Александър Симидчиев: Парите за здраве потъват в схеми с обществените поръчки
Къде потъват парите за здраве у нас, по какъв начин се преразпределя обществения запас и за какво има дефицит на лекарства Tribune.bg беседва с народния представител от Демократична България доктор Александър Симидчиев.
Д-р Симидчиев, 100 млн.лв. не се откриха за заплати на млади лекари и експерти по медицински грижи предходната година, а в този момент се заприказва за 900 млн.евро. недостиг още в средата на февруари?
Много е нестабилна ситуацията като цяло.
Казвате, че не е въпрос на пари, а е политика?
Парите постоянно могат да бъдат преразпределени по подобаващия метод. Истински огромният проблем в здравната ни система не е съществуването или отсъствието на пари, а тяхното систематизиране там, където те ще свършат най-голяма работа.
Ако парите отиват в не толкоз ефикасни действия, парите няма да стигат. Това е една от аргументите да считаме, че огромна част от здравната помощ би трябвало да се изтегли в първичната, извънболничната и профилактичната активност.
Трябва да се съсредоточим в профилактиката и предварителната защита, а болничната помощ да бъде финансирана единствено за това, което не може да бъде направено в извънболничната помощ. Затова споделям, че съществуването или неналичието на пари
не е отговор на проблемите ни, а въпросът е в това по какъв начин се разпределят средствата за здраве. Всяко евро, влизайки в здравната ни система, би трябвало да прави най-много работа, а у нас парите потъват в схеми и няма да се случи.
Къде да търсим схемите - при медикаментите, в издръжката на болничните заведения?
В публичните поръчки в здравния бранш и в най-голяма степен това визира неефективните публични поръчки в лечебните заведения в това число при изхранването.
Настоявахте да се организират публични поръчки и в частните лечебни заведения, само че не го одобриха в зала?
Предлагахме го единствено за тези частни лечебни заведения, които употребяват обществен запас.
Работят с НЗОК, това имате поради?
Да, тъй като това са пари, които се събират и ползват обществено. Не може да дискриминираме едни лечебни заведения по отношение на други. Те употребяват един и същи запас и би трябвало да работят по едни и същи правила.
Защо има съпротва измежду притежателите на частните лечебни заведения?
Защото има причина. Защо държавните лечебни заведения не се съпротивляват!
А при медикаментите какво се случва, има ли ефикасен надзор?
Изпълнителната организация по медикаментите е напълно виновна за лекарствената политика в нейната регулаторна част, т.е. разрешаване на импорт или експорт и какво се случва по цялата верига - вносител, търговец на едро, търговец на дребно.
Това е добре контролиран проблем и аз не виждам драми с изключение на в случаите с нерегулираните лекарства по Наредба 10, които се внасят за редки болести. Там има проблеми, тъй като сегментът е незадоволително контролиран.
Имате поради, че тези лекарства могат да се реекспортират по-бързо?
Да, другояче ние имаме система - Българска организация за верификация на лекарствата/БВЛ/. Там от вноса производителят зарежда едни кодове, които по-късно при всяко прекосяване на медикамента по веригата до реализирането при даден пациент, се регистрират тези кодове,
с цел да не могат да влизат подправени медикаменти в системата. Освен това, БВЛ оказва помощ да няма медикаменти, за които да се твърди, че са приложени на даден пациент, а в действителност да бъдат изнесени. Имаме задоволително контролни механизми. Те би трябвало да се съблюдават.
FaceBookTwitterPinterest




