Село Баарле: да ти мине границата през спалнята и дори през обредната зала
Къде се е чуло и видяло границата да минава през жилище и даже през спалнята и вечер да спите по едно и също време в две страни – главата в едната, краката в другата? Или пък през магазина, ресторанта и даже през обредната зала, заради което би трябвало да внимавате в коя половина сключвате брак?
Това можете да видите в сърцето на Европа, в разграниченото сред Нидерландия и Белгия село Баарле. И до момента в който се разхождате из него, да ви се случи да прекосите границата към 20 пъти. Това става толкоз постоянно, че даже телефонът ви не може да регистрира всяко нейно прекосяване.
Ресторантът е в Нидерландия, само че тази маса е изнесена на половина в Белгия. Двете двойки са седнали от двете страни на границата.Едно село, две общини, две страни
Такъв е неписаният лозунг, с който хората в Баарле живеят още от 1198 година, или към този момент 825 години.
От чисто географска позиция селото се намира в Нидерландия, провинция Северен Брабант, и се назовава Баарле-Насау. На територията му обаче има 22 белгийски анклава, част от провинция Антверпен, обединени под общото име Баарле-Хертох. Вътре в тях пък има 7 нидерлански анклава (наричани субанклави) от Баарле-Насау плюс още един в прилежащото белгийско село Зондерейхен.
Така анклавите стават общо 30.
Баарле-Насау има население от 7000 души, а Баарле-Хертох – от близо 3000.
„ Ние сме международната столица на анклавите. По света те са общо 64, като тук са 30. Почти половината “, акцентира пред Клуб Z Едвин Мариоу Смит от кметството в Баарле-Насау.
Физическа граница там не е имало в никакъв случай. Просто разделянето на Баарле въобще не тормози локалните поданици. Дълго време границата даже не е била обрисувана. Това е направено чак през 1995 година. Дотогава е имало улици, представляващи ничия земя. Разбира се, без пукотевица по преминаващите от едната в другата страна.
Малко по-драматична станала обстановката по време на пандемията от COVID-19 и последвалата карантина. Тогава за известно време границите на Белгия и нехранителните магазини в страната бяха затворени. Нидерландия обаче не го стори.
Магазинът " Зееман " е и в двете страни. По времзе на пандемията е работила единствено нидерландската му част.
Съвсем естествено, не е имало метод това да се съблюдава в Баарле. Още повече, както към този момент споменахме първоначално, там има и разграничени сред двете страни жилища. А единственият супермаркет с хранителни артикули се намира в нидерландската част.
„ Ако бяхме спазвали напълно закона, или нямаше въобще да можем да мърдаме от нашите анклави, или трябваше с колите да вървим до най-близкия белгийски град – Тюрнхаут, който е на цели 20 километра отсам “, споделя пред Клуб Z Франс Де Бонт – кметът на Баарле-Хертох.
Властите и в двете елементи на селото просто си затваряли очите и пускали белгийците да пазарят в супера. Това било единственото решение. Другият вид бил управата на Баарле-Хертох да призове жителите си да нарушават карантината – нещо, което те в никакъв случай не биха си разрешили да създадат.
Границата в Баарле минава и през най-големия локален магазин – „ Зееман “. По време на пандемията работила единствено нидерландската му част. Белгийците обаче били пускани без проблеми да си напазаруват.
По време на карантината бяха затворени единствено заведенията в Белгия. Няма проблем – всички поданици на Баарле-Хертох си пиели бирата в кръчмите в Баарле-Насау. И даже нидерландските кръчмари били удовлетворени от огромния оборот.
И без пандемията обаче не липсват комични обстановки. Така да вземем за пример в Нидерландия заведенията по закон затварят в среднощ, а в Белгия – един час по-късно. Затова при настъпването на новия ден веселящите се в кръчмите в Баарле-Насау просто стават и се местят да си допият в Баарле-Хертох.
