Учени симулираха извънземни цивилизации и установиха, че те всеки път загиват заради климатичните промени
Къде въпреки всичко са всички извънземни? Може би са прекомерно заети да се борят със същия световен проблем, с който се сблъскваме и ние – изменението на климата.
В ново, към момента нерецензирано изследване, оповестено от LiveScience, учените организират симулации, с цел да видят какъв брой дълго биха могли да оцелеят извънземните цивилизации, в случай че продължат да усилват потреблението си на сила със същия ритъм като нашата.
Резултатите са разочароващи. Оказва се, че извънземните цивилизации умират единствено след 1000 години, защото техните планети стават прекомерно горещи, с цел да продължат да съществуват. Дори цялостното прекосяване към възобновими енергийни източници не избавя ситуацията: техните светове отново последователно се прегряват и стават необитаеми.
Изследването повдига значим въпрос: какво да се прави с топлината, която се отделя при всяка форма на ползване на сила. Според втория закон на термодинамиката всяко потребление на сила е съпроводено с обособяване на малко количество топлота в атмосферата на планетата, без значение дали използваме нуклеарна, слънчева или вятърна сила. Причината за това е, че нито една енергийна система не е 100-процентово ефикасна.
„ Може да се преглежда като течаща вана “, изяснява съавторът на проучването Манасви Лингам, астробиолог от Технологичния институт във Флорида. „ Ако във ваната има малко вода, дребният теч е съвсем неосезаем. Но защото размерът на водата се усилва – а енергийните ни потребности не престават да порастват – дребният теч може да наводни цялата къща “.
Признаците на живот
Изследователите допускат, че това може отчасти да изясни парадокса на Ферми, който задава въпроса: в случай че Вселената е толкоз обширна и цялостна с евентуално обитаеми светове, за какво към момента не сме срещнали други интелигентни същества?
„ Не сме се сблъсквали с софтуерно напреднали типове, тъй като те са необичайност във всеки един миг от времето “, пишат учените в своето проучване.
Причината е, че напредналите цивилизации могат просто да изчезнат заради измененията в климата в границите на хиляда години – нищожен интервал от време по галактическите стандарти.
Това обаче не изяснява за какво не виждаме следи от тяхното битие, като да вземем за пример софтуерни следи, които биха могли да останат след гибелта на цивилизациите, като радиосигнали или междузвездни галактически апарати като нашите сонди „ Вояджър “.
Ами в случай че?
Съществува и по-оптимистичен сюжет. Тези симулации се основават на догатката, че енергийните ни потребности не престават да нарастват експоненциално – с към 1% годишно.
Но какво ще стане, в случай че един ден интелигентните типове станат задоволително умни, с цел да спрат този напредък? Ако цивилизацията премине напълно към възобновима сила и се научи да живее в естетика със заобикалящата я среда, тя може да има доста по-светло бъдеще.
„ Ако един тип избере пътя на салдото и се научи да живее в естетика със своята среда, той и неговите потомци биха могли да съществуват до един милиард години “ – Манасви лингам
С други думи, към момента има късмет. Но първо би трябвало да се съсредоточим върху прехода към възобновими енергийни източници, с цел да предотвратим пагубното световно стопляне, което към този момент опустошава нашата планета.
