Световни музеи се опитват да реабилитират изкуството, създадено от жени
Къде е мястото на дамите в музеите, пита в собствен коментар Франс прес. Дълго време дамите са били нечии вдъхновения или нечии съпруги. Малко по малко идва време за реванш.
Една галерия на Фрида Кало или на Луиз Буржоа обаче не компенсира забравените. 87 % от изложените произведения в 18-те най-големи американски музея са на мъже. 85 % от тези създатели от мощния пол са бели. Това са резултатите от изследване, направено през 2019 година от научното издателство „ Плос “.
Британската историчка Кейти Хъсъл споделя, че през днешния ден всички музеи са деликатни във връзка с равенството и има от ден на ден независими изложения на дами. Галерия „ Тейт “ в Лондон има годишна стратегия, отдадена на дамите художнички. Нежният пол обаче не е добре показани в аукционните къщи. Историческите продажби, проведени от „ Кристис “ и „ Сотбис “, регистрират рекордни цени на произведения, дело на мъжете.
Според Поли Стейпъл, шеф на сбирката „ Бритиш арт “, галерията „ Тейт “ се е заела отдавна в представянето на изкуството, основано от дами, в това число като място в непрекъснатите сбирки. От своя страна Кралската академия за изкуства ще покаже за първи път пърформанс на жена – Марина Абрамович, през 2023 година
През 2020 година музеят „ Прадо “ в Мадрид показа галерия, отдадена на мястото на дамата в изкуството. Отговарящият за изложбата Карлос Наваро сподели пред Агенция Франс Прес, че идеологията и пропагандата свидетелстват за историческа мизогиния.
В Лувъра са изложени творби от едвам 25 дами. Общият брой художници е 3600. Този дисбаланс се изяснява с историческите особености от Античността до 1848 година
През 2019 година музеят „ Орсе “ посвети огромна галерия на импресионистката Берта Моризо. Но от намиращите се там произведения едвам 76 са на дами. Мъже са създатели на 2311 творби.
Според Кейти Хъсъл има създатели като ренесансовата художничка Артемизия Джентилески, които са били познати приживе, само че са изпаднали в забвение през вековете. Подобен е казусът със скулпторката Камий Клодел, чието творчество десетилетия наред е в сянката на Огюст Роден. А дамите от други култури – като алжирката Бая и сингапурката Джорджет Чен – в никакъв случай не са били част от историята на изкуството, отбелязва Франс прес.
Една галерия на Фрида Кало или на Луиз Буржоа обаче не компенсира забравените. 87 % от изложените произведения в 18-те най-големи американски музея са на мъже. 85 % от тези създатели от мощния пол са бели. Това са резултатите от изследване, направено през 2019 година от научното издателство „ Плос “.
Британската историчка Кейти Хъсъл споделя, че през днешния ден всички музеи са деликатни във връзка с равенството и има от ден на ден независими изложения на дами. Галерия „ Тейт “ в Лондон има годишна стратегия, отдадена на дамите художнички. Нежният пол обаче не е добре показани в аукционните къщи. Историческите продажби, проведени от „ Кристис “ и „ Сотбис “, регистрират рекордни цени на произведения, дело на мъжете.
Според Поли Стейпъл, шеф на сбирката „ Бритиш арт “, галерията „ Тейт “ се е заела отдавна в представянето на изкуството, основано от дами, в това число като място в непрекъснатите сбирки. От своя страна Кралската академия за изкуства ще покаже за първи път пърформанс на жена – Марина Абрамович, през 2023 година
През 2020 година музеят „ Прадо “ в Мадрид показа галерия, отдадена на мястото на дамата в изкуството. Отговарящият за изложбата Карлос Наваро сподели пред Агенция Франс Прес, че идеологията и пропагандата свидетелстват за историческа мизогиния.
В Лувъра са изложени творби от едвам 25 дами. Общият брой художници е 3600. Този дисбаланс се изяснява с историческите особености от Античността до 1848 година
През 2019 година музеят „ Орсе “ посвети огромна галерия на импресионистката Берта Моризо. Но от намиращите се там произведения едвам 76 са на дами. Мъже са създатели на 2311 творби.
Според Кейти Хъсъл има създатели като ренесансовата художничка Артемизия Джентилески, които са били познати приживе, само че са изпаднали в забвение през вековете. Подобен е казусът със скулпторката Камий Клодел, чието творчество десетилетия наред е в сянката на Огюст Роден. А дамите от други култури – като алжирката Бая и сингапурката Джорджет Чен – в никакъв случай не са били част от историята на изкуството, отбелязва Франс прес.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