Някога там, където в този момент се намира магазинът „ Зееман “, имало бар. И посетителите му правели единствено няколко крачки и се озовавали в белгийската му част в среднощ.
Днес в Баарле няма заведение, разграничено сред двете страни.
Когато притежателят на терена, върху който се намирал барът, решил да го продаде, били извикани нотариуси и от двете страни, тъй като единствено по този начин можело да бъде изповядана договорката. И те седнали от двете страни на масата за билярд, по средата на която минавала границата, споделя Едвин Мариоу Смит.
Границата минава даже през обредната зала на кметството в Баарле-Хертох.
Франс Де Бонт - кметът на Баарле-Хертох, е застанал в белгийската част на обредната зала, през която минава границата.
„ Тук могат да подписват брак само поданици на нашата община. Но по време на церемонията и те, и аз или съответният общински чиновник би трябвало да внимаваме и да стоим в белгийската част. Иначе церемонията няма да е годна “, споделя с усмивка на уста кметът Франс Де Бонт.
Тарикатлъци „ а ла Баарле “
Не липсват и тарикатлъци, узнавам, до момента в който се разхождам из града и чувам невероятните истории. И несъзнателно стартирам да си чудя дали и тук няма някоя българска диря. Засега най-малко няма данни за такава.
Най-често тарикатлъците са с заплащането на налозите. Понеже доста къщи и жилища са разграничени от границата, техните жители или притежатели получават писма и от двете данъчни служби. Ако да вземем за пример три пети от площта е в Нидерландия, тъкмо толкоз от данъка отиват в нейната хазна, а останалата част – в Белгия. Да, само че в Нидерландия налозите са до 52 на 100 от годишния приход, до момента в който в Белгия – едвам до 40%.
Как да се реши казусът? Много просто. С пренасяне на входната врата с 2-3 метра напред – по този начин, че тя да отиде на белгийска територия. Така индивидът икономисал най-малко малко налози.
Собственикът на тази къща преместил входната врата с 2-3 метра напред, с цел да се намира в Белгия и да заплаща по-малко налози.
Ето и различен занимателен случай. Строителен бизнесмен, на който в белгийската част било отказано позволение за градеж на повече от един етаж, отишъл в нидерландската, където получил документ за три етажа. Така осъществил фантазията си да построи трите етажа на разграничена сред двете страни къща, само че в нейния вход от Нидерландия, за който била пробита специфична спомагателна дупка за врата.
Принадлежността на дома е съгласно това в коя страна се намира входната му врата. Има обаче и къщи с двойна номерация, където входът принадлежи и на двете страни.
Собственикът на този дом направил специфичен спомагателен вход в Нидерландия, с цел да построи три етажа.
Как се изглаждат разликите
Разбира се, не липсват разлики и разногласия сред двете елементи на Баарле.
„ Често би трябвало да беседваме между тях. Ако желаете нещо да измененията, това е пътят и ние считаме, че по този начин е по-добре. Например, другата страна споделя: „ Не по този начин, желаеме да го създадем другояче. “ Това е като при брака - разговаряте и стигате до някакво решение, както става в множеството случаи “, споделя Франс Де Бонт.
Честите разногласия са да вземем за пример къде да бъдат вложени парите - в пътища или в просвета. В Баарле-Хертох желаят тази година да вложат повече средства за просвета, само че следващата година може да е друго. Един от проблемите е, че белгийската част като по-малка получава много по-малко пари от хазната в Брюксел спрямо това, което Амстердам изсипва в Баарле-Насау.
Двете общини обаче са съумели да основат обща противопожарна работа:
„ В Баарле-Насау имаше пожарна и не беше разумно тя да е единствено за такова малко селце. Затова трябваше да се договорим по какъв начин тя ще се финансира и по какъв начин ще бъде записана, тъй като законът за пожарната сигурност е друг в двете страни. И ние трябваше да го обединим. Работихме в продължение на години и в този момент пожарната команда може да работи и в Белгия, и в Нидерландия. Това е нещо неповторимо и изцяло законно. Няма случай на друго място, където пожарна може да работи и тук, и там “, акцентира кметът на Баарле-Хертох.
