TikTok хипохондрия: Когато интернет ти внушава да повярваш, че си болен Здраве
Къде в ерата на осведомителния звук е границата сред нужното внимание към здравето и тревожната фиксация върху него? Ще се опитаме да я открием, опирайки се на исторически образци, научни проучвания и рекомендации от доктор.
Как здравословният метод на живот се трансформира в натрапчива концепция?
Изследване, оповестено в Journal of Anxiety Disorders, демонстрира, че равнището на тревога за здравето измежду студентите е повишено съвсем двойно от 1985 година насам. Тревогата за здравето е, когато човек прекарва толкоз доста време в безпокойствие, че е болен или ще се разболее, че това стартира да ръководи живота му. Хората с часове учат своите и непознати признаци, гадаят по медицински публикации какво им е, съпоставят се с блогъри в обществените мрежи.
Така наречените OHR („ online health research “ – онлайн проучвания за здравето) постоянно се употребяват в опит за утешение, само че водят до противоположен резултат: в случай че човек непрекъснато рови в интернет, това се трансформира в натрапчиво държание и покачва равнището на безпокойствие. Особено в случай че личните и описаните признаци съответстват най-малко частично. Според изследвания всеки пети човек, който се обръща към медицински клиники, изпитва мощно безпокойствие за здравето си. Често то се утежнява от търсенето на информация за признаците на заболяванията в интернет. Реално заболяване се удостоверява единствено в един от 10 случая, означават откривателите.
Освен това мнозина са склонни да свързват настоящото си положение с минал опит и да имат вяра, че са в рискова зона. Това води до образуване на настойчив самоконтрол. Смарт часовници, крачкомери, приложения за преброяване на калории – всичко това се трансформира в норма. Регистрираме всеки недоспан час, всяко ядене и подготовка във фитнеса.
Синдромът FOMO (страх от пропускане на нещо значимо или интересно) единствено ускорява общото напрежение. В обществените мрежи всички наподобяват съвършено – стилни, стегнати, здрави. Това основава накриво усещане за действителността: в случай че не си подобен – значи нещо не е наред със здравето ти. Външното съпоставяне се отразява на самооценката и даже на физическото положение. Сутрешното потапяне в непознатия съвършен живот претрупва мозъка, равнищата на кортизол и неестествен допамин се повишават, появява се отмалялост, чувство, че денят е почнал погрешно. Хипохондрията през вековете
Тревогата за здравето може да се развие в меланхолия – разстройство, характеризиращо се с прекалено и непрестанно безпокойствие, даже без доказана диагноза. В България сред 5% и 10% от хората страдат от тази форма на натрапчиво мислене.
Важно е да се означи, че хората постоянно са се тревожили за здравето си. Още през Средновековието е имало случаи на така наречен „ стъклен бяс “, когато човек е вярвал, че тялото му е направено от стъкло и по тази причина под паника се е страхувал да не се счупи от всяко допиране. Един от най-известните случаи е френският крал Шарл VI. Лечението на това разстройство е било просто: „ стъклените хора “ просто са били карани да схванат, че в действителност не са направени от стъкло.
Тази натрапчива концепция отразява същото, което и актуалните страхове – чувство за чупливост и накърнимост.
С развиването на медицината хипохондрията не е изчезнала, а просто е трансформирала формата си. Ако преди хората са се страхували, че са направени от стъкло или бетон, през днешния ден безпокойството е провокирано от вероятно съществуване на рак или чип в мозъка, вграден от държавното управление за следене. Появата на интернет и изключително на обществените мрежи трансформира хипохондрията в киберхондрия – положение, при което паниката се ускорява с всяко търсене. Колкото повече информация получаваме за признаците, толкоз по-страшно ни става. Вместо разтуха – единствено възходяща паника. Епидемия от подправени диагнози
Социалните мрежи се трансфораха в нов домакински доктор за милиони хора – изключително TikTok. Според резултатите от анкети, 42% от потребителите считат тази обществена мрежа за най-достъпната платформа за търсене на информация за здравето. Лекарите все по-често се сблъскват със случаи, когато пациентите идват на обзор към този момент с диагноза, основана на клипове в интернет.
„ В здравната процедура това събитие е известно като соматизация на тревожни разстройства или тревожни разстройства със соматични признаци “, споделя проф. Дмитрий Искра от катедра „ Медицинска рехабилитация и спортна медицина “ в СПбГПМУ. „ Пациентът с този вид тревога рядко се оплаква от психологични промени и намира пояснение за нездравословното си положение в патология на вътрешните органи. Въпреки че физически изпитва признаци, при обзор не се открива никаква патология. Най-честите недоволства са главоболие, болки в гърдите, корема, гърба, ставите. “
Причината за появяването на тези признаци е на първо място дисрегулация на вегетативната нервна система – отделът на нервната система, който контролира работата на вътрешните органи.
