Лятото на нашата диктатура
Кадрите с побоя над протестиращи зад колоните на Министерския съвет връщат желанието за правдивост. Те демонстрират още, че симбиозата сред държавното управление и прокуратурата през предходната година дружно с употребяваните похвати граничат с тирания от беларуски вид.
Тони Липошлиев е един от пребитите зад колоните на Министерския съвет доскоро повече от година. Кадрите, в които служители на реда ритат, влачат, удрят и унижават протестиращи, към този момент са известни на всички. Това обаче надалеч не е цялата подигравка на страната с няколкото момчета и девойки. В идващите дни и месеци те се пробват да намерят правдивост за случилото им се и в подмяна не просто получават нищо, а върху тях се стоварва в допълнение оскърбление.
Иван Иванов е прокурор от Софийската региона прокуратура, който дава отговор на жалбата на Тони Липошлиев. Според прокурора се е случило следното: " Предвид неналичието на данни за удари върху Липошлиев, в това число от обясненията на други участници в митинга, следва извод, че същият се е самонаранил при пълзенето. " Самонаранил. При пълзенето.
Това е единствено един от многото образци за може би най-срамния миг в историята на България през последните години.
Когато при започване на ноември 2020 година Десислава Атанасова от ГЕРБ обърка думи на Александър Лукашенко, президента на Беларус, с такива на тогавашния министър-председател на България Бойко Борисов, нейната неточност беше призната с саркастичен смях. През август 2020 година Лукашенко, притиснат от митинги, изиска " нова конституция, след това нови избори ". Нищо чудно да е видял концепцията точно от Борисов, който четири дни преди този момент в опит да смени дневния ред, доминиран от митинги, разгласи привикване на Велико национално заседание, с цел да може да напише своя конституция.
Днес, година след този опит на Борисов, с ново държавно управление и парламент отвън неговия надзор, става все по-ясно, че приликите сред България и Беларус през 2020 година изобщо не са били единствено на равнище имидж и реплики. Изтеклите фрагменти от полицейско принуждение на митингите дружно с подслушваните по обвиняване в " държавен прелом " над хиляда души, измежду които политици и публицисти, значат, че през лятото и есента на предходната година страната е била на моменти оттатък границата на политическа тирания от беларуски вид. Важната разлика е, че не бяха анулирани изборите, само че степента на нарушение на цивилен права, закони и демократични механизми очевидно е била фрапираща.
Капитал - брой 33
Всичко това може да бъде казано единствено в ретроспекция. Видеозаписите от колоните зад Министерския съвет, които демонстрират пребиване на вързани с белезници протестиращи, които не могат да се защитят, се оказаха защитавани от публичното пространство близо 400 дни. Списъкът с подслушвани към момента не може да бъде оповестен, тъй като част от документите е унищожена, а друга - засекретена като част от дело за държавен прелом. Именно въпросното дело, което третира хилядите по площадите като превратаджии, дава нужните принадлежности на полицията и прокуратурата да навлизат в персоналния живот на хората. Действията на прокуратурата, ориентирани напълно против протестиращите и оправдаващи полицейското принуждение, дават действителни доказателства за изказванието, че държавното обвиняване е изцяло завладяно. Тогава то е защитавало не закона и правата на хората. Не, единствената задача на прокуратурата е била да пази ГЕРБ и Движение за права и свободи на власт.
Тепърва би трябвало да бъдат тествани сигналите, че чиновници на частни охранителни компании - съответно " Делта гард " и учредената от Бойко Борисов " Ипон ", са били облечени като служители на реда по време на митингите. Но сходен вид нашивки върху униформите са документирано събитие Фотограф: Георги Кожухаров Как никой нищо не видя...
Седмица откакто в Народното събрание бяха показани фрагментите от 10 юли, към момента никой не поема никаква отговорност, а действителни санкции за директните причинители или виновните няма. Полицаите в записа следват инструкции, само че чии тъкмо не е ясно. Прокуратурата е виждала записи от нощта, само че прокурор Вероника Трифонова (в момента делегиран прокурор към Европейската прокуратура) споделя, че в записите, които тя е видяла от нощта, не е имало принуждение - надлежно не е ясно и дали е видяла същите фрагменти. Как прокуратурата поради новоналожената си процедура да разгласява " материали от публичен интерес ", не е сметнала фрагментите за такива, е относително ясно - тъй като няма формирано произвеждане, няма и публичен интерес.
Цитираният първоначално прокурор Иван Иванов изобщо не обръща внимание на желанието на " самонаранилия се при пълзенето " Тони Липошлиев да бъдат конфискувани записите от камерите зад колоните. Крайното му умозаключение е, че дисциплинарните наказания в Министерство на вътрешните работи пречат на търсенето на наказателна отговорност. Излиза, че в случай че някой служител на реда желае да стане недостижим, би трябвало просто да има забележка в Министерство на вътрешните работи.
