Къде се проваля една идеологическа система? Фашизмът поставяше една определена

Къде се проваля една идеологическа система? Фашизмът поставяше една избрана раса на върха, а всички останали се обезценяваха, тоталитаризма дава властта единствено на един човек и той в никакъв случай не може да бърка. При комунизма се приказва за безусловно тъждество, премахването на съсловия и цялостната независимост на индивида да показва себе си. Това би било допустимо, в случай че хората просто се извадят от това уравнение.

Изчислителната неточност в алгебрата на Ленин е, че нито един човек не желае да бъде еднакъв. В неговото ДНК е закодирано желанието за конкуренция, за съревнование, за реализиране на повече, за доминация и това може да се случи във всяка една сфера и всяко едно изкуство. Масата в действителност е равна, еднообразно равна по беднотия, до момента в който елитът продължава да употребява последното заграбено и да се счита за богоизбрано – концепция, която се отдалечава доста от главната концепция за тъждество и буржоазните практики като пари и разплащане.

Трудът, въпреки това, в действителност става все по-голяма необичайност, въображението става безгранично при потребността от икономисване на подобен. И до момента в който двата лагера по време на Студената война – капитализъм и комунизъм ще се състезават едни с други, търсенето на сътрудници и къртици в отбраните на всяка една система ще се трансформира в извънреден народен спорт. Няма психолог, който да не е изследвал претекстовете на един сътрудник в непозната територия. Още по-интересни са вътрешните предатели, които по един или различен метод ще са подготвени да предават и продават секрети, какви са претекстовете?

Всеки режим има своите дефекти и проблеми. Съюз на съветските социалистически републики незабавно открива слабата душа на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ, чийто сътрудници не получават задоволително средства в своя буржоазен свят, затова благодарение на плячкосаното от Втората Световна война. Някои американски сътрудници са подготвени да получават долари, други ще одобряват за своята работа скъпи метали – злато и сребро са нужен материал за изплюването на държавни секрети. Слабото възнаграждение на капиталистите може да бъде туширано с един различен необикновен детайл при комунистите – чистата форма на ненавист към режима, който ги ръководи.

Една огромна част от членовете на ГРУ ще съумеят да погледнат загниващия капитализъм, други ще могат да поживеят известно време в него, прикривайки се под булуто на втора идентичност. Няма потребност от доста промиване или облъчване на противников сътрудници. Агентите на ГРУ съумяват да се разочароват толкоз бързо, че най-после сами не знаят кой е врагът и кой е приятелят. Дмитри Фьодоров Поляков е тъкмо подобен образец. Анализите показват, че неговото изменничество по отношение на Съюз на съветските социалистически републики съумява да резервира мира и да не разреши ескалация, достигаща равнищата на апокалипсиса.

Дмитри е роден в Украйна през 1921 година и е наследник на библиотекар. Успява да приключи артилерийското учебно заведение през юни 1941 година и бързо е причислен като артилерийски офицер през Втората Световна война. След нея е изпратен в специфичната военна школа на ГРУ. Първото му предопределение е от 1951 до 1956 година в Ню Йорк, където би трябвало да пази военния комитет на Съюз на съветските социалистически републики. Дмитри е защита на управлението на шпионите, само че не е тъкмо сътрудник. Едва при второто си предопределение в Ню Йорк ще потърси сътрудници на ФБР и ще предложи своите услуги като осведомител.

Преди въобще да се стигне до конвенция, Поляков би трябвало да замине за Бирма, а по-късно ще бъде на работа в Делхи до 1980 година Там извършва функционалността на руско военно аташе. По това време съветският офицер продължава да бъде деен родолюбец или най-малко това демонстрира пред партията. В сянката на своето въздействие съумява да стигне до най-дълбоките сфери на руската войска и в доста отношение се счита за воин на света, а не просто за изменник на една идеология. Поляков е човек, който счита, че не би трябвало да се разреши на Съюз на съветските социалистически републики да завоюва Студената война, такава победа би могла да коства съществуването на цивилизацията.

Виктор Черкашин – сътрудник от ГРУ ще съобщи, че един от претекстовете за измяната на Дмитри е отводът на здравна помощ в чужбина за неговия болен наследник. Поляков упорствал да получи виза и да закара момчето си в болница в Ню Йорк, само че не получава благословия. В следствие момчето му умира в пъклен болки единствено седмици след отхвърли.

Поляков към този момент има задоволително аргументи, с цел да провали цялата фикция на Кремъл. След всички назначения още веднъж се връща назад в Москва и към този момент има достъп до някои от най-важните архиви на разузнаването. Спокойно може да помогне на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ да ловят двойните сътрудници, вербувани в Съединени американски щати. Успява да покаже финансирането на Франк Босард – ракетен академик и откривател в Британското авио министерство, американския сержат Джак Дунлап, работещ като пощальон за НСА и сътрудник на Съюз на съветските социалистически републики и още доста други.

