В България от край до край: Къде точно е издъхнал и погребан Хаджи Димитър?
Къде тъкмо е умрял и заровен Хаджи Димитър - на Бузлуджа след огромното стълкновение на четата му, или пък не. След невиждано проучване учените ще се опитат да дадат безапелационен отговор със актуалните способи и ДНК-анализи. Инициативата е разследване на един от епизодите на " България от край до край " с създател Йордан Димитров.
През 2018 година България ще означи 150 години от гибелта на Хаджи Димитър. В пресата от 18 юли 1868 година е разказано за епичния пердах на Бузлуджа, разказана е и гибелта на войводата на върха. Костите му останали там, през днешния ден са зазидани в колосален монумент. Малко след тези събития, обаче, и друго място е посочвано за гроб на Хаджията, то се намира на връх Кадрафил.
До там съгласно мита смъртоносно раненият челник бил пренесен след 30 километров преход. Костите от Кадрафил още при започване на 20 век са предадени на майката на Хаджи Димитър. Днес те са в сливенския исторически музей. Може ли актуалните способи в науката да се намесят и изрично да потвърдят кои са костите на войводата.
Чавдар Ангелов, шеф на Национален парк-музей " Шипка-Бузлуджа ": Ще се опитаме на база на актуалните технологии да дадем отговор на този в действителност значим за българската историческа просвета въпрос и един път вечно да стана ясно къде е умрял Хаджи Димитър и респективно къде е заровен той. Дали това ще се увенчае с триумф зависи извънредно доста от две условия - първото е от самите кости, за които се твърди, че са на Хаджи Димитър и се съхраняват в историческия музей в Сливен - дали би могла да бъде извлечена годна проба за съпоставяне. И на второ място, да намерим наследници на рода, които да дадат своето единодушие. Тези наследници, както ни беше обяснено, би трябвало да бъдат по женска линия, т.е. по линията на неговите сестри.
Всеки, който има честа да е правоприемник на рода на Хаджи Димитър би могъл да спомага на историците от народен парк-музей Шипка-Бузлуджа и историческия музей в Сливен.
Българска национална телевизия ще наблюдава смелия теоретичен опит. Несъмнено това проучване, в случай че бъде сполучливо, ще даде значима информация, то ще приобщи знанието от предишното със актуалната просвета, само че ще направи и нещо доста по-важно, ще е мотив да приказваме за времето, когато народът ни е търсил свободата си даже с цената на живота.
Вижте повече за акцията България от край до край
През 2018 година България ще означи 150 години от гибелта на Хаджи Димитър. В пресата от 18 юли 1868 година е разказано за епичния пердах на Бузлуджа, разказана е и гибелта на войводата на върха. Костите му останали там, през днешния ден са зазидани в колосален монумент. Малко след тези събития, обаче, и друго място е посочвано за гроб на Хаджията, то се намира на връх Кадрафил.
До там съгласно мита смъртоносно раненият челник бил пренесен след 30 километров преход. Костите от Кадрафил още при започване на 20 век са предадени на майката на Хаджи Димитър. Днес те са в сливенския исторически музей. Може ли актуалните способи в науката да се намесят и изрично да потвърдят кои са костите на войводата.
Чавдар Ангелов, шеф на Национален парк-музей " Шипка-Бузлуджа ": Ще се опитаме на база на актуалните технологии да дадем отговор на този в действителност значим за българската историческа просвета въпрос и един път вечно да стана ясно къде е умрял Хаджи Димитър и респективно къде е заровен той. Дали това ще се увенчае с триумф зависи извънредно доста от две условия - първото е от самите кости, за които се твърди, че са на Хаджи Димитър и се съхраняват в историческия музей в Сливен - дали би могла да бъде извлечена годна проба за съпоставяне. И на второ място, да намерим наследници на рода, които да дадат своето единодушие. Тези наследници, както ни беше обяснено, би трябвало да бъдат по женска линия, т.е. по линията на неговите сестри.
Всеки, който има честа да е правоприемник на рода на Хаджи Димитър би могъл да спомага на историците от народен парк-музей Шипка-Бузлуджа и историческия музей в Сливен.
Българска национална телевизия ще наблюдава смелия теоретичен опит. Несъмнено това проучване, в случай че бъде сполучливо, ще даде значима информация, то ще приобщи знанието от предишното със актуалната просвета, само че ще направи и нещо доста по-важно, ще е мотив да приказваме за времето, когато народът ни е търсил свободата си даже с цената на живота.
Вижте повече за акцията България от край до край
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