Камелия Тодорова: Чужденец съм в собствената си държава
Кадри Нова ТВ
Не обичам да се връщам в предишното, само че въпреки всичко, когато човек прави равносметка е хубаво да огледа обратно. Не имам вяра на гадателки и хороскопи, само че имам вяра, че човек има предначертана орис, а моята е постоянно да попадам на неточния мъж, т.е. предпочитам си този, който не би трябвало.
Камелия Тодорова е наричана гранд дамата на българския джаз. Животът й е много цветен и разнороден както споделя самата тя. Има функции в киното и доста трагични обрати в живота си, емблематично бягство зад Желязната завеса и още по-драматично завръщане в демократична към този момент България. Всичко това споделя в театър – историите, съпътстващи живота ѝ, който се споделя „ Моят глас “.
Преживях огромни разочарования при прибирането ми в България. Първото ми завръщане беше на Коледа през 1990 година Година по-късно подадох документи за отричане от българско поданство, с цел да взема немски паспорт, нямах право на двойно поданство. Когато взех решение да остана, трябваше да подам документи, с цел да си го върна. Три години стоях без българско поданство, стоях с краткотраен паспорт. Системата доста постепенно функционираше. Оттогава съм чужденец в своята страна. Останах тук, тъй като смятах, че където и да отида, ще ми бъде мъчно с две деца и без защита. Все отново тук съм родена, израснала, уточни тя.
По думите ѝ преходът още не е стартират. Тези, които са в Народното събрание, са част от Държавна сигурност. Идвам от дисидентско семейство, с рогата напред съумях да се преборя. Не съм пробивна и нахална, аз съм гальовен и учтив човек, мъчно е да се живее по този начин в днешно време, счита Тодорова.
За младите през днешния ден изясни, че имат некомуникативно другарство между тях, всичко минава през електронни устройства, изгубили са способността да поддържат връзка между тях и това се е засилило изключително доста след пандемията.
Не обичам да се връщам в предишното, само че въпреки всичко, когато човек прави равносметка е хубаво да огледа обратно. Не имам вяра на гадателки и хороскопи, само че имам вяра, че човек има предначертана орис, а моята е постоянно да попадам на неточния мъж, т.е. предпочитам си този, който не би трябвало.
Камелия Тодорова е наричана гранд дамата на българския джаз. Животът й е много цветен и разнороден както споделя самата тя. Има функции в киното и доста трагични обрати в живота си, емблематично бягство зад Желязната завеса и още по-драматично завръщане в демократична към този момент България. Всичко това споделя в театър – историите, съпътстващи живота ѝ, който се споделя „ Моят глас “.
Преживях огромни разочарования при прибирането ми в България. Първото ми завръщане беше на Коледа през 1990 година Година по-късно подадох документи за отричане от българско поданство, с цел да взема немски паспорт, нямах право на двойно поданство. Когато взех решение да остана, трябваше да подам документи, с цел да си го върна. Три години стоях без българско поданство, стоях с краткотраен паспорт. Системата доста постепенно функционираше. Оттогава съм чужденец в своята страна. Останах тук, тъй като смятах, че където и да отида, ще ми бъде мъчно с две деца и без защита. Все отново тук съм родена, израснала, уточни тя.
По думите ѝ преходът още не е стартират. Тези, които са в Народното събрание, са част от Държавна сигурност. Идвам от дисидентско семейство, с рогата напред съумях да се преборя. Не съм пробивна и нахална, аз съм гальовен и учтив човек, мъчно е да се живее по този начин в днешно време, счита Тодорова.
За младите през днешния ден изясни, че имат некомуникативно другарство между тях, всичко минава през електронни устройства, изгубили са способността да поддържат връзка между тях и това се е засилило изключително доста след пандемията.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