Будят ли ни вестниците днес или ни приспиват, често и с кошмари?
Къде е свободата на словото в България? На този въпрос пробва да отговори огромно проучване на Асоциацията на европейските публицисти (АЕЖ) в България. Обект на проучването са вестниците у нас – поради схващането, че във Възрожденска България издателите на вестници са били будителите на българина.
Едни от главните заключения за вестниците е отразява отговорът на въпроса кой ги управлява и какво в действителност излиза във въпросните медии поради контрола. Според журналиста Росен Босев, един от създателите на отчета, изводите сочат следното – не е известно какви са бизнес ползите на най-голямата медийна група – на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противопоставяне на корупцията и нелегално добитото имущество той заявява участия в разнообразни търговски сдружения в чужбина. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на активност е безспорна мистерия, споделя Босев.
Съгласно събраните данни, издателят на " 24 часа” Венелина Гочева единствена няма присъединяване в различен бизнес отвън медийния. Собственикът на „ Труд “ Петьо Блъсков и неговият татко, който е основен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира най-вече от една банка, а в някои от случаите парцелите, върху които се строи, са добити от Столична община. Заради тези имотни придобивки има и кавги - като да вземем за пример с Доклад вх.№ СОА17-ВК66-8722/13.12.2017 година, допускащ градеж на 3 здания в " Мусагеница ". Иво Прокопиев и Теодор Захов , издателите „ Икономедиа”, развиват бизнес с ВЕИ, недвижими парцели и интернет технологии. Основният бизнес на издателя на в. „ Сега” Сашо Дончев е енергийният – посредством компанията му „ Овергаз”.
Относно картината в българския щемпел и събирането на информация за проучването, АЕЖ написа следното: " Потърсихме гледната точка и основните редактори, чиито вестниците изследваме. С някои от тях организирахме срещи, други отхвърлиха изрично, а трети не откриха време. Изпратихме на всички въпроси за това, по какъв начин те виждат проблемите на вестникарския пазар. От десетимата отговори единствено един ".
Какви са медиите ни?
Все още най-широко отразяваните тематики на първа странца т.е. най-важната страница на един вестник, са тези от публичната сфера и политиката – 52%. Огромен обаче е делът на така наречен всемирски вести – 22%. Криминалните вести са на трето място, когато приказваме за първа страница – 13%. Чак по-късно идват интернационалните.
Най-отразяваната персона несъмнено е Бойко Борисов. Масово доближените до Пеевски медии не залагат на сериозни заглавия на първа страница по отношение на Борисов, само „ Капитал” и „ Сега” си разрешават такова отношение. За сметка на това „ Телеграф” и „ Монитор” непрестанно обръщат внимание на Иво Прокопиев, постоянно в отрицателен подтекст. А за по-малките политически сили място няма в нито една медия, най-малко не и позитивно.
Читателите
Силно дразнещо за тях е отрицателното наличие, тъй като доминира. Друга рецензия – непроверена информация, за която се схваща чак когато и в случай че има оповестено опровергаване. А като цяло по-младите българи по-малко робуват на един източник на информация, до момента в който по-възрастните имат построени привички и наблюдават главно един източник, на който се и доверяват. За 40–60-годишните осезаемо е по-важно и с капацитет материалът да въздейства на образуването на мнение по общественозначими тематики. За разлика от тях по-младите читатели (18–39-годишни) споделят по-неангажирано отношение към изявленията, за сметка на това като по-съществени за тях се обрисуват методът, по който са написани и настроението, което основават. Съответно за по-младите печатната медия не може да е главен източник на информация, до момента в който по-възрастните харестват, че в печата дадена тематика може да бъде създадена по-обширно, в сравнение с по малкия екран. Именно по тази причина и четенето на вестник се смята за по-отпускащо. Но доверието като цяло остава ниско.
Извод: Аудиторията на печатните вестници се свива до почти една трета от пълнолетните български жители. Характерно за профила на тяхната публика е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът измежду най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той измежду 35–59-годишните и 44% измежду жителите над 60 години. Най-висок е делът на хората, които четат печатни издания, измежду жителите на огромните градове (39%) и на столицата (36%), а най-нисък – измежду живущите в градовете (32) и в селата (25%). Около две трети от читателите показват, че определените от тях печатни вестници отразяват настоящите проблеми в обществото. Също по този начин към 57% от читателите споделят мнението, че вестниците, които четат, им оказват помощ да образуват мнение по значими въпроси.
За 30 дни, преди да бъде приключено изследването, най-четени са „ Телеграф “ (46%), „ 24 часа “ (39%) и „ Труд “ (27%). Хората, спадащи към тази група, са градско население с високи приходи.
