Как българите във Великобритания усещат кризата там? Какво няма на

Как българите във Англия усещат рецесията там? Какво няма на Острова? Шестима българи, живеещи от дълги години в Обединеното кралство, описват за настоящата обстановка там.

Константина Ди, служителка в университет

" Ние, които сме расли в България през 80-те и 90-те, просто няма по какъв начин да се изплашим от протичащото се във Англия ", споделя Константина Ди от Котсуолд. Тя живее от 19 години на Острова и признава, че до момента сходен дефицит не е имало, с изключение на при започване на пандемията. " Но не става дума за някакъв съдбовен дефицит. Не е толкоз трагично, както пишат някои медии ", прецизира тя. " Липсите при започване на пандемията бяха по-големи. Тогава тоалетната хартия, макароните и консервите бяха изкупени. Сега има съвсем всичко, просто не във всеки магазин и разнообразието не е толкоз огромно. " Според Константина, това е първокласен проблем. " Тук хората са привикнали на обилие, многообразие, а в този момент за миг го няма и за някои това не е обикновено. Но за нас, расли в България и претърпели какво ли не - било то еднообразието през социализма, или Виденовата зима - това, което се случва сега на Острова, не е никаква рецесия. И бензин имаме. Просто в някои по-малки бензиностанции в по-малките градчета от време на време свършва, само че на идващия ден отново зареждат. Не сме оставали без гориво. Ако няма на едно място, на идващото ще има ", споделя 43-годишната българка. " Прави ми усещане, че дизелът свършва по-бързо. " Тя прибавя: " Само през първите дни, откакто по медиите оповестиха, че се задава дефицит на гориво, имаше дълги опашки, хората се презапасяваха и това докара до леко напрежение, само че в този момент малко по малко обстановката се възстановява. Дори и да останем един ден без гориво, ще работим от у дома. Няма да е съдбовно. " Константина, която работи като кариерен консултант в университета Уорик, признава, че сега най-вече я натъжава това, че по насила би трябвало да бъдат заколени доста прасета. " За мен това е недопустимо от морална позиция, не толкоз от икономическа. " Тя прибавя: " Брекзитът беше голяма неточност. Много служащи, които не съумяха да получат позволение, с цел да останат на Острова, си потеглиха. Тези хора трябваше да останат тук. в този момент доста сектори издъхват- не съумяват да намерят работна ръка, а това подвига заплатите. Съпругът ми е от фермерско семейство и при нас това е там. Представете си, сега един берач на лук, който даже не може да брои да 10, получава 10 паунда на час за този нискоквалифициран труд. А в случай че остане да работи три поредни дни, получава бонус. Ако остане по-дълго, получава и други бонуси. А през днешния ден чух по радиото, че щели да оферират по 30 паунда на час за бране на броколи. Просто няма задоволително служащи. " Константина прибавя, че липсват и доста служащи в старческите домове, в хотелите. " Това е същинският проблем. А не сегашният дефицит на бензин или хранителни артикули ", безапелационна е тя. И прибавя през смях: " Родителите ми ме питаха дали да ми изпратят храна по пощата. Притесняват се дали сме добре. Вероятно и други българи са получили сходни запитвания от околните си. На всички загрижени можем да кажем: добре сме, не се тормозете, имаме всичко належащо. "