Тони Липошлиев е един от пребитите зад колоните на Министерския съвет доскоро повече от година. Кадрите, в които служители на реда ритат, влачат, удрят и унижават протестиращи, към този момент са известни на всички. Това обаче надалеч не е цялата подигравка на страната с няколкото момчета и девойки. В идващите дни и месеци те се пробват да намерят правдивост за случилото им се и в подмяна не просто получават нищо, а върху тях се стоварва в допълнение оскърбление.
Иван Иванов е прокурор от Софийската региона прокуратура, който дава отговор на жалбата на Тони Липошлиев. Според прокурора се е случило следното: " Предвид неналичието на данни за удари върху Липошлиев, в това число от обясненията на други участници в митинга, следва извод, че същият се е самонаранил при пълзенето. " Самонаранил. При пълзенето.
Това е единствено един от многото образци за може би най-срамния миг в историята на България през последните години.
Когато при започване на ноември 2020 година Десислава Атанасова от ГЕРБ обърка думи на Александър Лукашенко, президента на Беларус, с такива на тогавашния министър-председател на България Бойко Борисов, нейната неточност беше призната с саркастичен смях. През август 2020 година Лукашенко, притиснат от митинги, изиска " нова конституция, след това нови избори ". Нищо чудно да е видял концепцията точно от Борисов, който четири дни преди този момент в опит да смени дневния ред, доминиран от митинги, разгласи привикване на Велико национално заседание, с цел да може да напише своя конституция.
Днес, година след този опит на Борисов, с ново държавно управление и парламент отвън неговия надзор, става все по-ясно, че приликите сред България и Беларус през 2020 година изобщо не са били единствено на равнище имидж и реплики. Изтеклите фрагменти от полицейско принуждение на митингите дружно с подслушваните по обвиняване в " държавен прелом " над хиляда души, измежду които политици и публицисти, значат, че през лятото и есента на предходната година страната е била на моменти оттатък границата на политическа тирания от беларуски вид. Важната разлика е, че не бяха анулирани изборите, само че степента на нарушение на цивилен права, закони и демократични механизми очевидно е била фрапираща.
Капитал - брой 33
Всичко това може да бъде казано единствено в ретроспекция. Видеозаписите от колоните зад Министерския съвет, които демонстрират пребиване на вързани с белезници протестиращи, които не могат да се защитят, се оказаха защитавани от публичното пространство близо 400 дни. Списъкът с подслушвани към момента не може да бъде оповестен, тъй като част от документите е унищожена, а друга - засекретена като част от дело за държавен прелом. Именно въпросното дело, което третира хилядите по площадите като превратаджии, дава нужните принадлежности на полицията и прокуратурата да навлизат в персоналния живот на хората. Действията на прокуратурата, ориентирани напълно против протестиращите и оправдаващи полицейското принуждение, дават действителни доказателства за изказванието, че държавното обвиняване е изцяло завладяно. Тогава то е защитавало не закона и правата на хората. Не, единствената задача на прокуратурата е била да пази ГЕРБ и Движение за права и свободи на власт.
Тепърва би трябвало да бъдат тествани сигналите, че чиновници на частни охранителни компании - съответно " Делта гард " и учредената от Бойко Борисов " Ипон ", са били облечени като служители на реда по време на митингите. Но сходен вид нашивки върху униформите са документирано събитие Фотограф: Георги Кожухаров Как никой нищо не видя...
Седмица откакто в Народното събрание бяха показани фрагментите от 10 юли, към момента никой не поема никаква отговорност, а действителни санкции за директните причинители или виновните няма. Полицаите в записа следват инструкции, само че чии тъкмо не е ясно. Прокуратурата е виждала записи от нощта, само че прокурор Вероника Трифонова (в момента делегиран прокурор към Европейската прокуратура) споделя, че в записите, които тя е видяла от нощта, не е имало принуждение - надлежно не е ясно и дали е видяла същите фрагменти. Как прокуратурата поради новоналожената си процедура да разгласява " материали от публичен интерес ", не е сметнала фрагментите за такива, е относително ясно - тъй като няма формирано произвеждане, няма и публичен интерес.
Цитираният първоначално прокурор Иван Иванов изобщо не обръща внимание на желанието на " самонаранилия се при пълзенето " Тони Липошлиев да бъдат конфискувани записите от камерите зад колоните. Крайното му умозаключение е, че дисциплинарните наказания в Министерство на вътрешните работи пречат на търсенето на наказателна отговорност. Излиза, че в случай че някой служител на реда желае да стане недостижим, би трябвало просто да има забележка в Министерство на вътрешните работи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