Toxic Town: Гневът на майките от Корби срещу мълчанието на властта
“Кажи им истината ” - С тези думи Дес Колинс (в ролята - Рори Киниър) се обръща към Сюзън Макинтайър (Джоди Уитакър), когато би трябвало да се изправят и обществено да приказват пред съда и репортерите, с цел да опишат какво се е случило в техния дребен промишлен град, за който до неотдавна малко на брой сачували. Корби е ситуиран в сърцето на Англия, с население под 80 000 души, и постоянно е именуван “Малката Шотландия “ поради преселниците, намерили работа в в стоманената промишленост.
Подобно на доста индустриални градове, активността на фабриките замира под натиска на конкуренцията в страни с по-евтина работна ръка и близки запаси и към края на 70-те години дефинитивно е взето решение заводът за стомана в Корби да бъде затворен. Това е завръзката в английския минисериал Toxic Town, чиято премиера беше в края на февруари в стрийминг платформата Netflix.
Сюжетът на Toxic Town стартира десетилетие по-късно – през 90-те, когато общината стартира да разчиства терена. И съвсем незабавно по-късно, по необичайно съвпадане, в града стартират да се раждат извънредно доста бебета с тежки родилни недостатъци.
Историята на Корби е разказана в многожество документални изявления, както и в подкаст на BBC.Макар постоянно именуван „ английският Ерин Брокович “, този казус има своя лична тежест – за първи път съдът във Англия признава, че въздушното замърсяване нанася съществени вреди и че засегнатите имат право на обезщетение.
Дотогава делата са главно за замърсяване на води и към момента, все още, когато се събират доказателства, малко на брой въобще приказват за здравословните вреди от мръсния въздух върху цели общности.
Няколко майки от Корби обаче съумяват след дълга правосъдна борба да потвърдят, че такава връзка има и тя е засегнала техните деца.
Toxic Town е на първо място история за елементарни дами, които се осмеляват да се борят за правото истината да бъде чута. Сериалът не е еднопосочен хепи-енд като “Ерин Брокович ” на Стивън Содърбърг, по-скоро припомня на кино лентата “Гражданско дело ” с Джон Траволта.
Няма чудеса, няма фотогенични подиуми с победа на положителното над неприятното. Всички са жертви, само че не всички имат смелостта да търсят отговори и да задават въпроси.
Истинската мощ на сюжета е в детайла – в метода, по който улавя основаването на нежно, само че уверено локално гражданско общество в Корби, построено от майки от всички обществени прослойки – от работническата класа до високообразовани професионалистки, с друг житейски опит, само че със споделена паника.
Повечето от тях се опасяват – да приказват намерено, да се изправят против властта, да изгубят работата си. Без поддръжка от институциите, подложени на напън, закани и неустановеност, те последователно събират сили да застанат против неглижирането на своя живот и здравето на децата си.
Страхът отстъпва пред нещо по-силно: потребността да защитиш детето си. Да защитиш истината.
Показан е сложният път на събирането на доказателства, разочарования, досадната работа, разногласията, тежестта да се бориш с дребен късмет за триумф.
Можем да създадем доста паралели с доста случаи и по света, и в България. Скандалът с Корби провокира необятен отзив във Англия и малко внимание в Европа.
Делото на майките завършва дефинитивно преди няколко години, а децата им към момента живеят с последствията от неглижирането на общинските управляващи.
В един от епизодите представител на тези управляващи ядосано опълчва борбата за истина на желанието им градът да се развива, или както бихме споделили тук - да притегля вложения.
Зад фасадата на угриженост и бързото почистване на останките от завода стоят дребните работен къщи, в които фамилиите живеят с хронични болести, с болката – а от време на време и със гибелта.
Никой от героите не наподобява като воин – всеки носи своите елементарни проблеми, своите съмнения, своята човешка несъвършеност. Но всички споделят едно: решимостта да не се отхвърлят. И когато някой се разколебае, постоянно се намира различен от общността, който да застане до него.
И до през днешния ден Корби се бори с последствията от замърсяването, а новата борба на хората там е против цех за изгаряне на боклуци. Тя към момента не е завършила.
Подобно на доста индустриални градове, активността на фабриките замира под натиска на конкуренцията в страни с по-евтина работна ръка и близки запаси и към края на 70-те години дефинитивно е взето решение заводът за стомана в Корби да бъде затворен. Това е завръзката в английския минисериал Toxic Town, чиято премиера беше в края на февруари в стрийминг платформата Netflix.
Сюжетът на Toxic Town стартира десетилетие по-късно – през 90-те, когато общината стартира да разчиства терена. И съвсем незабавно по-късно, по необичайно съвпадане, в града стартират да се раждат извънредно доста бебета с тежки родилни недостатъци.
Историята на Корби е разказана в многожество документални изявления, както и в подкаст на BBC.Макар постоянно именуван „ английският Ерин Брокович “, този казус има своя лична тежест – за първи път съдът във Англия признава, че въздушното замърсяване нанася съществени вреди и че засегнатите имат право на обезщетение.
Дотогава делата са главно за замърсяване на води и към момента, все още, когато се събират доказателства, малко на брой въобще приказват за здравословните вреди от мръсния въздух върху цели общности.
Няколко майки от Корби обаче съумяват след дълга правосъдна борба да потвърдят, че такава връзка има и тя е засегнала техните деца.
Toxic Town е на първо място история за елементарни дами, които се осмеляват да се борят за правото истината да бъде чута. Сериалът не е еднопосочен хепи-енд като “Ерин Брокович ” на Стивън Содърбърг, по-скоро припомня на кино лентата “Гражданско дело ” с Джон Траволта.
Няма чудеса, няма фотогенични подиуми с победа на положителното над неприятното. Всички са жертви, само че не всички имат смелостта да търсят отговори и да задават въпроси.
Истинската мощ на сюжета е в детайла – в метода, по който улавя основаването на нежно, само че уверено локално гражданско общество в Корби, построено от майки от всички обществени прослойки – от работническата класа до високообразовани професионалистки, с друг житейски опит, само че със споделена паника.
Повечето от тях се опасяват – да приказват намерено, да се изправят против властта, да изгубят работата си. Без поддръжка от институциите, подложени на напън, закани и неустановеност, те последователно събират сили да застанат против неглижирането на своя живот и здравето на децата си.
Страхът отстъпва пред нещо по-силно: потребността да защитиш детето си. Да защитиш истината.
Показан е сложният път на събирането на доказателства, разочарования, досадната работа, разногласията, тежестта да се бориш с дребен късмет за триумф.
Можем да създадем доста паралели с доста случаи и по света, и в България. Скандалът с Корби провокира необятен отзив във Англия и малко внимание в Европа.
Делото на майките завършва дефинитивно преди няколко години, а децата им към момента живеят с последствията от неглижирането на общинските управляващи.
В един от епизодите представител на тези управляващи ядосано опълчва борбата за истина на желанието им градът да се развива, или както бихме споделили тук - да притегля вложения.
Зад фасадата на угриженост и бързото почистване на останките от завода стоят дребните работен къщи, в които фамилиите живеят с хронични болести, с болката – а от време на време и със гибелта.
Никой от героите не наподобява като воин – всеки носи своите елементарни проблеми, своите съмнения, своята човешка несъвършеност. Но всички споделят едно: решимостта да не се отхвърлят. И когато някой се разколебае, постоянно се намира различен от общността, който да застане до него.
И до през днешния ден Корби се бори с последствията от замърсяването, а новата борба на хората там е против цех за изгаряне на боклуци. Тя към момента не е завършила.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