Къде отиват дрехите, които връщаме за рециклиране
Къде отиват облеклата ви, откакто ги върнете за преработване? В западните страни, а все по-често и у нас, магазини и банки за облекла оферират контейнери за непотребни дрехи и текстил.
Но какво се случва с тях, щом напущат контейнерите? Малко хора знаят, че индийският град Панипат е меката на рециклираните облекла. Изпратените за преправяне най-често попадат тъкмо там и по-рядко в други градове в Индия, Пакистан или Русия, споделя в репортаж Би Би Си. Затова Панипат постоянно е именуван " международната столица на боклука ".
В глобална търговия с облекла втора всяка година се купуват и продават милиарди стари облекла. Най-големият вносител е Индия. В Панипат идват тонове облекла от целия свят. На входа на града се извива дълга опашка от камиони, които чакат да влязат. Те идват от пристанищния град Кандла на западното крайбрежие на Индия, където корабите носят контейнери, цялостни с износени облекла и текстилни произведения от цялостен свят. Местните ги назовават " развалени облекла ".
В Индия употребяваните облекла могат да се внасят в две разнообразни категории - едната е „ развалени “, а другата – годни за носене. За първата не се изисква лиценз от страната. За втората се изисква подобен, с цел да се отбрани локалното произвеждане.
Повредените облекла отиват в преработвателни заводи, където служащите първо отстраняват копчетата, циповете и етикетите от плата. След това облеклата се сортират на камари съгласно техния цвят: червени, сини, зелени и огромно количество черни. Тук попадат и доста от дарените за щедрост облекла, които не са стигнали до някой бнуждаещ се - могат да се намерят всевъзможни дрехи, от всеобщи марки до дизайнерски произведения.
След като бъдат разпределени по цветове, облеклата попадат в машини, които раздират плата на дребни парцалчета. Те, от своя страна, попадат в друга машина, която смесва нишките от разнообразни материи - вълка, памук, изкуствени платове, с цел да създаде от тях прежда. От всеки 3 тона плат се получава звук и половина прежда. От нея се прави рециклиран текстил. После тъканите се употребяват основно за изработката на одеяла.
„ Те се употребяват като избавителни материали по време на бедствия - тъй че при всяко цунами, циклон или земетресение - на всички места по света, вие виждате тези одеяла. Ако не се употребяват за тази цел, се продават за към 2 $ “, допълва собственикът на фабрика за рециклиран текстил Ашвини Кумар.
" Африка е най-големият консуматор на това, което се прави тук. Почти всички търговци посещават постоянно пазарите в африканските страни, с цел да намерят нови купувачи за рециклираните тъкани ", прибавя той.
„ След като облеклата стигнат до Индия - митническите такси, превозът, складирането, електрическата енергия и разноските за труд се усилват. Нашите консуматори в Африка желаят евтини одеяла и се борим да запазим ниските цени “, споделя още притежателят.
Промишлеността е наранена и от мощната конкуренция на по-евтините изкуствени нишки. Пауън Гарг, президент на комерсиалния орган на All India Woolen & Shoddy Mills Association, споделя, че промишлеността към този момент се е свила фрапантно. „ Преди тук работеха повече от 400 заводи. Сега са по-малко от 100. Промишлеността не се оправя добре. Всеки ден една фабрика затваря или понижава производството. По-рано работехме 24 часа в денонощието, в този момент едвам има една промяна дневно “, споделя той.
„ Това, което вършим тук, е значимо. Помислете за въздействието върху околната среда, в случай че не използваме тези големи планини от боклуци. Ако Индия продължава да се свива, това няма да бъде просто наш проблем. Западът би трябвало да ни помогне. Не мога да си показва да изхвърля дреха на боклука и тя да си остане там “, споделя Кумар.
Но какво се случва с тях, щом напущат контейнерите? Малко хора знаят, че индийският град Панипат е меката на рециклираните облекла. Изпратените за преправяне най-често попадат тъкмо там и по-рядко в други градове в Индия, Пакистан или Русия, споделя в репортаж Би Би Си. Затова Панипат постоянно е именуван " международната столица на боклука ".
В глобална търговия с облекла втора всяка година се купуват и продават милиарди стари облекла. Най-големият вносител е Индия. В Панипат идват тонове облекла от целия свят. На входа на града се извива дълга опашка от камиони, които чакат да влязат. Те идват от пристанищния град Кандла на западното крайбрежие на Индия, където корабите носят контейнери, цялостни с износени облекла и текстилни произведения от цялостен свят. Местните ги назовават " развалени облекла ".
В Индия употребяваните облекла могат да се внасят в две разнообразни категории - едната е „ развалени “, а другата – годни за носене. За първата не се изисква лиценз от страната. За втората се изисква подобен, с цел да се отбрани локалното произвеждане.
Повредените облекла отиват в преработвателни заводи, където служащите първо отстраняват копчетата, циповете и етикетите от плата. След това облеклата се сортират на камари съгласно техния цвят: червени, сини, зелени и огромно количество черни. Тук попадат и доста от дарените за щедрост облекла, които не са стигнали до някой бнуждаещ се - могат да се намерят всевъзможни дрехи, от всеобщи марки до дизайнерски произведения.
След като бъдат разпределени по цветове, облеклата попадат в машини, които раздират плата на дребни парцалчета. Те, от своя страна, попадат в друга машина, която смесва нишките от разнообразни материи - вълка, памук, изкуствени платове, с цел да създаде от тях прежда. От всеки 3 тона плат се получава звук и половина прежда. От нея се прави рециклиран текстил. После тъканите се употребяват основно за изработката на одеяла.
„ Те се употребяват като избавителни материали по време на бедствия - тъй че при всяко цунами, циклон или земетресение - на всички места по света, вие виждате тези одеяла. Ако не се употребяват за тази цел, се продават за към 2 $ “, допълва собственикът на фабрика за рециклиран текстил Ашвини Кумар.
" Африка е най-големият консуматор на това, което се прави тук. Почти всички търговци посещават постоянно пазарите в африканските страни, с цел да намерят нови купувачи за рециклираните тъкани ", прибавя той.
„ След като облеклата стигнат до Индия - митническите такси, превозът, складирането, електрическата енергия и разноските за труд се усилват. Нашите консуматори в Африка желаят евтини одеяла и се борим да запазим ниските цени “, споделя още притежателят.
Промишлеността е наранена и от мощната конкуренция на по-евтините изкуствени нишки. Пауън Гарг, президент на комерсиалния орган на All India Woolen & Shoddy Mills Association, споделя, че промишлеността към този момент се е свила фрапантно. „ Преди тук работеха повече от 400 заводи. Сега са по-малко от 100. Промишлеността не се оправя добре. Всеки ден една фабрика затваря или понижава производството. По-рано работехме 24 часа в денонощието, в този момент едвам има една промяна дневно “, споделя той.
„ Това, което вършим тук, е значимо. Помислете за въздействието върху околната среда, в случай че не използваме тези големи планини от боклуци. Ако Индия продължава да се свива, това няма да бъде просто наш проблем. Западът би трябвало да ни помогне. Не мога да си показва да изхвърля дреха на боклука и тя да си остане там “, споделя Кумар.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