Къде изчезна, малка къщо, със барелефа над вратата си? Едно чудовище могъщо разчиства

Къде изчезна, дребна къщо,
със барелефа над вратата си?
Едно страшилище могъщо
разчиства твоите останки.
Балкончето в бръшлян го няма,
под него няма я и фурната,
на тяхно място в грозна яма
оградката стърчи, катурната.
За два-три дни те погълна,
не ти елементарни духът на времето,
а през годините бе цялостна
и с насладата им, и със бремето.
Какво от тебе ще остане?
Фасадката ти единствено, в случай че е
успяла неясно да се хване
на фотография във албумче някое.
Сега един квадрат открит си,
разделящ две кооперации,
във който пърхат леки птици
и тягостни асоциации,
като да вземем за пример тази първа,
че краткотрайни неща построяваме
и че не доста ни отърва
да мислим защо се раждаме.