Едни от главните заключения за вестниците е отразява отговорът на въпроса кой ги управлява и какво в действителност излиза във въпросните медии поради контрола. Според журналиста Росен Босев, един от създателите на отчета, изводите сочат следното – не е известно какви са бизнес ползите на най-голямата медийна група – на депутата Делян Пеевски. В декларациите си пред Сметната палата и Комисията за противопоставяне на корупцията и нелегално добитото имущество той заявява участия в разнообразни търговски сдружения в чужбина. Къде са регистрирани те и какъв е предметът им на активност е безспорна мистерия, споделя Босев.
Съгласно събраните данни, издателят на " 24 часа” Венелина Гочева единствена няма присъединяване в различен бизнес отвън медийния. Собственикът на „ Труд “ Петьо Блъсков и неговият татко, който е основен редактор на изданието, се занимават със строителство, което се финансира най-вече от една банка, а в някои от случаите парцелите, върху които се строи, са добити от Столична община. Заради тези имотни придобивки има и кавги - като да вземем за пример с Доклад вх.№ СОА17-ВК66-8722/13.12.2017 година, допускащ градеж на 3 здания в " Мусагеница ". Иво Прокопиев и Теодор Захов , издателите „ Икономедиа”, развиват бизнес с ВЕИ, недвижими парцели и интернет технологии. Основният бизнес на издателя на в. „ Сега” Сашо Дончев е енергийният – посредством компанията му „ Овергаз”.
Относно картината в българския щемпел и събирането на информация за проучването, АЕЖ написа следното: " Потърсихме гледната точка и основните редактори, чиито вестниците изследваме. С някои от тях организирахме срещи, други отхвърлиха изрично, а трети не откриха време. Изпратихме на всички въпроси за това, по какъв начин те виждат проблемите на вестникарския пазар. От десетимата отговори единствено един ".
Какви са медиите ни?
Все още най-широко отразяваните тематики на първа странца т.е. най-важната страница на един вестник, са тези от публичната сфера и политиката – 52%. Огромен обаче е делът на така наречен всемирски вести – 22%. Криминалните вести са на трето място, когато приказваме за първа страница – 13%. Чак по-късно идват интернационалните.
Най-отразяваната персона несъмнено е Бойко Борисов. Масово доближените до Пеевски медии не залагат на сериозни заглавия на първа страница по отношение на Борисов, само „ Капитал” и „ Сега” си разрешават такова отношение. За сметка на това „ Телеграф” и „ Монитор” непрестанно обръщат внимание на Иво Прокопиев, постоянно в отрицателен подтекст. А за по-малките политически сили място няма в нито една медия, най-малко не и позитивно.
Читателите
Силно дразнещо за тях е отрицателното наличие, тъй като доминира. Друга рецензия – непроверена информация, за която се схваща чак когато и в случай че има оповестено опровергаване. А като цяло по-младите българи по-малко робуват на един източник на информация, до момента в който по-възрастните имат построени привички и наблюдават главно един източник, на който се и доверяват. За 40–60-годишните осезаемо е по-важно и с капацитет материалът да въздейства на образуването на мнение по общественозначими тематики. За разлика от тях по-младите читатели (18–39-годишни) споделят по-неангажирано отношение към изявленията, за сметка на това като по-съществени за тях се обрисуват методът, по който са написани и настроението, което основават. Съответно за по-младите печатната медия не може да е главен източник на информация, до момента в който по-възрастните харестват, че в печата дадена тематика може да бъде създадена по-обширно, в сравнение с по малкия екран. Именно по тази причина и четенето на вестник се смята за по-отпускащо. Но доверието като цяло остава ниско.
Извод: Аудиторията на печатните вестници се свива до почти една трета от пълнолетните български жители. Характерно за профила на тяхната публика е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът измежду най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той измежду 35–59-годишните и 44% измежду жителите над 60 години. Най-висок е делът на хората, които четат печатни издания, измежду жителите на огромните градове (39%) и на столицата (36%), а най-нисък – измежду живущите в градовете (32) и в селата (25%). Около две трети от читателите показват, че определените от тях печатни вестници отразяват настоящите проблеми в обществото. Също по този начин към 57% от читателите споделят мнението, че вестниците, които четат, им оказват помощ да образуват мнение по значими въпроси.
За 30 дни, преди да бъде приключено изследването, най-четени са „ Телеграф “ (46%), „ 24 часа “ (39%) и „ Труд “ (27%). Хората, спадащи към тази група, са градско население с високи приходи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