Където и да копнеш, подсказваше ни Стратиев, ще откриеш фалш

Където и да копнеш, подсказваше ни Стратиев, ще откриеш фалш и гротеска.
Животът беше станал странен и смехът през сълзи беше пестник върху лицето на спрялото време.

Сега пък – в наши дни – един човек в Пловдив почнал скрито да копае тунели под къщите в центъра на града. Къде тъкмо е желал да стигне с тия тунели, остава обгърнато в мъгли и загадки, само че копачът разкрил остатъци от римски стадион.
И пиесата на Стратиев изплува със страшна новост. Пак копаем под краката си – копаем за едно, а откриваме друго.

Да копаем под краката си, е българска национална линия, нещо като метод на живот.
Спомням си по какъв начин избрани идеологически копачи и чистофайници търсеха в миналото неприятно буржоазно минало на хората.

Лично на мен брат на дядо ми крепко ми издърпа ушите, че отивам на срещи с момиче от несъответствуващ съгласно него жанр.
- Нейната баба – назидаваше ме той – готвеше на жандармеристите да ядат у тях, а ти иска ми се целуваш с момичето.

Като се смени властта през 1989 година, та до ден сегашен, каквото и да направя, каквото и да напиша, какъвто и да стана – а аз съм бил единствено преподавател през тия трийсет години – все ми се натяква, че в миналото съм работил в Комсомола и по тази причина би трябвало да си заставам в ъгъла при паяжините. Където ми е мястото.
Къртиците са били на всички места и постоянно през всичките времена – ровят, ровят и подриват ориси, къщи, истории, бъдеще.

Оня ден мой прочут ми изпрати на персонално известие сведения за фашисткия генезис на младия нов ръководител на Народното събрание. Дядо му бил съден от Народния съд, та да си знам какъв човек е.
Пускат се всякакви и разнообразни за Кирил Петков и Асен Василев – все научаваме по нещо скрито и непристойно за тях и околните им.

Преди години Бойко Борисов по пет пъти дневно разправяше с детайлности за убития от комунистите си дядо, само че не обелваше и тон по какъв начин е станал член на Българска комунистическа партия. Наскоро написа една хумореска, че отказал първия път да го одобряват, щото имало мач на Левски и той отишъл на мача, а не на приемането в Българска комунистическа партия. Да се чуди човек да плаче ли, или да се смее.
Прав е професор Андрей Пантев, като сподели един път: „ Където има огромен антикомунизъм, има нещо гнило и гузно. “

Само ще допълня – има ли огромна битка с капитализма и фашизма, отново нещо е подозрително.
Но думата е за ровенето под краката ни.
Ровехме за Съединени американски щати, за Англия и Германия, изключително за Съединени американски щати. Сега ровим за Русия. За Македония, Сърбия и Гърция сме ровели постоянно. И на румънците не им се разминава с ровенето.

Ровим за царе, царици, войводи и поборници, фашисти, партизани и репресирани.
Ровим и до ден сегашен без прекъсване - и все търсим " истината ". Нещо като иманяри на " истината " сме станали.

И от ровене станахме жълти, дори поакани. В жълта буря се носим – жълти медии, жълта политика, жълт живот. Винаги ни интересува клюката, мръсните секрети и загадки. Чаршафите на хората са небето над главите ни.

И по този начин незабелязано потъваме в римски бани и римски игрища, в блата, в тресавища и тиня.
А Станислав Стратиев несъмнено ни гледа отнякъде и се е хванал индивидът и за главата, и за сърцето.

Николай Милчев, Facebook