При под паника офанзиви вегетативните признаци стават извънредно изразени и се демонстрират в композиция с суматоха, боязън от гибелта. „ Еволюционно паниката ни е нужна при пораждане на заплаха и използване на правилото „ бий или бягай “. В този миг се включва „ вегетативно подкрепление “: учестява се сърдечната периодичност, дишането, покачва се мускулното напрежение, пренастройва се работата на вътрешните органи и другите системи. А в този момент си представете, че човек работи на компютър, не е нужно да бяга от опасност, само че сърцето му ненадейно стартира да бие по-бързо, появяват се болки в лявата половина на гръдния панер. В реалност те са свързани с мъчителен мускулен конвулсия, само че индивидът не знае за това. Такъв припадък не може да не провокира безпокойствие и тогава, паралелно с вегетативната дисфункция, поражда хиперфокусиране върху телесните чувства. Човекът стартира да се вслушва в най-малките промени в положението си, постоянно интерпретирайки ги като опасност “, отбелязва специалистът.
В взаимозависимост от показаните недоволства, лекарите назначават на такива пациенти разнородни проучвания: кръвни проучвания, проучвания на урина, ЕКГ, ултразвук, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.
„ Но естествените резултати от лабораторните и инструменталните способи за диагностика не убеждават пациентите в отсъствието на патология на сърцето, мозъка или други измислени от тях заболявания на органи и системи “, продължава Дмитрий Искра. „ След края на проучването те нормално отиват при различен доктор, а предходния считат за неквалифициран експерт. “
Ярък образец за подправени диагнози е историята с TikTok, където през 2024 година кортизолът стана известен антигерой. Много уелнес инфлуенсъри поучаваха да се изведе изцяло от организма, тъй като „ високото равнище на този хормон въздейства негативно безусловно на всичко “: качеството на съня, тревогата, желанието за сладко и наддаването на тегло, изключително в региона на лицето. Оттук и стилният термин „ кортизолово лице “, което се свързва с заболяването на Иценко-Кушинг.
Всъщност нещата не са толкоз еднопосочни. Въпреки че всяка стресова обстановка предизвиква скокове в равнището на кортизол в кръвта, не трябва да се тревожим за тези промени. В сходство с циркадните ритми, равнището на този хормон се трансформира естествено денем. Организмът самичък умее да контролира салдото – и няма потребност да се отърваваме от кортизола. Въпреки това, блогърите, на вълната на тревогата, оферират детокс практики и добавки, които единствено ускоряват чувството, че имате някакви проблеми. Как да се дистанцираме от тревогата при здравословен метод на живот?
„ Осъзнатостта не е суматоха или конкуренция за идеално тяло, а връщане към фундаментални правила, частично може би явни. Вместо самодиагностика и маратони за детоксикация, доверете се на реномирани експерти. Само приближен доктор може да сложи същинска диагноза. Всичко останало са догатки, постоянно учредени на страхове “, поучава професор Дмитрий Искра.
Балансирано хранене
Основата е задоволително количество протеини, фибри, Омега-3. Обърнете внимание на холина – този витамин е значим за здравето на мозъка, изключително в условия на непрекъснат стрес. Съдържа се в яйца, черен дроб, някои морски артикули или под формата на добавка (препоръчителна доза – 500 мг). Интересна е комбинацията, когато към холина е прибавен дестилат от гинко билоба. Такъв артикул също способства за възстановяване на кръвообращението и снабдяването на мозъка с О2.
Подкрепа преди сън
Вечер добре работи магнезият – оказва помощ за разпределяне, усъвършенства качеството на съня и форсира възобновяване. Особено потребен е при пътувания и внезапна смяна на графика. Също по този начин вечер е по-добре да се въздържате от потребление на мобилни устройства, с цел да успокоите нервната система.
Режим на и отмора
Сънят е комплициран биологичен развой, който възвръща тялото и душeвността. Хроничното недоспиване води до понижаване на вниманието, паметта и отслабва имунитета, по тази причина се старайте да спите най-малко 6,5 часа. Също по този начин е по-добре да си лягате и да ставате почти едновременно, с цел да не се постанова на организма да се бори със личните си биоритми.
Физически натоварвания
Не е наложително да бягате маратони – задоволително е да ходите пешком, постоянно да вършиме леки извършения и да сте дейни всекидневно. Научно потвърдено е, че физическите натоварвания усъвършенстват когнитивните качества и удължават живота.
Работа със
Дихателни техники, медитация измежду природата, отвод от ревизиране на обществени мрежи заран – от време на време елементарни неща дават най-хубав резултат за поддържане на здравето и освобождение от непотребното безпокойствие. Най-важното е сдържаност и баланс. Здравословният метод на живот не би трябвало да се трансформира в обезпокоителен план. И се старайте да развивате сериозно мислене: проверявайте източниците, не се увличайте по вирусни трендове и не превръщайте всеки признак в мотив за паника. Снимки: Freepik
Как здравословният метод на живот се трансформира в натрапчива концепция?
