Никога не е късно да станеш Na Boiko Prezidenta
Кажи ми кой те поддържа, с цел да ти кажа кой си. Колкото и да има тежест една академична фигура, в случай че за президент е подкрепена от ГЕРБ, олеква. Малко обидно е да те издига партия, водена от противоположното на интелектуалец, само че всеки си знае какво против какво жертва.
Жертването на престиж обаче не се случва всеки ден, изключително в случай че зад този престиж стои освен персоналната ти научна активност, а и най-старото висше учебно заведение в България. Да обслужи неговият ректор изборната отпадналост на Борисовата партия даже не е жертва, а чисто харакири. За университета обаче даже е обидно фигурата, която сега го оглавава, да " одобри такава поддръжка ".
Доста фигури от университетските среди имат тежест в политиката и в това няма нищо неприятно, в случай че споделят концепциите на партиите, в които са. Професорите Александър Джеров, Кръстьо Петков, Любен Корнезов, Радослав Гайдарски - корифеи на парламентаризма и законотворци с визия, имат дълготраен принос както в политиката, по този начин и в науката. Сегашният правосъден министър Янаки Стоилов, професор в Софийския университет, е достоверно ляв човек и пореден ляв политик. Десният народен представител и някогашен кандидат-кмет на София Вили Лилков също е професор. С дълга научна кариера е и тогавашният му ляв съперник за кметското място проф. Михаил Мирчев.
С днешна дата имаме културен министър, който също е професор - Велислав Минеков. Много настоящи и някогашни депутати също са професори. Някои академични преподаватели, като професорите Евгений Дайнов, Ивайло Дичев и Калин Янакиев, имат интензивно и блестящо наличие в българската политика, без да са министри или народни представители.
Герджиков удостовери публично: Инициативен комитет издига кандидатурата му за президент
" Най-напред одобрих предприемчив комитет да издигне моята кандидатура за президент на република България. Смятам, че мога да бъда потребен...
Много други съществени фигури са се потвърдили като публично значими редом с научните си достижения. Това надалеч не е единствено българска специфичност, само че сякаш в цивилизованите страни професорите избират да си гледат научните занимания, а политиката е оставена повече на хора от друго тесто.
Факт е, че и Софийският, а и ред други университети в годините или създават политици, или приютяват такива. Бившият длъжностен министър председател, назначен от Плевнелиев - Георги Близнашки, също принадлежи към звездната политическа плеяда на Алма Матер. Настоящият декан на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев също има забележителна политическа биография - народен представител в два Народното събрание, образован министър и вицепремиер.
За проф. Анастас Герджиков обаче нещата стоят по различен метод. Той в никакъв случай до този миг не се е афиширал като политически деен или най-малко привързан. Напротив, във времето, в което от заместник-ректор стана ректор, той залагаше на прагматичен имидж, искаше да е различим по-скоро като управител, в сравнение с като публично дейна или политически ангажирана персона.
Интересно съвпадане е, че неговото израстване върви паралелно с възхода на Борисов. Герджиков става заместник-ректор на Софийския университет през 2010, когато тече първият мандат на Борисов. И остава подобен до 2015. Тогава ГЕРБ ръководи втори мандат, а Герджиков става ректор.
Чиста случайност, несъмнено, е днешното му решение да се включи в президентската конкуренция " с поддръжката " на ГЕРБ. Тук професорът леко подценява аудиторията - у нас и децата знаят, че откъм ГЕРБ идват единствено команди. Е, могат да се артикулират и като поддръжка, само че това не трансформира тяхната същина. Помним поръчката за " по-скоро мъж ". Герджиков явно не се наскърбява от това.
Защо заплатите в СУ са по-ниски от учителските?
Основната заплата на един професор в Алма матер е 1200 лева, а чистата заплата след облагане възлиза на към 931 лева Един доцент взима...
Последният ход на Борисов да стартира професор към този момент дава плодове - куп мнения има по какъв начин е за предпочитане да гласуваме за академик, вместо за военачалник. Тези разсъждения евентуално са авансово калкулирани, само че не е добре изчислен прагматизмът на българина, здравомислещият средностатистически съотечественик, за който политиката е борба, а пък Герджиков - " това не беше ли оня от Народното събрание "?
Тази акция ще е забавна. Дали Бойко ще качи ректора на джипката, ще сколасва ли Севда ТВ да извлича квинтесенцията от професорските послания и няма ли леко да се втрещи гласоподавателят на ГЕРБ, че му сервират някакъв си там академик вместо строгия, само че обективен Лидер, латентен с револвер до главата и подсигурен с кюлчета доживот?
Ето този контрастност е леко объркващ. Но няма какво да го мислим господин ректора. Герджиков сигурно ще подбере задоволително на брой интелектуалци, които да застанат с имената си в инициативния комитет, който на този стадий тъне в анонимност.
