Как българската страна е третирала евреите при започване на 40-те години? Този спор е неминуем и той се разгоря в последните седмици с позиции, писма, апели и документи. Нека им отговорят документи на Светия Синод и на Богдан Филов от това време.
Внимателно следилите през последните десетилетия полемиката не може да не виждат, че картината от ден на ден стартира да се запълва. Премълчаването и отричането на бодящи очите обстоятелства от изворите става все по-трудно.
Депортирането и недепортирането на евреи през 1943 година десетилетия наред се преглежда като нещо, обвързвано с други, на пръв взор напълно разнообразни политически
залози. Същото се отнася и за оценките, давани на приемането на Закона за отбрана на нацията (ЗЗН) през декември 1940 година
Тезите, които се изричат за тези две събития, и до през днешния ден са странни смесици от авторитаризъм на 30-те и 40-те, живковизъм на 70-те и 80-те, ДС-партиотизъм на късния комунизъм и на прехода, както и путинизъм от 21-вия век.
Но дано напомним случилото се.
Преди 80 години
Връщаме се в 1943 година Предстои депортирането на евреи, които са български жители и живеят на днешната територия на България. Сред тях има 998 поданици на Кюстендил .
Около 6 и 7 март 1943 година измежду тях настава суматоха и те се свързват с локални кюстендилски първенци. През идващите дни в София и Пловдив разтревожени представители на еврейската общественост също ще потърсят помощта на свои другари от български генезис.
В резултат на старания, в която вземат участие кюстендилският депутат Петър Михалев , юристът Иван Момчилов , търговецът Асен Суичмезов , учителят Владимир Куртев , дупнишкият депутат Димитър Икономов , подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев (също кюстендилец), както и пловдивският митрополит Кирил , на 9 и 10 март 1943 година депортацията.
Ето за какво след доста години е разгласен за „ Ден на спасяването на българските евреи, жертвите на Холокоста и закононарушенията против човечеството “.
Но отново по този начин след доста години има извинително отношение към депортирането на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. Тогава то се назовава " повдигане " и е осъществено от българските управляващи. Представлява събиране на евреите на едно място и предаването им на нацистите. Тези евреи намират гибелта си в лагера Треблинка.
Дори и сега, през 2023 година, вървят няколко реторични тактики за омаловажаване на случилото се. Нека ги напомним и да забележим до каква степен устоят на обстоятелствата.
Бил ли е прилаган прецизно Законът за отбрана на нацията
Сблъсъкът с документи и обстоятелства трансформира в пресилено съждението, че не се е ползвал строго.
Светлина върху тези събития проливат тогавашните оценки, дадени от самите представители на Светия Синод на Българската православна черква. На реторично ниво от време на време те се преценяват с политическата обстановка, само че въпреки всичко не са ненаясно с казаното на 2 април 1943 година от врачанския митрополит Паисий по време на изключителната сесия на цялостния състав на синода.
Там архиереят акцентира по какъв начин „ не е според с християнското обучение и с християнската добродетелност да се изключва и слага вън от законите едно малцинство. “ Затова и съвсем всички митрополити са съгласни с оценката за прекомерно суровото използване на ЗЗН.
ЗЗН " стартира да бъде прилаган по един метод, напоен с свирепост и даже бих споделил с варваризъм " Митрополит Йосиф
Варненско-преславският митрополит Йосиф да вземем за пример акцентира, по какъв начин „ тоя по този начин основан закон за отбрана на нацията стартира да бъде прилаган по един метод, напоен с свирепост и даже бих споделил с варваризъм. “
Доростоло-Червенският митрополит Михаил пък е безапелационен: „ Трябва да се съжалява, в действителност, че законът за отбрана на нацията се изроди в едно гонение против евреите. “
Врачанският Паисий също счита, че „ законът за отбрана на нацията мина в един антисемитски закон, закон за гонение, терзание и заличаване на евреите. “
Не по-назад остава и софийският митрополит Стефан : „ Когато питаме държавната власт с какво се провиниха евреите в страната ни, те не могат да ни кажат. Взеха им всичко, само че когато посегнаха да им вземат и живота, душата и съвестта, тогава евреите потърсиха отбраната на църквата. “
Софийският митрополит даже си разрешава да напомни издевателствата на младежите от „ Бранник “ над евреите по софийските улици, приключили от време на време и със смъртни случаи. Той напомня също и стореното от Екатерина Каравелова за прекъсване на „ изстъпленията на „ Бранник “. Старозагорският митрополит Климент пък е засегнат от метода, по който се възпитава сега, и то от самата българска страна, младежта в редиците на „ Бранник “.
