Кажи ми, кажи, бедний народе,кой те в таз рабска люлка

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга свиреп в ребрата,
или тоз, що толкова годин ти пее:
" Търпи, и ще си спасиш душата?! "

Той ли, ил някой негов наместник,
наследник на Лойола и брат на Юда,
изменник правилен и жив предвестител
на нови тегла за бедняци,
нов кърджалия в нова лудост,
кой продал брата, умъртвил татко си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и ужасно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за независимост:
навъсен единствено с глава той сочи
на паплач определена - рой скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървясъл се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
наслойка разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот национален,
смучат го наши и непознати посетители!

А бедният плебей търпи и ние
без позор, без упрек, броиме време,
откак е в ярем нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с религия в туй скотско племе
чакаме и ний ред за независимост!