Кажете, за Бога, коя държава ни е направила толкова пакости?

„ Кажете, за Бога, коя страна ни е направила толкоз пакости? Какво сме съгрешили и какво желае Русия от нас? Защо си не каже да чуем и ние? Подигнахме съединяване – на първо време при нея проводихме депутации. Победихме – издаде се приказ, който отдаде успехите единствено на нейните офицери. Цялата съветска земя ни атакува най-милото и най-святото – ние мълчим, сиромасите. Милост и амнистия ще получим единствено тогава, в случай че се откажем от своята самостоятелност, в случай че престанем да съществуваме като народ, в случай че допуснем в България да се разпореждат отново консули и офицери. Такова самоубийство българската интелигенция няма да направи на своя народ. Ние сме подготвени и през днешния ден на всевъзможни съглашения с Русия, само че дано тия съглашения почиват на свободна почва, дано те са человечески. Ние желаеме да имаме своя история, своя Сливница, наш 6 Септември. Ако и да не бяхме сполучили дори никакво съединяване на 6 Септември, единствено освобождението ни от съветските офицери е велико единствено по себе си, по-голямо от съединението. Виновниците от 6 септември малко разчитаха на триумф. Те желаеха да оставят един акт в историята, че са се интересували и направили независимо дело. Убийство щеше да бъде за бъдещето на България, в случай че това съединяване го правеше непозната мощ, без националното причестяване. Нека бъде половинка, дано бъде чийрече, само че дано си бъде наше. 6 Септември и Сливница потвърдиха, че можем да живеем без кехая. “ Русчук, 13 февруари 1886 година, из писмо до Драган ЦАНКОВ, който се афишира против Съединението, осъществено срещу волята на Русия.