Ето за какво и в ревюто от 2 април 1943 година всички синодални старци се сплотяват към мнението, че признатият през декември 1940 година закон „ се обърна в едно средство за ограничение и гонене на еврейското малцинство в страната. “
Търновският митрополит Софроний даже свидетелства за „ последните ексцесии станали в страната. “ „ В Скопие, - споделя той - където бях по това време, бяха задържани всички евреи, мъже, дами, деца, заболели. Всички бяха събрани в един огромен тютюнев склад. Държаха ги известно време под непоколебим арест и след това ги откараха в Полша. Последва предписание и за евреите в Щип. Създаде се огромно неспокойствие у народа заради тия дейности. “
Тук дядо Софроний наподобява малко се е заблудил, смятайки, че Скопие се намира „ в страната “, а не „ там, където администрираме единствено. “
Богдан Филов и документирането на антисемитизма
Представянето на „ политиката на избавление “ като трайно следвана и планувана държавна линия, няма по какъв начин да не се съчетае с премълчаване и скриване на случаи, в които намерено се показва антисемитизъм и се оправдава антисемитската политика.
Вредно въздействие упражняват у нас евреите и и ние имаме право да се защищавамеБогдан Филов
Някои от сходните изяви са директно свързани не с някакви опозиционни обединения, а с персони, заемащи даже най-важните постове в страната. Така да вземем за пример след диалога си със швейцарския дипломат в София Редар от четвъртък, 11 март 1943 година, министър председателят проф. Богдан Филов оставя запис в дневника си, който гласи напълно ясно: „ Казах му какво нездравословно въздействие упражняват у нас евреите и че и ние имаме право да се защищаваме предвид на това, че и ние можем да станем спектакъл на военни дейности. “
Тук оставям настрани финала, заслужен за днешна политическа декларация на самоуспокоението: „ Ние сме били постоянно най-толерантният народ, обаче в този момент сме принудени да вземем ограничения, каквито в естествени времена несъмнено не бихме взели. “
Изблик на антисемитски усеща се демонстрира и в нервната реакция на министър-председателя на 19 март, петък, при коментара му към полученото писмо от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев с над 40 подписа на депутати от болшинството, макар предизвестията да не го изпраща. Сега Филов записва: „ Тази заран получих едно ревю по еврейския въпрос от Д. Пешев, подписано от 43 народни представители, въпреки Пешев нощес по моя молба да беше заречен на Калфов да не ми го изпраща, преди да приказва с мене. Това е огромна проява, която ще има следствие. Сега виждам фактически, какво огромно въздействие имат евреите и какъв брой са те нездравословни. “
По искане на ограничавания състав на синода наместник-председателят, видинският митрополит Неофит , занимава премиера Филов с преследванията на евреите и депортацията. В отчета за цялостния състав на синода на 2 април 1943 година Неофит загатва по какъв начин Филов му дал отговор, че „ милиони хора се избивали по бойните полета и че евреите били отговорни за това. “
И в средата на април 1943 година сходни възгледи като че ли също идват от върховете на властта в София. За това най-малко приказва протоколът за срещата във Врана от 15 април където поддръжката за курса на Филов идва от тирада, траяла „ повече от половин час “.
Нека да дадем думата на синодалния протокол: „ Царят явно добре познава еврейството и неговия умозрителен дух. Подчерта се в речта му огромните пакости, които тоя умозрителен дух на еврейството от епохи прави на човечеството въобще. Тоя дух всъде е основал ненавист измежду хората, безбожничество, морално разлагане и родоизмяна на народите. Тоя дух на далавера и отричане е създавал и основава измежду обществата и народите неодобрение, разногласия, спорове, войни и злополуки. На тоя умозрителен дух в огромна степен се дължи и настоящия международен прелом. “
И още: „ Вярно е, че някои от огромните нации добре употребяват събраните с тоя умозрителен дух благосъстояния на еврейството. Други, обаче, от европейските нации са се уверили към този момент, че еврейската нечиста сделка е съдбовна пречка за свободното тяхно духовно, културно и национално-стопанско развиване. У тях е узряло съзнанието, че колкото по-скоро бъдат освободени от въздействието и употребата на еврейството, толкоз по-скоро и по-здраво ще се ускорява и укрепва тяхното национално възприятие и тяхното родолюбие. “
На процедура в горните случаи участват всички типичен антисемитски тематики.
Как отсрочената депортация се показва за трайна и уверена политика на „ избавление “
Подобно пояснение освен че не се удостоверява от изнесените дотук документи и обстоятелства, само че и опонира на други. Нищо от протичащото се на знаковите дати 9 и 10 март 1943 година и в идващите дни (с изключение писмото на Д. Пешев и дейностите на Синода) не демонстрира, че министър-председателят Б. Филов го претърпява като комплициране на някакви проекти или засечка в реализирането на някаква авансово замислена политика. На 10 март, сряда, когато пловдивските евреи се завръщат по домовете си, дневникът му остава празен и без запис.