Разделено обаче остава опазването на здравето, въпреки хората да имат право да избират кое от двете да употребяват. Лекарите са общо петима и постоянно питат пациентите си от коя страна са, защото законът е друг.
Двете селища възнамеряват да изградят навръх границата посред им общ културен център. Засега това е единствено в развой на изследване - от коя страна да е театърът и от коя библиотеката. Но още занапред е ясно, че границата ще минава през основния вход.
И в двете елементи на селото има учебни заведения. Но всеки има правото да избере дали да учи в своята страна или не. И в двете елементи се преподава на нидерландски език. В белгийската в допълнение се учи и френски.
Заедно е решен и въпросът с паркирането. Почасовото възнаграждение в Нидерландия е доста по-скъпо и от време на време в пъти надвишава това в Белгия. И в двете елементи на Баарле паркирането е гратис, само че до два часа – с така наречен таймер. След това наложително би трябвало да преместите или часовника на таймера, или колата.
Границата минава и през входа на този магазин, който е банкрутирал преди известно време.
Вечна дружба! И по този начин - осем века
Селото съществува в днешния си тип, с анклавите, още от края на XII век, по-точно от 1192 година, изяснява Едвин Мариоу Смит. Северна Нидерландия обръща взор към принадлежащия тогава на Испания юг, включващ и днешна Белгия. Херцогът на Бреда обаче не бил във екстаз от концепцията и се обърнал с молба за отбрана към херцога на Брабант. Последният изискал в подмяна част от земите на херцога на Бреда и ги получил през 1198 година
През XV век следващият херцог на Брабант продал част от добитите територии на граф Насау. Именно на него през днешния ден е наречена нидерландската част на селото. Херцогът на Брабант обаче запазил за себе си няколко анклава. Днес те се назовават Баарле-Хертох, т.е. Баарле на херцога.
Тази обстановка с териториите в Баарле не се трансформира през вековете. Там в никакъв случай не е издигната физическа граница.
През 1815 година е основано Обединено кралство Нидерландия, включващо днешна Белгия. През 1830 г. обаче в католическа Белгия избухва гражданска война и тя се отделя от протестантска Нидерландия през идната година.
Една от най-важните задания е да бъде избрана границата сред двете страни. И надлежно да бъде решен въпросът за Баарле.
Първата комисия, основана по силата на Маастрихтския контракт от 1843 година, съумява единствено в първото. Все отново тя реализира включването в Договора на границите на Баарле.
Нерешеният спор избавя Баарле-Хертох от немска окупация по време на Първата международна война. Чисто географски цялото село е в Нидерландия, която обаче в този спор резервира неутралитет. И по тази причина германците не стъпват на нейна територия. Така те не могат да преминат в белгийските анклави.
Чак през 1974 година стартира работа втора комисия. Тя съумява да дефинира 36-километров граничен сектор, само че не и границите на Баарле. На доста места в Баарле остават ничии земи.
Улицата е в Нидерландия, само че църквата е в Белгия.
Така продължава до 1995 година Тогава третата комисия обрисува дефинитивно границите на всички 30 анклава. За физическа граница и дума не може да става. През същата година е влезнало в действие Шенгенското съглашение за свободно пътешестване. И Белгия, и Нидерландия са измежду неговите учредители.
Любопитното е, че Белгия на два пъти уголемява територията си в Баарле – все по кротичък път. Първо през 1959 година Международният съд в Хага й присъжда един от оспорваните сред двете страни в анклави. А през 1995 година парче земя, считано за нидерландско, е оповестено за белгийско.
