Защо Кошлуков предпочете да говори за пари?
Кажеш ли на всеослушание, че ситуацията е неприятно, имаш повече късмет да видят в теб избавител. Има обаче и друга, по-важна причина новият ген. шеф на Българска национална телевизия Емил Кошлуков самичък да се вкара в диалога за пари, написа Г. Лозанов в " Дойче веле ".
Изборът на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия удостовери съмнението ми, че това е от дълго време умислен сюжет, съгласно който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предходния конкурс през 2017 година Но неналичието на нужния управленчески стаж му е попречила и на " неговото място " краткотрайно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил заставен да преседи година-две като програмен шеф на Канал 1. И в този момент към този момент нищо да не е в положение да му попречи да стъпи на върха на Българска национална телевизия.
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сюжет. Център на представянето на Кошлуков беше следният спорен сюжет: от една страна той разобличаваше управлението на малкия екран, че е направило непозволено високи разноски за програмно наличие, които са я довели до банкрут, само че от друга в качеството си на програмен шеф отхвърли да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава за какво покорно я е изпълнявал до последно? И то макар откровения спор на ползи – едно и също лице да е програмен шеф на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е явен – трябвало му е да натрупа стаж на управителен пост. И в същото време е желал да се наложи като лице на Българска национална телевизия, която се е готвел скоро да оглави.
Защо тази рискована тактика?
Следващият въпрос, който поражда е: за какво тогава за автопромоцията си пред Съвет за електронни медии изобщо е възприел такава рискована тактика на обвинявания към управлението, на което самичък принадлежи? Та да му се постанова да се оплита в неубедителни оправдания, както означиха и членове на Съвет за електронни медии. И тук отговорът не е сложен: който пръв каже на всеослушание, че финансовото състояние на медията е неприятно, от единствено себе си стартира да наподобява на страната на положителните. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на " Сан Стефано ", толкоз е по-голям шансът да видят в теб избавител. А Кошлуков имаше незабавна потребност от консолидация с тях, тъй като с първото си влизане в Българска национална телевизия като програмен шеф провокира отрицателната им реакция и съвсем го докара до митинги.
Както нормално, ролята на " мека връзка " сред бъдещия шеф и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и навръх време изнесоха данни за тревожния финансов недостиг в публичната телевизия, с цел да може след това Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са работили в синхрон или всеки самичък за себе си, не е известно, само че е известно, че профсъюзните водачи в Българска национална телевизия поддържат или атакуват управлението на медията основно за да останат незасегнати от промените, които то организира или би могло да организира.
Изборът на Емил Кошлуков за общоприет шеф на Българска национална телевизия удостовери съмнението ми, че това е от дълго време умислен сюжет, съгласно който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предходния конкурс през 2017 година Но неналичието на нужния управленчески стаж му е попречила и на " неговото място " краткотрайно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил заставен да преседи година-две като програмен шеф на Канал 1. И в този момент към този момент нищо да не е в положение да му попречи да стъпи на върха на Българска национална телевизия.
Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сюжет. Център на представянето на Кошлуков беше следният спорен сюжет: от една страна той разобличаваше управлението на малкия екран, че е направило непозволено високи разноски за програмно наличие, които са я довели до банкрут, само че от друга в качеството си на програмен шеф отхвърли да поеме каквато и да е било отговорност за тях. Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава за какво покорно я е изпълнявал до последно? И то макар откровения спор на ползи – едно и също лице да е програмен шеф на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е явен – трябвало му е да натрупа стаж на управителен пост. И в същото време е желал да се наложи като лице на Българска национална телевизия, която се е готвел скоро да оглави.
Защо тази рискована тактика?
Следващият въпрос, който поражда е: за какво тогава за автопромоцията си пред Съвет за електронни медии изобщо е възприел такава рискована тактика на обвинявания към управлението, на което самичък принадлежи? Та да му се постанова да се оплита в неубедителни оправдания, както означиха и членове на Съвет за електронни медии. И тук отговорът не е сложен: който пръв каже на всеослушание, че финансовото състояние на медията е неприятно, от единствено себе си стартира да наподобява на страната на положителните. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на " Сан Стефано ", толкоз е по-голям шансът да видят в теб избавител. А Кошлуков имаше незабавна потребност от консолидация с тях, тъй като с първото си влизане в Българска национална телевизия като програмен шеф провокира отрицателната им реакция и съвсем го докара до митинги.
Както нормално, ролята на " мека връзка " сред бъдещия шеф и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и навръх време изнесоха данни за тревожния финансов недостиг в публичната телевизия, с цел да може след това Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са работили в синхрон или всеки самичък за себе си, не е известно, само че е известно, че профсъюзните водачи в Българска национална телевизия поддържат или атакуват управлението на медията основно за да останат незасегнати от промените, които то организира или би могло да организира.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