Изследване, оповестено в Journal of Anxiety Disorders, демонстрира, че равнището на тревога за здравето измежду студентите е повишено съвсем двойно от 1985 година насам. Тревогата за здравето е, когато човек прекарва толкоз доста време в безпокойствие, че е болен или ще се разболее, че това стартира да ръководи живота му. Хората с часове учат своите и непознати признаци, гадаят по медицински публикации какво им е, съпоставят се с блогъри в обществените мрежи.
Така наречените OHR („ online health research “ – онлайн проучвания за здравето) постоянно се употребяват в опит за утешение, само че водят до противоположен резултат: в случай че човек непрекъснато рови в интернет, това се трансформира в натрапчиво държание и покачва равнището на безпокойствие. Особено в случай че личните и описаните признаци съответстват най-малко частично. Според изследвания всеки пети човек, който се обръща към медицински клиники, изпитва мощно безпокойствие за здравето си. Често то се утежнява от търсенето на информация за признаците на заболяванията в интернет. Реално заболяване се удостоверява единствено в един от 10 случая, означават откривателите.
Освен това мнозина са склонни да свързват настоящото си положение с минал опит и да имат вяра, че са в рискова зона. Това води до образуване на настойчив самоконтрол. Смарт часовници, крачкомери, приложения за преброяване на калории – всичко това се трансформира в норма. Регистрираме всеки недоспан час, всяко ядене и подготовка във фитнеса.
Синдромът FOMO (страх от пропускане на нещо значимо или интересно) единствено ускорява общото напрежение. В обществените мрежи всички наподобяват съвършено – стилни, стегнати, здрави. Това основава накриво усещане за действителността: в случай че не си подобен – значи нещо не е наред със здравето ти. Външното съпоставяне се отразява на самооценката и даже на физическото положение. Сутрешното потапяне в непознатия съвършен живот претрупва мозъка, равнищата на кортизол и неестествен допамин се повишават, появява се отмалялост, чувство, че денят е почнал погрешно. Хипохондрията през вековете
Тревогата за здравето може да се развие в меланхолия – разстройство, характеризиращо се с прекалено и непрестанно безпокойствие, даже без доказана диагноза. В България сред 5% и 10% от хората страдат от тази форма на натрапчиво мислене.
Важно е да се означи, че хората постоянно са се тревожили за здравето си. Още през Средновековието е имало случаи на така наречен „ стъклен бяс “, когато човек е вярвал, че тялото му е направено от стъкло и по тази причина под паника се е страхувал да не се счупи от всяко допиране. Един от най-известните случаи е френският крал Шарл VI. Лечението на това разстройство е било просто: „ стъклените хора “ просто са били карани да схванат, че в действителност не са направени от стъкло.
Тази натрапчива концепция отразява същото, което и актуалните страхове – чувство за чупливост и накърнимост.
С развиването на медицината хипохондрията не е изчезнала, а просто е трансформирала формата си. Ако преди хората са се страхували, че са направени от стъкло или бетон, през днешния ден безпокойството е провокирано от вероятно съществуване на рак или чип в мозъка, вграден от държавното управление за следене. Появата на интернет и изключително на обществените мрежи трансформира хипохондрията в киберхондрия – положение, при което паниката се ускорява с всяко търсене. Колкото повече информация получаваме за признаците, толкоз по-страшно ни става. Вместо разтуха – единствено възходяща паника. Епидемия от подправени диагнози
Социалните мрежи се трансфораха в нов домакински доктор за милиони хора – изключително TikTok. Според резултатите от анкети, 42% от потребителите считат тази обществена мрежа за най-достъпната платформа за търсене на информация за здравето. Лекарите все по-често се сблъскват със случаи, когато пациентите идват на обзор към този момент с диагноза, основана на клипове в интернет.
„ В здравната процедура това събитие е известно като соматизация на тревожни разстройства или тревожни разстройства със соматични признаци “, споделя проф. Дмитрий Искра от катедра „ Медицинска рехабилитация и спортна медицина “ в СПбГПМУ. „ Пациентът с този вид тревога рядко се оплаква от психологични промени и намира пояснение за нездравословното си положение в патология на вътрешните органи. Въпреки че физически изпитва признаци, при обзор не се открива никаква патология. Най-честите недоволства са главоболие, болки в гърдите, корема, гърба, ставите. “
Причината за появяването на тези признаци е на първо място дисрегулация на вегетативната нервна система – отделът на нервната система, който контролира работата на вътрешните органи.