Всъщност имало е едно съществено триене сред двете елементи на Баарле, спомня си внезапно Едвин Мариоу Смит. През XVI век там имало единствено една католическа черква. Тя се намирала в Баарле-Хертох, белгийската част, само че била посещавана и от хората от нидерландската. (В тази част на Нидерландия доминират католиците – б.р.) Нидерландците обаче били по-заможни и влагали парите си в по-добри улици и жп превоз, след което забранили на съгражданите си от белгийските анклави да ги посещават. В отговор белгийците затворили вратите на църквата си за съседите. По-късно съдията отсъдил, че белгийците имат право и че нидерландците би трябвало да построят своя черква. Тя е издигната през XVIII век и по този начин единственият сериозен спор в историята на Баарле е позволен.
Деца минават границата в Баарле с велосипедите си.
Нетаняху се заинтересувал от модела
Опитът на Баарле заинтересувал израелския министър председател Бенямин Нетаняху През 2014 година, по време на предходното си ръководство, той предложил моделът да се ползва към еврейските селища след възможното евакуиране на Израел от Западния бряг на река Йордан. Така най-малко писаха локалните медии. Идеята била селищата да са на палестинска територия, само че да бъдат ръководени от еврейската страна. Засега няма развиване по въпроса.
И през днешния ден по света има редица градове и села, по средата на които минава границата сред две страни. Това се е случило нормално вследствие на войни и последвали контракти.
Такава е ориста на села като Врабча, Жеравино, Петачинци, Стрезимировци, Банкя. Те са разграничени сред България и Сърбия. Днес границата там се минава елементарно, само че наложително с инспекция на документите.
Има и разграничени столици. Йерусалим, считан от Израел за столица, е разграничен сред еврейската страна и Палестинската автономност. Никозия - сред Кипър и непризнататата Севернокипърска турска република. Там прекосяването на границата постоянно е съпроводено с обиски.
А в Германска демократична република даже стреляха на месо по всекиго, опитал се да премине своеволно от Берлин през стената, с която бе обкръжен Западен Берлин.
Днес хиляди африканци рискуват живота си, с цел да прескочат стените или да доплават до испанските пристанища Сеута и Мелиля, които са анклави в Мароко.
Примерът на Баарле е много сладкодумен. Не е мъчно да бъде реализирано такова общуване. Достатъчно е да си спомним думите на Франс Де Бонт, че би трябвало да се седне и да се беседва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това можете да видите в сърцето на Европа, в разграниченото сред Нидерландия и Белгия село Баарле. И до момента в който се разхождате из него, да ви се случи да прекосите границата към 20 пъти. Това става толкоз постоянно, че даже телефонът ви не може да регистрира всяко нейно прекосяване.
Ресторантът е в Нидерландия, само че тази маса е изнесена на половина в Белгия. Двете двойки са седнали от двете страни на границата.Едно село, две общини, две страни Такъв е неписаният лозунг, с който хората в Баарле живеят още от 1198 година, или към този момент 825 години.
От чисто географска позиция селото се намира в Нидерландия, провинция Северен Брабант, и се назовава Баарле-Насау. На територията му обаче има 22 белгийски анклава, част от провинция Антверпен, обединени под общото име Баарле-Хертох. Вътре в тях пък има 7 нидерлански анклава (наричани субанклави) от Баарле-Насау плюс още един в прилежащото белгийско село Зондерейхен.
Така анклавите стават общо 30.
Баарле-Насау има население от 7000 души, а Баарле-Хертох – от близо 3000.
„ Ние сме международната столица на анклавите. По света те са общо 64, като тук са 30. Почти половината “, акцентира пред Клуб Z Едвин Мариоу Смит от кметството в Баарле-Насау.
Физическа граница там не е имало в никакъв случай. Просто разделянето на Баарле въобще не тормози локалните поданици. Дълго време границата даже не е била обрисувана. Това е направено чак през 1995 година. Дотогава е имало улици, представляващи ничия земя. Разбира се, без пукотевица по преминаващите от едната в другата страна.
Малко по-драматична станала обстановката по време на пандемията от COVID-19 и последвалата карантина. Тогава за известно време границите на Белгия и нехранителните магазини в страната бяха затворени. Нидерландия обаче не го стори.
