Къде московските любители на модата си купуват модерни тоалети и

Какво се продава в съветските магазини

Къде московските фенове на модата си купуват съвременни тоалети и какво се предлага в провинциалните молове?

Вече писахме , а в този момент е време да погледнем към витрините и рафтовете на универсалните магазини. Къде са си купували облекла, обувки, домашен артикули и други неща от първа нужда руснаците?

Пред витрината

Съветската стопанска система е планова и количеството на нужните артикули се пресмята от специфични организации, след което всичко се разпределя по районите. Естествено, снабдяването е най-хубаво в Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург), както и в огромните индустриални градове. Хора от цялостен Съюз на съветските социалистически републики вървят там всеобщо, с цел да пазарят.

ЦУМ, парадно стълбище

В началото на 1920-те в Москва е открит комерсиалният отдел Мосторг. Главният му магазин е „ ЦУМ “ (Централен повсеместен магазин) покрай Болшой спектакъл. Самата постройка на магазина е издигната през 1885 година. Там се оферират неща то Унгария, Полша и Балтийските страни. ЦУМ е един от първите магазини на самообслужване в страната.

Магазин „ Синтетика “ на Комсомолски проспект

Постепенно магазини на Мосторг отварят порти и в предградията на града, като всички те са в сходен конструктивистки жанр: по предписание, постройката е на 4 етажа и има големи стъклени прозорци и минималистична декорация. През 1950-те във всеки огромен град в страната към този момент има „ ЦУМ “.

Парфюмерийният отдел на Новосибирски магазинМихаил Озерский/Sputnik

Основният магазин в Съюз на съветските социалистически републики, обаче, си остава „ ГУМ “ на Червения площад в Москва. Той е издигнат през 1893 година по модел на европейска аркада с галерийни линии под стъклен покрив. В средата на 1950-те той е реновиран и трансфорат в примерен руски магазин.

ГУМ, МоскваДенисенко/Sputnik

Там има безусловно всичко – от гребени до най-модерните рокли. Най-добрите мостри на руската лека промишленост също са изложени по витрините. На първия етаж се обитава хранителен магазин с гастрономична секция. А признакът на ГУМ постоянно е бил сладоледът във вафлена фунийка, който се продава и до през днешния ден.

Край витрините на ГУМ

ГУМ е отворен за всички, само че има секции, скрити от елементарните хора, където пазарят единствено интелигенцията и държавният уред, а доста жители на Съюз на съветските социалистически републики даже не знаят, че те съществуват.

„ Берьозка “Ю. Левянт/Sputnik

В столиците на руските републики и други огромни градове има първокласни магазини „ Берьозка “, където се продават артикули против непозната валута – на туристи или на жители на Съюз на съветските социалистически републики, завърнали се от командировка в чужбина, да вземем за пример дипломати, строителни служащи, културни дейци. Накратко казано, в „ Берьозка “ не вървят доста хора.

Магазин „ Подаръци “ към 8 март

През 1960-те руските управляващи стигат до извода, че магазините на самообслужване са най-перспективният тип търговия. Строителството на сходни търговски центрове се популяризира из цялата страна. Цените в Съюз на съветските социалистически републики също се дефинират от страната и са почти идентични на всички места – от Калининград до Владивосток, въпреки че на някои места има надценка поради разноските за превоз.

Град Советск, Калининградска областВладимир Федоренко/Sputnik

За децата в градовете на Съюз на съветските социалистически републики има мрежа от магазини, наречена „ Детский мир “ (Детски свят), където се продават играчки, облекла, обувки и учебни артикули.

Дом на ленинградската търговия

В Москва и Ленинград стартират да се отварят универсални магазии със артикули от други социалистически страни: става допустимо да се закупуват играчки от Германска демократична република, ботуши от Югославия и козметика от Чехословакия.

Магазин за чешки артикули „ Власта “Роман Денисов/Sputnik

Цените са високи: в края на 1970-те чифт вносни обувки костват 50 рубли, а палто – 180 рубли при месечни заплати от едвам 150-200 рубли. Съветските обувки пък костват 10-15 рубли, а палтата – към 60 рубли.

ЯрославълСергей Метелица/ТАСС

Не че в отдалечените региони няма нищо, само че провинциалните региони са доста по-зле заредени от индустриалните градове – там се предлага единствено най-необходимото. Местните би трябвало да пътуват до регионалните центрове, с цел да си намерят от малко малко допустими облекла, обувки, култивиран принадлежности или лампи. И даже не могат и да си мечтаят за вносни артикули.

В някой области има многомесечни „ виртуални “ опашки за нужните домашен артикули – това значи, че даже да имаш пари, не може да си купиш ледник просто ей по този начин. Интересното е, че от време на време системата сервира изненади и понякога в някой дребен селски магазин може да се появи да вземем за пример, вносен алкохол или музикално съоръжение, което е скъпо и надлежно остава незакупено и събира прахуляк на рафта.

Селски универмаг в Ростовска областА. Агапов/Sputnik

В края на 1980-те дефицитът на доста артикули в страната е изключително изострен. Възниква понятието „ саламени “ влакове – жителите на районите пътуват до огромните градове за най-дефицитните „ колбаси “, както и за облекла, обувки, домашен препарати и електроника.

Градски универмагВячеслав Бобков/Sputnik

Основната характерност на това време са километричните опашки пред магазините, където „ пускат “ нещо – постоянно хората даже не знаят защо се редят. Но щом има опашка, значи сигурно е нещо, което си коства. Въпреки че през днешния ден рафтовете са цялостни със артикули за всеки усет, доста хора си спомнят тези времена и към момента имат навика да се запасяват.