Какъвто и да е изборният резултат, ще е тъпо за престижа му на ректор, тъй като вечно ще бъде записан като Na Boiko Prezidenta.
Автор: Евелина Гечева
Жертването на престиж обаче не се случва всеки ден, изключително в случай че зад този престиж стои освен персоналната ти научна активност, а и най-старото висше учебно заведение в България. Да обслужи неговият ректор изборната отпадналост на Борисовата партия даже не е жертва, а чисто харакири. За университета обаче даже е обидно фигурата, която сега го оглавава, да " одобри такава поддръжка ".
Доста фигури от университетските среди имат тежест в политиката и в това няма нищо неприятно, в случай че споделят концепциите на партиите, в които са. Професорите Александър Джеров, Кръстьо Петков, Любен Корнезов, Радослав Гайдарски - корифеи на парламентаризма и законотворци с визия, имат дълготраен принос както в политиката, по този начин и в науката. Сегашният правосъден министър Янаки Стоилов, професор в Софийския университет, е достоверно ляв човек и пореден ляв политик. Десният народен представител и някогашен кандидат-кмет на София Вили Лилков също е професор. С дълга научна кариера е и тогавашният му ляв съперник за кметското място проф. Михаил Мирчев.
С днешна дата имаме културен министър, който също е професор - Велислав Минеков. Много настоящи и някогашни депутати също са професори. Някои академични преподаватели, като професорите Евгений Дайнов, Ивайло Дичев и Калин Янакиев, имат интензивно и блестящо наличие в българската политика, без да са министри или народни представители.
" Най-напред одобрих предприемчив комитет да издигне моята кандидатура за президент на република България. Смятам, че мога да бъда потребен...
Много други съществени фигури са се потвърдили като публично значими редом с научните си достижения. Това надалеч не е единствено българска специфичност, само че сякаш в цивилизованите страни професорите избират да си гледат научните занимания, а политиката е оставена повече на хора от друго тесто.
Факт е, че и Софийският, а и ред други университети в годините или създават политици, или приютяват такива. Бившият длъжностен министър председател, назначен от Плевнелиев - Георги Близнашки, също принадлежи към звездната политическа плеяда на Алма Матер. Настоящият декан на Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев също има забележителна политическа биография - народен представител в два Народното събрание, образован министър и вицепремиер.
За проф. Анастас Герджиков обаче нещата стоят по различен метод. Той в никакъв случай до този миг не се е афиширал като политически деен или най-малко привързан. Напротив, във времето, в което от заместник-ректор стана ректор, той залагаше на прагматичен имидж, искаше да е различим по-скоро като управител, в сравнение с като публично дейна или политически ангажирана персона.
Интересно съвпадане е, че неговото израстване върви паралелно с възхода на Борисов. Герджиков става заместник-ректор на Софийския университет през 2010, когато тече първият мандат на Борисов. И остава подобен до 2015. Тогава ГЕРБ ръководи втори мандат, а Герджиков става ректор.
Чиста случайност, несъмнено, е днешното му решение да се включи в президентската конкуренция " с поддръжката " на ГЕРБ. Тук професорът леко подценява аудиторията - у нас и децата знаят, че откъм ГЕРБ идват единствено команди. Е, могат да се артикулират и като поддръжка, само че това не трансформира тяхната същина. Помним поръчката за " по-скоро мъж ". Герджиков явно не се наскърбява от това.
Основната заплата на един професор в Алма матер е 1200 лева, а чистата заплата след облагане възлиза на към 931 лева Един доцент взима...
Последният ход на Борисов да стартира професор към този момент дава плодове - куп мнения има по какъв начин е за предпочитане да гласуваме за академик, вместо за военачалник. Тези разсъждения евентуално са авансово калкулирани, само че не е добре изчислен прагматизмът на българина, здравомислещият средностатистически съотечественик, за който политиката е борба, а пък Герджиков - " това не беше ли оня от Народното събрание "?
Тази акция ще е забавна. Дали Бойко ще качи ректора на джипката, ще сколасва ли Севда ТВ да извлича квинтесенцията от професорските послания и няма ли леко да се втрещи гласоподавателят на ГЕРБ, че му сервират някакъв си там академик вместо строгия, само че обективен Лидер, латентен с револвер до главата и подсигурен с кюлчета доживот?
Ето този контрастност е леко объркващ. Но няма какво да го мислим господин ректора. Герджиков сигурно ще подбере задоволително на брой интелектуалци, които да застанат с имената си в инициативния комитет, който на този стадий тъне в анонимност.
Какъвто и да е изборният резултат, ще е тъпо за престижа му на ректор, тъй като вечно ще бъде записан като Na Boiko Prezidenta.
Автор: Евелина Гечева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