Магазинът " Зееман " е и в двете страни. По времзе на пандемията е работила единствено нидерландската му част. Съвсем естествено, не е имало метод това да се съблюдава в Баарле. Още повече, както към този момент споменахме първоначално, там има и разграничени сред двете страни жилища. А единственият супермаркет с хранителни артикули се намира в нидерландската част.
„ Ако бяхме спазвали напълно закона, или нямаше въобще да можем да мърдаме от нашите анклави, или трябваше с колите да вървим до най-близкия белгийски град – Тюрнхаут, който е на цели 20 километра отсам “, споделя пред Клуб Z Франс Де Бонт – кметът на Баарле-Хертох.
Властите и в двете елементи на селото просто си затваряли очите и пускали белгийците да пазарят в супера. Това било единственото решение. Другият вид бил управата на Баарле-Хертох да призове жителите си да нарушават карантината – нещо, което те в никакъв случай не биха си разрешили да създадат.
Границата в Баарле минава и през най-големия локален магазин – „ Зееман “. По време на пандемията работила единствено нидерландската му част. Белгийците обаче били пускани без проблеми да си напазаруват.
По време на карантината бяха затворени единствено заведенията в Белгия. Няма проблем – всички поданици на Баарле-Хертох си пиели бирата в кръчмите в Баарле-Насау. И даже нидерландските кръчмари били удовлетворени от огромния оборот.
И без пандемията обаче не липсват комични обстановки. Така да вземем за пример в Нидерландия заведенията по закон затварят в среднощ, а в Белгия – един час по-късно. Затова при настъпването на новия ден веселящите се в кръчмите в Баарле-Насау просто стават и се местят да си допият в Баарле-Хертох.
Някога там, където в този момент се намира магазинът „ Зееман “, имало бар. И посетителите му правели единствено няколко крачки и се озовавали в белгийската му част в среднощ.
Днес в Баарле няма заведение, разграничено сред двете страни.
Когато притежателят на терена, върху който се намирал барът, решил да го продаде, били извикани нотариуси и от двете страни, тъй като единствено по този начин можело да бъде изповядана договорката. И те седнали от двете страни на масата за билярд, по средата на която минавала границата, споделя Едвин Мариоу Смит.
Границата минава даже през обредната зала на кметството в Баарле-Хертох.
Франс Де Бонт - кметът на Баарле-Хертох, е застанал в белгийската част на обредната зала, през която минава границата. „ Тук могат да подписват брак само поданици на нашата община. Но по време на церемонията и те, и аз или съответният общински чиновник би трябвало да внимаваме и да стоим в белгийската част. Иначе церемонията няма да е годна “, споделя с усмивка на уста кметът Франс Де Бонт.
Тарикатлъци „ а ла Баарле “
Не липсват и тарикатлъци, узнавам, до момента в който се разхождам из града и чувам невероятните истории. И несъзнателно стартирам да си чудя дали и тук няма някоя българска диря. Засега най-малко няма данни за такава.
Най-често тарикатлъците са с заплащането на налозите. Понеже доста къщи и жилища са разграничени от границата, техните жители или притежатели получават писма и от двете данъчни служби. Ако да вземем за пример три пети от площта е в Нидерландия, тъкмо толкоз от данъка отиват в нейната хазна, а останалата част – в Белгия. Да, само че в Нидерландия налозите са до 52 на 100 от годишния приход, до момента в който в Белгия – едвам до 40%.
Как да се реши казусът? Много просто. С пренасяне на входната врата с 2-3 метра напред – по този начин, че тя да отиде на белгийска територия. Така индивидът икономисал най-малко малко налози.
Собственикът на тази къща преместил входната врата с 2-3 метра напред, с цел да се намира в Белгия и да заплаща по-малко налози. Ето и различен занимателен случай. Строителен бизнесмен, на който в белгийската част било отказано позволение за градеж на повече от един етаж, отишъл в нидерландската, където получил документ за три етажа. Така осъществил фантазията си да построи трите етажа на разграничена сред двете страни къща, само че в нейния вход от Нидерландия, за който била пробита специфична спомагателна дупка за врата.