Константина Ди от Котсуолд

Златин Генчев, водач на камион

И Златин Генчев живее във Англия от близо 20 години. А от 5 години е водач на камион - най-търсеният кадър сега. " Вижте, това, че съм най-търсеният кадър сега е пресилено. Шофьори са се търсели постоянно. И преди Брекзита имаше дефицит. Просто сега в композиция с пандемията ситуацията стана малко по-тежко ", споделя 40-годишният Златин. Неговото пояснение за дефицита на водачи звучи по този начин: " Професията на водача не е атрактивна. Тежка е. Днес все по-малко младежи желаят да работят тъкмо това. Аз да вземем за пример имам дете на една годинка. Виждам го два пъти в седмицата. Не е елементарно. И по тази причина мнозина не желаят да карат камион. А старите водачи излизат в пенсия и се стига до дефицит на фрагменти. Имаше и смяна в данъчното право, която се отрази на бранша. Освен това в Англия изискванията за водачи не са положителни. Няма положителни санитарни възли по пътя, няма обособени места за отмора, както е в Германия да вземем за пример. И да, несъмнено, че и поради Брекзита мнозина напуснаха страната, само че това надалеч не е единствената причина. И поради пандемията доста хора си потеглиха. " Златин акцентира, че доста от тези служащи, които са останали на Острова, от икономическа позиция печелят от Брекзита. " В доста браншове подвигнаха заплатите - заради дефицита на фрагменти. Ето, ние водачите в този момент получаваме повече. А и в строителния отрасъл заплатите скочиха. Но и в други браншове. На доста места заплащат бонуси, с цел да те задържат. " А дали усеща по-различно отношение съм чужденците след Брекзита? " Не, който е бил надъхан неприятно преди Брекзита, си е подобен и в този момент. И противоположното. Лично аз се разбирам с всички. Но дано да бъдем почтени - белким в България няма расисти? Нима в България всеки приема с отворени прегръдки всички чужденци? " Златин прибавя, че британците към момента са разединени по тематиката Брекзит и няма толкоз елементарно да я не помнят. А що се отнася до дефицита на гориво, той споделя: " Не съм оставал без гориво, до момента най-вече съм чакал 1 час да заредя. Но не е съдбовно. Моите курсове потеглят от Бирмингам и карам из цялата страна. Не съм видял особена рецесия по пътя. "

Лора Николаева, дизайнерка и основателка на Lora GENE

Лора Николаева живее в централната част на Лондон от 7 години. Тя е дизайнерка, експертка по устойчива мода и собственичка на марката Lora GENE, който съществува от пет години. Казва, че в региона, в който живее, до момента е нямало проблем с изчезнали артикули. Самата тя не употребява автомобил, защото живее на комфортно място и не ѝ се постанова. " Но от медиите и хората към нас разбрахме, че има проблем с горивото ", споделя тя. " Ние персонално не сме се сблъсквали с дефицит на нещо съответно все още. Струва ми се даже, че има по-голямо многообразие на избрани неща - да вземем за пример има повече екзотични плодове. Но Лондон е друг, тук живеят хора от целия свят, доста от жителите му са с висока покупателна дарба и има пазар за тези артикули. Засега тук имаме всичко. " 39-годишната дизайнерка обаче прибавя, че и в Лондон напоследък силата се е трансформирала. " Усещам смяна - дали поради Брекзит или Ковид-19, а може би и поради двете дружно. Мен персонално най-много ме визира това, че много хора се изнесоха след Брекзит. Не ги обвинявам. Ние в моето семейство не сме усетили злост, само че истината е, че други хора в страната мощно усетиха новата сила на неприязън. " 39-годишната дизайнерка споделя, че след Брекзита бизнесът ѝ се сблъсква с нови провокации.

" Митническият надзор ни визира най-тежко. Много европейски страни стегнаха контрола и всичко стана по-сложно и по-бавно, а постоянно има и много неприятни обстановки. " Лора споделя, че това е предиздвикало доста английски компании да преструктурират бизнеса си - доста от тях са отворили свои офиси в страни от Европейски Съюз, с цел да улеснят вноса и износа на артикули. " Ние да вземем за пример започнахме да изпращаме пратките за клиентите ни в Европейски Съюз непосредствено от България, където главно произвеждаме продуктите си. "

Лора Николаева от Лондон

Мая Пачалиева, учителка по физическо образование

Мая Пачалиева живее във Англия от 20 години. Тя е учителка по физическо образование в лондонско учебно заведение. " Тук в Лондон няма особени неналичия. Но това е мегаполис. В по-малките градове може би е друго ", споделя 43-годишната българка. През последните дни е забелязала само по-чести опашки пред бензиностанциите, които водят до тапи по улиците, както и закъснения на автобусните линии от градския превоз. " За благополучие, моето работно място е покрай дома ми и аз вървя пешком до работа. Не ми се постанова да зареждам гориво. " Мая споделя, че напоследък вижда по-малко многообразие на плодове и зеленчуци в супермаркетите, както и по-високи цени на всичко, което се внася от Европейски Съюз. " През последните дни, евентуално заради проблем с доставките, стоката по магазините свършва по-бързо. Към 17 часа доста лавици към този момент са празни, а тогава пазарят най-вече хора. На идващия ден отново зареждат, само че вечерта разнообразието е много по-малко ", споделя учителката. " Това, което най-вече ме тормози след Брекзита, е, че евентуално качеството на храните може да се утежни, защото европейските регулации отпаднаха. " Мая разказава, че всички нейни сътрудници са били срещу Брекзит. " Те към момента се ядосват ", споделя тя и прибавя: " Никога не съм усетила по-лошо отношение, тъй като съм чужденка. Моите възпитаници даже в никакъв случай не са разяснява акцента ми. Но това е Лондон. Не знам по какъв начин е в по-малките обитаеми места. "