При под паника офанзиви вегетативните признаци стават извънредно изразени и се демонстрират в композиция с суматоха, боязън от гибелта. „ Еволюционно паниката ни е нужна при пораждане на заплаха и използване на правилото „ бий или бягай “. В този миг се включва „ вегетативно подкрепление “: учестява се сърдечната периодичност, дишането, покачва се мускулното напрежение, пренастройва се работата на вътрешните органи и другите системи. А в този момент си представете, че човек работи на компютър, не е нужно да бяга от опасност, само че сърцето му ненадейно стартира да бие по-бързо, появяват се болки в лявата половина на гръдния панер. В реалност те са свързани с мъчителен мускулен конвулсия, само че индивидът не знае за това. Такъв припадък не може да не провокира безпокойствие и тогава, паралелно с вегетативната дисфункция, поражда хиперфокусиране върху телесните чувства. Човекът стартира да се вслушва в най-малките промени в положението си, постоянно интерпретирайки ги като опасност “, отбелязва специалистът.
В взаимозависимост от показаните недоволства, лекарите назначават на такива пациенти разнородни проучвания: кръвни проучвания, проучвания на урина, ЕКГ, ултразвук, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.
„ Но естествените резултати от лабораторните и инструменталните способи за диагностика не убеждават пациентите в отсъствието на патология на сърцето, мозъка или други измислени от тях заболявания на органи и системи “, продължава Дмитрий Искра. „ След края на проучването те нормално отиват при различен доктор, а предходния считат за неквалифициран експерт. “
Ярък образец за подправени диагнози е историята с TikTok, където през 2024 година кортизолът стана известен антигерой. Много уелнес инфлуенсъри поучаваха да се изведе изцяло от организма, тъй като „ високото равнище на този хормон въздейства негативно безусловно на всичко “: качеството на съня, тревогата, желанието за сладко и наддаването на тегло, изключително в региона на лицето. Оттук и стилният термин „ кортизолово лице “, което се свързва с заболяването на Иценко-Кушинг.
Всъщност нещата не са толкоз еднопосочни. Въпреки че всяка стресова обстановка предизвиква скокове в равнището на кортизол в кръвта, не трябва да се тревожим за тези промени. В сходство с циркадните ритми, равнището на този хормон се трансформира естествено денем. Организмът самичък умее да контролира салдото – и няма потребност да се отърваваме от кортизола. Въпреки това, блогърите, на вълната на тревогата, оферират детокс практики и добавки, които единствено ускоряват чувството, че имате някакви проблеми. Как да се дистанцираме от тревогата при здравословен метод на живот?
„ Осъзнатостта не е суматоха или конкуренция за идеално тяло, а връщане към фундаментални правила, частично може би явни. Вместо самодиагностика и маратони за детоксикация, доверете се на реномирани експерти. Само приближен доктор може да сложи същинска диагноза. Всичко останало са догатки, постоянно учредени на страхове “, поучава професор Дмитрий Искра.
Балансирано хранене
Основата е задоволително количество протеини, фибри, Омега-3. Обърнете внимание на холина – този витамин е значим за здравето на мозъка, изключително в условия на непрекъснат стрес. Съдържа се в яйца, черен дроб, някои морски артикули или под формата на добавка (препоръчителна доза – 500 мг). Интересна е комбинацията, когато към холина е прибавен дестилат от гинко билоба. Такъв артикул също способства за възстановяване на кръвообращението и снабдяването на мозъка с О2.
Подкрепа преди сън
Вечер добре работи магнезият – оказва помощ за разпределяне, усъвършенства качеството на съня и форсира възобновяване. Особено потребен е при пътувания и внезапна смяна на графика. Също по този начин вечер е по-добре да се въздържате от потребление на мобилни устройства, с цел да успокоите нервната система.
Режим на и отмора
Сънят е комплициран биологичен развой, който възвръща тялото и душeвността. Хроничното недоспиване води до понижаване на вниманието, паметта и отслабва имунитета, по тази причина се старайте да спите най-малко 6,5 часа. Също по този начин е по-добре да си лягате и да ставате почти едновременно, с цел да не се постанова на организма да се бори със личните си биоритми.
Физически натоварвания
Не е наложително да бягате маратони – задоволително е да ходите пешком, постоянно да вършиме леки извършения и да сте дейни всекидневно. Научно потвърдено е, че физическите натоварвания усъвършенстват когнитивните качества и удължават живота.
Работа със
Дихателни техники, медитация измежду природата, отвод от ревизиране на обществени мрежи заран – от време на време елементарни неща дават най-хубав резултат за поддържане на здравето и освобождение от непотребното безпокойствие. Най-важното е сдържаност и баланс. Здравословният метод на живот не би трябвало да се трансформира в обезпокоителен план. И се старайте да развивате сериозно мислене: проверявайте източниците, не се увличайте по вирусни трендове и не превръщайте всеки признак в мотив за паника. Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ




