тъй като първо, това не е правилно и второ, хората от БЧК би трябвало да са готови, че всички бежанци сега са прочувствено нестабилни, те са хора, на които би трябвало да влезеш в ситуацията, както вършат румънците. А нашите и то от БЧК ги съдят с какви коли са. “

Петко и негови другари програмисти създават приложение с всички вероятни безвредни направления, по които бежанците могат да се придвижват. Според него това е значимо, тъй като ще дава преднина. „ Ако да вземем за пример във Варна значат, че към тях се придвижват избран брой бежанци два дни по-рано, ще имат време да се приготвят или да знаят накъде да ги насочат. Правя приложението, както и всичко друго без пари, тъй като сега спасяваме човешки животи. Пари все ще се намерят, само че човешкият живот не може да се върне. “