Мая Пачалиева от Лондон

Роберт Стоилов, водач на такси

" Да, има проблем с горивото, само че не нещо съдбовно. Лично аз без бензин не съм оставал ", споделя 49-годишният Роберт Стоилов, който е водач на такси в Лондон. " За мен това не е дефицит, а по-скоро стеснение. Сега просто би трябвало да го мисля - нещо, което преди не ми се е налагало. И си заедно съм с две туби бензин в колата. Понякога ми се постанова да карам малко повече, до момента в който стигна до бензиностанцията, не мога постоянно да заредя в първата по пътя. Но ние сме огромна компания и бързо разбираме от сътрудниците в коя бензиностанция няма опашки и къде може да се зареди на мира. " Шофьорът, който живее на Острова от 2004 година, споделя, че най-тежко е било през първите дни откакто се популяризирала новината, че се задава дефицит на бензин. " Хората очевидно се уплашиха и под паника се редяха на опашки, с цел да се запасят. " Роберт не има вяра, че в този момент внезапно се е стигнало до дефицит на водачи. " Шофьори липсваха и преди, не може просто за една седмица да изчезнат. Брекзитът беше преди 9 месеца. Вярно е, прибраха се българи. Но те по този начин или другояче не се усещаха добре на Острова, не бяха интегрирани и Брекзитът за тях беше мотив да изоставен страната. " Що се отнася до питателните артикули, към този момент Роберт не е усетил неналичия.

Роберт Стоилов от Лондон

Анжела Василева, специалистка по логистика

" Ние сме българи, нищо не може да ни уплаши " - с тези думи стартира диалогът ни с Анжела Василева, която живее в едно село покрай Оксфорд. Тя е на 53 и знае какво е да учиш за студентски изпити на свещи и да гледаш бебе в обстановка на големи неналичия на артикули. " В момента това тук не е съдбовно. Да, няма толкоз огромно многообразие, както преди, вечер няма пресни зеленчуци и плодове. А оня ден в супермаркета нямаше бутилирана вода. За мен това не е проблем, само че за мнозина британци евентуално е. Все отново стопанската система на Англия е измежду водещите в света и тук са привикнали на обилие и многообразие. Това, че в този момент в 21 век няма избран артикул, за някои британци очевидно не е обикновено. Те са привикнали да има постоянно всичко и то по доста ", споделя Анжела и прибавя: " Но да, да няма вода не е обикновено. Но пък нали има вода в чешмата. Така че ще преживеем и това. " Анжела признава, че при започване на пандемията е имало доста повече изчезнали артикули. Що се отнася до дефицита на гориво, тя споделя: " Да, има подобен проблем. Но бензинът не е приключил напълно. На автомагистралата до нас на няколко бензиностанции има табели, че няма гориво. Но пък в други има. " Анжела споделя, че в дребната бензиностанция до нейното село до момента два пъти е нямало дизел. " Просто първоначално се стигна до суматоха и презапасяване. Както беше с тоалетната хартия през март и април 2020. " Анжела живее от 21 години във Англия. Работи като експерт по логистика в една английска компания. Казва, че шефът на компанията се оплаква от дефицит на висококвалифицирани фрагменти. " От Брекзита насам изключително доста фрагменти липсват в областта на услугите и в обществената сфера. В старческите домове има огромен дефицит на личен състав, по хотелите, в гастрономията. Държавата не е това, което беше ", споделя Анжела. Всички нейни сътрудници са били срещу Брекзит. И в този момент всички усещат последствията. " За всяка пратка до Европейски Съюз да вземем за пример плащаме такса " Брекзит ". Независимо какъв брой коства колетът - 10, 20 или 30 паунда, към всяка доставка плащаме и по 4 паунда такса " Брекзит " ", показва тя. " Случва се и това: да чакаме съставни елементи от Германия прекомерно дълго - пратките стоят по 7 седмици в митницата, а преди пристигаха за 2-3 дни. " Тя обобщава: бюрократичните спънки станаха доста. " Просто към този момент е доста комплицирано да изнесеш нещо за Европейски Съюз. "

***
Вижте и това видео от нашия списък:
СподелиКогато ги няма българите и румънците

Permalink https://p.dw.com/p/3dinh
Когато ги няма българите и румънците