Принадлежността на дома е съгласно това в коя страна се намира входната му врата. Има обаче и къщи с двойна номерация, където входът принадлежи и на двете страни.
Собственикът на този дом направил специфичен спомагателен вход в Нидерландия, с цел да построи три етажа. Как се изглаждат разликите
Разбира се, не липсват разлики и разногласия сред двете елементи на Баарле.
„ Често би трябвало да беседваме между тях. Ако желаете нещо да измененията, това е пътят и ние считаме, че по този начин е по-добре. Например, другата страна споделя: „ Не по този начин, желаеме да го създадем другояче. “ Това е като при брака - разговаряте и стигате до някакво решение, както става в множеството случаи “, споделя Франс Де Бонт.
Честите разногласия са да вземем за пример къде да бъдат вложени парите - в пътища или в просвета. В Баарле-Хертох желаят тази година да вложат повече средства за просвета, само че следващата година може да е друго. Един от проблемите е, че белгийската част като по-малка получава много по-малко пари от хазната в Брюксел спрямо това, което Амстердам изсипва в Баарле-Насау.
Двете общини обаче са съумели да основат обща противопожарна работа:
„ В Баарле-Насау имаше пожарна и не беше разумно тя да е единствено за такова малко селце. Затова трябваше да се договорим по какъв начин тя ще се финансира и по какъв начин ще бъде записана, тъй като законът за пожарната сигурност е друг в двете страни. И ние трябваше да го обединим. Работихме в продължение на години и в този момент пожарната команда може да работи и в Белгия, и в Нидерландия. Това е нещо неповторимо и изцяло законно. Няма случай на друго място, където пожарна може да работи и тук, и там “, акцентира кметът на Баарле-Хертох.
Разделено обаче остава опазването на здравето, въпреки хората да имат право да избират кое от двете да употребяват. Лекарите са общо петима и постоянно питат пациентите си от коя страна са, защото законът е друг.
Двете селища възнамеряват да изградят навръх границата посред им общ културен център. Засега това е единствено в развой на изследване - от коя страна да е театърът и от коя библиотеката. Но още занапред е ясно, че границата ще минава през основния вход.
И в двете елементи на селото има учебни заведения. Но всеки има правото да избере дали да учи в своята страна или не. И в двете елементи се преподава на нидерландски език. В белгийската в допълнение се учи и френски.
Заедно е решен и въпросът с паркирането. Почасовото възнаграждение в Нидерландия е доста по-скъпо и от време на време в пъти надвишава това в Белгия. И в двете елементи на Баарле паркирането е гратис, само че до два часа – с така наречен таймер. След това наложително би трябвало да преместите или часовника на таймера, или колата.
Границата минава и през входа на този магазин, който е банкрутирал преди известно време. Вечна дружба! И по този начин - осем века
Селото съществува в днешния си тип, с анклавите, още от края на XII век, по-точно от 1192 година, изяснява Едвин Мариоу Смит. Северна Нидерландия обръща взор към принадлежащия тогава на Испания юг, включващ и днешна Белгия. Херцогът на Бреда обаче не бил във екстаз от концепцията и се обърнал с молба за отбрана към херцога на Брабант. Последният изискал в подмяна част от земите на херцога на Бреда и ги получил през 1198 година
През XV век следващият херцог на Брабант продал част от добитите територии на граф Насау. Именно на него през днешния ден е наречена нидерландската част на селото. Херцогът на Брабант обаче запазил за себе си няколко анклава. Днес те се назовават Баарле-Хертох, т.е. Баарле на херцога.
Тази обстановка с териториите в Баарле не се трансформира през вековете. Там в никакъв случай не е издигната физическа граница.
