Българите забравиха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, показа Василковски
Кадри „ Нова телевизия “: Българите не помниха за Гърция, ето ги Българските Малдиви, сподели Василковски
Българите вървят в Гърция и Турция, търсейки екзотика и непознати места.
Оказва се, че в България има места, които са толкоз едва познати, че в случай че ви бъдат показани на фотография ще помислите, че са на различен континент.
Че българската природа е една от най-уникалните и красиви в света, няма никакви подозрения. Доказателствата за това са стотици и можем да ги открием в доста от кътчетата в родината ни.
За едно от тях обаче може би се знае доста малко.
Става дума за по този начин наречените Никополски Малдиви, за които описа синоптикът на „ Нова телевизия “ Николай Василковски. Те стават все по-популярни, като са познати както на българи, по този начин и на румънци.
Намират се покрай крайдунавския град и съставляват огромен брой острови в реката.
Мястото може да се види идеално при разходка с лодка и е уместно за авантюристичен туризъм
То е дом на десетки типове птици, някои от които редки и предпазени типове.
Сред тях са пеликани, бели лебеди, корморани, чапли и какви ли още не животни.
Скритото под Никополското плато плато украшение е формирано от дребни и по-големи островчета.
Те оформят прелестен пейзаж.
Сменящото се непрекъснато равнище на река Дунав скрива или пък демонстрира някои от тях. Те са необитаеми и са идеалното място за бягство от огромния звук.
Самият Василковски се качи на лодка на име „ Лара “ и с локален лодкар си направи разходка около красивите крайбрежия.
На няколко пъти в репортажа екипът бе позволен от разнообразни животни съвсем до самите тях.
По този метод красивата природа бе показана напълно от близко.
Там се намира естествен парк Персина, а някои от островите, намиращи се сред Никопол и Белене, носят имената Катонара, Лакът, Средняка и Палец.
Пясъчните формирания от време на време са толкоз красиви, че хората с по-развинтено въображение могат въображаемо да се пренесат някъде надалеч.
Например в Индийския океан или в екваториалните води на Амазонка.
Заради изменящото се равнище на реката в разнообразни интервали на годината гледката там може да е друга.
Когато снеговете се топят водата се повишава и те може напълно да изчезнат.
Това нормално става през май и юни, а локалните хора назовават това време „ черешови води “, защото тогава зреят черешите.
Но пък в даден миг се оформят огромни пясъчни линии, напомнящи екзотични плажове, поради което мястото е наречено с прозвището Никополски Малдиви.
През лятото те даже са налични за постигане пешком от брега.
Красотата на този оазис се добавя и от варовиковите скали край реката. Те са оценени даже от фамозния датски публицист Ханс-Кристиан Андерсен.
Той ги е увековечил при пътешестване по Дунав през 1841 година
В една от скалите има и храм, носещ името „ Свети Стефан “.
Там можете да видите няколко икони и кръст.
Църквата има и необятен прозорец, гледащ към водите.
Мястото е част от екопътека, която следва древноримски път.
Според локалните хора, храмът датира от III-IV век като е бил част от огромен манастирски комплекс.
Разхождайки се в региона, ще откриете с изключение на скалната черква, и остатъци от укрепленията на античната граница на Римската империя.
Средновековна цитадела, монументи, напомнящи за борби от Руско-Турската война, както и достоверен римски саркофаг.
Град Никопол става българска столица от 1393 до 1395 година След като османците превземат Търновското царство, цар Иван Шишман се намира в Никополската цитадела, заемайки отбранителна столица, само че в края на този интервал тя е завладяна, а царят е погубен на 3 юни.
Българите вървят в Гърция и Турция, търсейки екзотика и непознати места.
Оказва се, че в България има места, които са толкоз едва познати, че в случай че ви бъдат показани на фотография ще помислите, че са на различен континент.
Че българската природа е една от най-уникалните и красиви в света, няма никакви подозрения. Доказателствата за това са стотици и можем да ги открием в доста от кътчетата в родината ни.
За едно от тях обаче може би се знае доста малко.
Става дума за по този начин наречените Никополски Малдиви, за които описа синоптикът на „ Нова телевизия “ Николай Василковски. Те стават все по-популярни, като са познати както на българи, по този начин и на румънци.
Намират се покрай крайдунавския град и съставляват огромен брой острови в реката.
Мястото може да се види идеално при разходка с лодка и е уместно за авантюристичен туризъм
То е дом на десетки типове птици, някои от които редки и предпазени типове.
Сред тях са пеликани, бели лебеди, корморани, чапли и какви ли още не животни.
Скритото под Никополското плато плато украшение е формирано от дребни и по-големи островчета.
Те оформят прелестен пейзаж.
Сменящото се непрекъснато равнище на река Дунав скрива или пък демонстрира някои от тях. Те са необитаеми и са идеалното място за бягство от огромния звук.
Самият Василковски се качи на лодка на име „ Лара “ и с локален лодкар си направи разходка около красивите крайбрежия.
На няколко пъти в репортажа екипът бе позволен от разнообразни животни съвсем до самите тях.
По този метод красивата природа бе показана напълно от близко.
Там се намира естествен парк Персина, а някои от островите, намиращи се сред Никопол и Белене, носят имената Катонара, Лакът, Средняка и Палец.
Пясъчните формирания от време на време са толкоз красиви, че хората с по-развинтено въображение могат въображаемо да се пренесат някъде надалеч.
Например в Индийския океан или в екваториалните води на Амазонка.
Заради изменящото се равнище на реката в разнообразни интервали на годината гледката там може да е друга.
Когато снеговете се топят водата се повишава и те може напълно да изчезнат.
Това нормално става през май и юни, а локалните хора назовават това време „ черешови води “, защото тогава зреят черешите.
Но пък в даден миг се оформят огромни пясъчни линии, напомнящи екзотични плажове, поради което мястото е наречено с прозвището Никополски Малдиви.
През лятото те даже са налични за постигане пешком от брега.
Красотата на този оазис се добавя и от варовиковите скали край реката. Те са оценени даже от фамозния датски публицист Ханс-Кристиан Андерсен.
Той ги е увековечил при пътешестване по Дунав през 1841 година
В една от скалите има и храм, носещ името „ Свети Стефан “.
Там можете да видите няколко икони и кръст.
Църквата има и необятен прозорец, гледащ към водите.
Мястото е част от екопътека, която следва древноримски път.
Според локалните хора, храмът датира от III-IV век като е бил част от огромен манастирски комплекс.
Разхождайки се в региона, ще откриете с изключение на скалната черква, и остатъци от укрепленията на античната граница на Римската империя.
Средновековна цитадела, монументи, напомнящи за борби от Руско-Турската война, както и достоверен римски саркофаг.
Град Никопол става българска столица от 1393 до 1395 година След като османците превземат Търновското царство, цар Иван Шишман се намира в Никополската цитадела, заемайки отбранителна столица, само че в края на този интервал тя е завладяна, а царят е погубен на 3 юни.
Източник: vihrogon.bg
КОМЕНТАРИ