Как България да балансира между цени и заплати
Как България да балансира сред цени и заплати и ще се стигне ли съкращения в администрацията разясниха президентът на КНСБ Пламен Димитров и ръководителят на Общото заседание на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев в ефира на „ Здравей, България ".
Наличието на нелоялни търговски практики е несъмнено, те би трябвало да бъдат разказани в закона, с цел да могат органите, ангажирани с това, да си свършат работата, счита Велев. В законопроектите има текстове, които могат да породят въпроси и при недобросъвестно отношение на държавната администрация да основат проблеми, добави той.
Димитров разяснява, че цените у нас са по-високи от тези в Германия, Франция, Нидерландия, като това се дължи на нелоялни търговски практики, надценки, господстващо състояние на пазара. Той добави, че това се следи при търговци, които оперират и в чужбина, само че там надценката е доста по-малка - към 30%. За съпоставяне у нас надценката на млякото и млечните артикули да вземем за пример е 130%.
Велев сподели, че служебното държавно управление е отчело за първото тримесечие 580 милиона евро допълнително платени за заплати в бюджетния бранш. Димитров изрази противоречие с тези данни, като уточни, че в бюджета написа 13,4 милиарда евро за заплати за годишна база, а пенсиите са настрана перо. 5% нарастване на годишна база прави 650 милиона евро - това са парите, които ще излязат допълнително, акцентира той.
Велев разяснява заплатите в бранш сигурност. Според него там има преразход, като по сходен метод стоят нещата и в бранш правораздаване. Димитров разяснява, че има хора, които са получили нарастване от 15% на заплати от 700 евро, само че има и други, които са получили 70% нарастване върху най-високите заплати. За вторите той добави, че там може да има съкращения, само че при другите не би трябвало. По негови думи има огромни несъответствия.
Велев счита, че дефицитът към този момент е минал 3% и в случай че до края на годината не се вземат ограничения, той ще доближи до доста съществени размери. Според Димитров бюджетният недостиг се генерира не от заплатите, а от разноските за ПВУ.
Наличието на нелоялни търговски практики е несъмнено, те би трябвало да бъдат разказани в закона, с цел да могат органите, ангажирани с това, да си свършат работата, счита Велев. В законопроектите има текстове, които могат да породят въпроси и при недобросъвестно отношение на държавната администрация да основат проблеми, добави той.
Димитров разяснява, че цените у нас са по-високи от тези в Германия, Франция, Нидерландия, като това се дължи на нелоялни търговски практики, надценки, господстващо състояние на пазара. Той добави, че това се следи при търговци, които оперират и в чужбина, само че там надценката е доста по-малка - към 30%. За съпоставяне у нас надценката на млякото и млечните артикули да вземем за пример е 130%.
Велев сподели, че служебното държавно управление е отчело за първото тримесечие 580 милиона евро допълнително платени за заплати в бюджетния бранш. Димитров изрази противоречие с тези данни, като уточни, че в бюджета написа 13,4 милиарда евро за заплати за годишна база, а пенсиите са настрана перо. 5% нарастване на годишна база прави 650 милиона евро - това са парите, които ще излязат допълнително, акцентира той.
Велев разяснява заплатите в бранш сигурност. Според него там има преразход, като по сходен метод стоят нещата и в бранш правораздаване. Димитров разяснява, че има хора, които са получили нарастване от 15% на заплати от 700 евро, само че има и други, които са получили 70% нарастване върху най-високите заплати. За вторите той добави, че там може да има съкращения, само че при другите не би трябвало. По негови думи има огромни несъответствия.
Велев счита, че дефицитът към този момент е минал 3% и в случай че до края на годината не се вземат ограничения, той ще доближи до доста съществени размери. Според Димитров бюджетният недостиг се генерира не от заплатите, а от разноските за ПВУ.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