На 11 март, четвъртък, на към този момент упоменатата среща с швейцарския дипломат Редар, двамата си приказват за изселването като за течащ развой. Записът в дневника на премиера е безапелационен: „ Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги одобряват и тях всички в Палестина. Възразих му, че е към този момент доста късно, тъй като те след няколко дни потеглят. “ На въпроса му къде отиват, отговорих: „ В Полша “. „ Това значи, че отиват на гибел “, сподели той. “
И тук към този момент добавката на Филов и оправданието пред швейцарския посланик, несъмнено, няма по какъв начин да са безапелационни. Той написа: „ Обясних му, че това е пресилено и че те ще бъдат употребявани като служащи, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно. “ Филов е повече от неоснователен. Разбира се, че се изпращат служащи от България в Германия. Но в никакъв случай с един сноп мебелировка, събрана за половин час, и дружно с болните, старците, родилките, децата и пеленачетата.
И в изключителната сесия на цялостния състав на Св. Синод от 2 април 1943 година още в ревюто си при започване на събитието наместник-председателят, видинският митрополит Неофит, категорично акцентира, говорейки за изселването на евреи в „ пломбирани вагони “, че то единствено „ краткотрайно било спряно “.
Политиката против евреите продължава
И в действителност, краткотрайната анулация от 9 и 10 март на депортацията от „ старите земи “ не е смяна на държавната политика. Записите във Филовия дневник несъмнено приказват за продължаването ѝ. А с изключение на неналичието на каквито и да било записи от 9 и 10 март, че в дните на „ спасението “ се е случило нещо съдбовно за държавната политика по еврейския въпрос, налице са други, които показват непрекъснатост на курса.
Такъв е да речем този от понеделник, 15 март 1943 година, който гласи: „ Аудиенция от 4 ½ - 6 ½ ч. Говорихме основно по еврейския въпрос, по който Царят държи за едно твърдо държание. “ То ще се и реализира през идващите дни. Вдигнатите и превозени от българските управляващи беломорски евреи ще отпътуват за Треблинка от пристанището в Лом, а македонските от Скопие.
Именно продължаващата депортация от „ новите земи “ ще докара и до бурни, изключително в лицето на Никола Мушанов, Петко Стайнов и Тодор Кожухаров.
Продължаващата депортация от „ новите земи “ води до митинги на парламентарната съпротива
Филов съумява да си обезпечи и избор на доверие, в това число и по еврейския въпрос. Самото му обезпечаване преглежда и като част от една по-обща политика, тъй като, както още веднъж записва в дневника си от 20 март, събота, „ въпросът за евреите (т.е. продължаването на досегашната политика с използването на ЗЗН и течащата депортация) е комфортен пропаганден сюжет, в случай че станат избори. “ Следователно – в случай че се наложат избори, министър председателят счита отбраната на провежданата антисемитска политика да бъде съществена тематика в акцията.
Когато във вторник, на 23 март 1943 година, Филов споделя с царя какви ограничения счита да вземе против основателя на подписката на болшинството, той записва: „ Царят е склонен да неодобряваме в болшинството Пешева, с цел да го обезвредим един път вечно. “ А след съвещание на болшинството на 24 март 1943 година Филов държи да означи, че 114 присъстващи са му дали своят вот доверие „ в това число и по ограниченията срещу евреите. “
Точно краткотрайното отсрочване на депортацията и чувството за продължение на започнатото при започване на март кара в изключителната сесия на цялостния състав на синода от 2 април 1943 доростоло-червенският митрополит Михаил да каже на сътрудниците си: „ Затуй в Русе нищо изключително не се случи. Това не значи, обаче, че не е изключено да стане нещо. “
Отлагането, оцеляването, спасението и страхът от бъдещето
Знаците на известна несигурност, които могат да бъдат видяни в линията на царя също лежат в дневника на Б. Филов.
Записът от 29 март, понеделник, преди заминаването на монарха за среща с Хитлер , е индикативен: „ На Царят този път не му се върви, отива без сърце, смята в края на краищата немската идея към този момент за пропаднала. Помъчих се да го окуража, като акцентирах огромните още благоприятни условия на Германия, и че в случай че нейното състояние не е положително, не е по-добро ситуацията и на нейните съперници, сред които съществуват огромни различия. “
Страх от отмъщение и позор могат да бъдат от време на време претекстове за дейности и решения. Неслучайно в едно от изявленията си митрополит Стефан споделя: „ И в случай че Църквата ни не се намеси, с цел да отбрани тия нещастни люде, ние можем да чакаме още по-големи издевателства и жестокости, за които един ден добродушният ни народ ще изпитва позор, а може би и други неволи. “
Днес за хей този позор и тези неволи най-сетне е пристигнало време, колкото и на някои да не им се желае.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа 
