Кафето е индустрия за милиарди долари, която поддържа икономиките на

Кафето е промишленост за милиарди долари, която поддържа стопанските системи на няколко тропически страни. Приблизително 100 милиона фермери зависят от него за препитанието си. За страдание за тях, както и за доста други хора по света, за които кафето е от значително значение, кафените шубраци виреят най-добре при много стеснен диапазон от температури, поради което развъждането им е застрашено от климатичните промени. Но инцидентно изобретение на Арън Дейвис от Royal Botanical Gardens във Англия, оповестено в Nature Plants, може да предложи излаз. Доктор Дейвис и сътрудниците му оповестяват, че са разкрили тип диво кафе, който е по едно и също време с прелестен на усет и търпелив към по-високи температури.

Съществуващият пазар на кафе е доминиран от сортовете Арабика и Канефора. Арабика идва от планинските региони на Етиопия и Южен Судан. Предпочита температури от 18-22 градуса. Кафе Канефора, нормално наричано робуста, произлиза от по-ниски височини в Западна и Централна Африка. Някога се е считало, че е в положение да се оправи с температури от 30 градуса, само че скорошна работа демонстрира, че не процъфтява над 24 градуса.

Известни са доста други типове кафе (122 при последно броене). И доста от тях в действителност порастват тук-там, по-топли от тези, желани от Канефора и Арабика. Но до момента се смяташе, че имат по-лош усет, по-малки зърна и по-ниски добиви. Доктор Дейвис обаче попада на текст, написан през 1834 година от Джордж Дон, шотландски ботаник, в който е разказан тип от ниските хълмове на Сиера Леоне. Дон го назовава Coffea stenophylla (Стенофила) и написа, че има усет, по-добър от този на Арабика.

Това провокира интереса на лекар Дейвис, защото открива, че Стенофила към момента пораства в елементи на Гвинея, Сиера Леоне и Кот д`Ивоар, където температурата се движи сред 24-26 градуса. Той и сътрудниците му също научават, че Стенофилата се е отглеждала до двайсетте години на предишния век, след което Канефора, която има по-високи добиви, е поела водачеството. Стенофила последователно е била забравена.

Историята на предходното развъждане допуска, че Стенофилата си коства да се прегледа. Решаващият въпрос бил оправдани ли са хвалбите на Дон за усета на сорта. За да разбере това, лекар Дейвис изискал помощта на Делфин Мюле от CIRAD, Изследователски аграрни център в Монпелие, Франция. Заедно, те организирали съревнование, включващо 18 професионални дегустатори на кафе, които при сляпо съпоставяне оценили набор от проби, включващи Стенофила, два сорта Арабика и един Канефора.

Сортът Стенофил се показва добре. Оценен е с по-високо, в сравнение с бразилската Арабика и индонезийска Канефора, дефинира се, че има по-благоприятна киселинност и по-сложен вкусов профил, въпреки и с по-малко от тези качества от етиопска Арабика.