През 1815 година е основано Обединено кралство Нидерландия, включващо днешна Белгия. През 1830 г. обаче в католическа Белгия избухва гражданска война и тя се отделя от протестантска Нидерландия през идната година.
Една от най-важните задания е да бъде избрана границата сред двете страни. И надлежно да бъде решен въпросът за Баарле.
Първата комисия, основана по силата на Маастрихтския контракт от 1843 година, съумява единствено в първото. Все отново тя реализира включването в Договора на границите на Баарле.
Нерешеният спор избавя Баарле-Хертох от немска окупация по време на Първата международна война. Чисто географски цялото село е в Нидерландия, която обаче в този спор резервира неутралитет. И по тази причина германците не стъпват на нейна територия. Така те не могат да преминат в белгийските анклави.
Чак през 1974 година стартира работа втора комисия. Тя съумява да дефинира 36-километров граничен сектор, само че не и границите на Баарле. На доста места в Баарле остават ничии земи.
Улицата е в Нидерландия, само че църквата е в Белгия. Така продължава до 1995 година Тогава третата комисия обрисува дефинитивно границите на всички 30 анклава. За физическа граница и дума не може да става. През същата година е влезнало в действие Шенгенското съглашение за свободно пътешестване. И Белгия, и Нидерландия са измежду неговите учредители.
Любопитното е, че Белгия на два пъти уголемява територията си в Баарле – все по кротичък път. Първо през 1959 година Международният съд в Хага й присъжда един от оспорваните сред двете страни в анклави. А през 1995 година парче земя, считано за нидерландско, е оповестено за белгийско.
Всъщност имало е едно съществено триене сред двете елементи на Баарле, спомня си внезапно Едвин Мариоу Смит. През XVI век там имало единствено една католическа черква. Тя се намирала в Баарле-Хертох, белгийската част, само че била посещавана и от хората от нидерландската. (В тази част на Нидерландия доминират католиците – б.р.) Нидерландците обаче били по-заможни и влагали парите си в по-добри улици и жп превоз, след което забранили на съгражданите си от белгийските анклави да ги посещават. В отговор белгийците затворили вратите на църквата си за съседите. По-късно съдията отсъдил, че белгийците имат право и че нидерландците би трябвало да построят своя черква. Тя е издигната през XVIII век и по този начин единственият сериозен спор в историята на Баарле е позволен.
Деца минават границата в Баарле с велосипедите си. Нетаняху се заинтересувал от модела
Опитът на Баарле заинтересувал израелския министър председател Бенямин Нетаняху През 2014 година, по време на предходното си ръководство, той предложил моделът да се ползва към еврейските селища след възможното евакуиране на Израел от Западния бряг на река Йордан. Така най-малко писаха локалните медии. Идеята била селищата да са на палестинска територия, само че да бъдат ръководени от еврейската страна. Засега няма развиване по въпроса.
И през днешния ден по света има редица градове и села, по средата на които минава границата сред две страни. Това се е случило нормално вследствие на войни и последвали контракти.
Такава е ориста на села като Врабча, Жеравино, Петачинци, Стрезимировци, Банкя. Те са разграничени сред България и Сърбия. Днес границата там се минава елементарно, само че наложително с инспекция на документите.
Има и разграничени столици. Йерусалим, считан от Израел за столица, е разграничен сред еврейската страна и Палестинската автономност. Никозия - сред Кипър и непризнататата Севернокипърска турска република. Там прекосяването на границата постоянно е съпроводено с обиски.
А в Германска демократична република даже стреляха на месо по всекиго, опитал се да премине своеволно от Берлин през стената, с която бе обкръжен Западен Берлин.
Днес хиляди африканци рискуват живота си, с цел да прескочат стените или да доплават до испанските пристанища Сеута и Мелиля, които са анклави в Мароко.
Примерът на Баарле е много сладкодумен. Не е мъчно да бъде реализирано такова общуване. Достатъчно е да си спомним думите на Франс Де Бонт, че би трябвало да се седне и да се беседва.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