През 60-те години, до момента в който работи в Бирма, Поляков ще изпрати данни за цялото военно снаряжение на Виетнам и Китай. По това време показва и какви са връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай, които в следствие ще доближат своята рецесия малко по-късно и ще се запишат в историята като следващия опит за стартирането на Трета Световна война.

Именно тези влошени връзки ще разрешат на Хенри Кисинджър и Ричърд Никсън да употребяват точно това напрежение, с цел да въздействат директно на Китай през 1972 година Агенти от Централно разузнавателно управление на САЩ не престават да слушат митове по отношение на равнището на корупция и неуспехите, които руските водачи търпят само и единствено поради некомпетентните апаратчици, които в доста случаи прикриват своите провали върху надалеч по-слаби фрагменти.

Поляков получава по 3000 $ на година и е съветван да внимава какво тъкмо закупува. В плановата стопанска система на Съюз на съветските социалистически републики към момента няма нищо вносно, което може да се закупи. Той освен няма да изиска пари в брой, само че ще желае да получи принадлежности за ремонт на дома си, въдица и ловна пушка – все артефакти, които може да оправдае като подарявани или закупени по време на престоя му в Съединени американски щати и други страни.

Работата с Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР не е толкоз лесна. Поляков е несъществуваща порода, която мъчно се среща по време на Студената война. Школата на ГРУ е особена във възпитанието на ненавист и малко сътрудници в действителност имат свободната воля да проучват протичащото се.

Години са нужни, с цел да може разузнавачите в действителност да се доверят. Поляков ще обезпечи достъп до разнообразни досиета, имена и политики. За неговата работа са обезпечени някои доста специфични технологии. Централно разузнавателно управление на САЩ дава специфична въдица, чийто кол играе ролята на антена, до момента в който самата плувка вибрира и изпраща високочестотни звуци по водната повърхнина. Агентите на Централно разузнавателно управление на САЩ считат, че до момента в който Поляков приказва малко по-тихо, той умерено може да разговоря с човек, който е на към половин километър от него, употребявайки същата въдица.

За Поляков е основан специфичен трансмитер с фонетична клавиатура, който разрешава бързо изпращане на известия – за към 2-3 секунди при активиране. Ефективността на технологията ще разреши на Поляков да споделя данни и да дава преимуществото на американците. И до момента в който работи като двоен сътрудник, неговият чин също се трансформира. В един миг Дмитри е нараснал в военачалник, а неговият прякор ще е „ TopHat “ или „ Топ Шапка “ – акцентирайки, че точно генералската стои допустимо най-високо.

Дмитри към този момент има достъп до секретни досиета, може да чете документи с най-висока секретност и с лекост да споделя информацията назад на американците. Прави го, даже и откакто някои от неговите сътрудници са задържани и екзекутирани за шпионаж. От Дмитри до Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР ще стигне информация за военното положение на Съюз на съветските социалистически републики, новите въведени технологии, както и други спомагателни данни, включващи опциите на нуклеарното оръжие на страната. Точно тези данни дават и по-голяма независимост на запада да избере печелившата тактичност при провеждането на разнообразни задачи. Един ден ще се срещне с американски сътрудник в личния си дом.

Американецът ще се изненада от обстоятелството, че всички книги, документи и още доста други полезности са събрани в кашони. Дмитри признава, че е разследван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и най-вероятно ще бъде хванат. Американецът предлага да го изведат от Съюз на съветските социалистически републики и да обезпечат отбраната му в Съединени американски щати, което откровено разгневява съветския военачалник.

По негови думи, всичко това не е направено в името на Съединени американски щати, а против всички партийни водачи, които в продължение на 20 години се подиграват на народа му и го дърпат към пропастта. Дмитро Поляков в никакъв случай не дезертира. Изчезва и се счита, че е пенсиониран и изчезва напълно от картината. Никой повече не го вижда и никой повече не го чува.

Едва 10 години по-късно ще стане ясно, че въпросният военачалник е бил хванат в деяние и едвам тогава вестник Правда оповестява, че е екзекутиран към 2 години по-късно. В играта на шпионаж се оказва, че Дмитри Поляков е предаден от Олдрич Еймс и различен двоен сътрудник на ФБР Робърт Хансен, който работи за Кремъл и издава от кое място Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР черпят толкоз точна информация има за позициите на военна мощност на Съюз на съветските социалистически републики.

По-важното в този случай е, че Дмитри Поляков е приет за воин освен на американците, а и на света, тъй като неговите познания разрешават войната да остане най-малко студена, а не гореща, каквато може би щеше да завърши всичко.