Кои са репресираните на тази територия?!
Къде е Българският хелзинкски комитет да отбрани човешките ни права, когато роми издевателстват над свои български съграждани? Знаете ли за случай, в който българи проведено или поединично целеустремено са пребивали роми? Или тази организация се самосезира във връзка единствено на наранени права на един единствен етнос?!
Бързам още първоначално да уточня, че спор няма – има и читави и съзнателни роми, познавам такива. Но те са малцинство и не за тях става дума тук. А за тези, които не престават да не съблюдават никакви правила и закони в обществото. Които живеят със заучена беззащитност и паразитизъм и нито желаят да учат, нито да работят. Изглежда с това е безсилна да се оправи освен страната, а и безбройните цивилен организации и партии.
Цигани отново пребиха и вкараха в болница собствен съотечественик – български жител, боен от пловдивското село Войводиново. Там назря незабавно напрежение, защото пронационалистически настроени хора на часа скочиха против произволите на ромите, които не са от през вчерашния ден и през днешния ден, жандармерия и полиция блокираха региона.
Мнозина побързаха да сравнят сегашният цигански произвол със случилото се отново в пловдивско село – Катуница през 2011 година. Преди 8 години в другояче плодородният регион избуяха местни безредици против семейството на посочения за цигански необут Цар Киро – Кирил Рашков. Хората от Златна Тракия тогава желаеха наглите членове на тази „ царска” фамилия да бъдат изселени. Повод за гнева на локалните и размириците стана убийството на юноша от селото, осъществено от близки на Кирил Рашков.
Протестите против своеволия, вършени от роми, тогава се разрастнаха в цялата страна. В годишният отчет за правата на индивида на Български хелзински комитет от 2011 година се заключава, че вълненията са „ най-масовата обществена изява на расова дискриминация през годината “...
Да се надяваме, че този път няма да се стигне до лавиноразрастващи се митинги против беззаконията, вършени от роми. Странно, само че полицейските сводки са цялостни с катастрофи, в които роми бият българи и няма в последните години нито един отразен случай на посягане на българин против ром. За противоположното знаем, аналите помнят за набези на роми против българи - в Столипиново, в Монтана, във Врачанско, в Мъглиж, в Айтос, в село Победа, в Кюстендил, в Карловско, в Дряново, в Славяново и така нататък и тъй наречените
По-паметливите не могат да не помнят фрапиращото ликвидиране на историка проф. Станимир Калоянов през май 2005 година в столичния квартал „ Захарна фабрика”, атакуван и погубен по нечовечен метод от роми. Повториха набезите си единствено три години след тази зверска разпра.
Потресаваща гибел застигна и достолепната 94-годишна преподавателка по пиано Емилия Бузова, пребита безмилостно от някакъв ром през 2015 година. Жената агонизира 25 дни след побоя. В прочувствено писмо до внучката си Милена Нейова тя написа: „ Не всичко, което желаех и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става недодялан, злорад, подвластен, алчен, с една дума – трагичен човек! Е, защо ми беше всичко това? В края на дните си съм… Бих желала да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и по този начин да си отида. Така няма да ме е боязън. И ти не би трябвало да се страхуваш.”.../публикувано в уеб страницата „ Гласове”/.
Можем да припомняме още доста случаи, насадили възприятие на боязън и беззащитност в жителите, само че коства ли си, щом няма потребни заключения и наложени практики след тях? Нормалните индивиди обаче не стопират да се питат – кой е етнически репресиран на тази територия и кого тъкмо пазят държавни и неправителствени организации?!
Бързам още първоначално да уточня, че спор няма – има и читави и съзнателни роми, познавам такива. Но те са малцинство и не за тях става дума тук. А за тези, които не престават да не съблюдават никакви правила и закони в обществото. Които живеят със заучена беззащитност и паразитизъм и нито желаят да учат, нито да работят. Изглежда с това е безсилна да се оправи освен страната, а и безбройните цивилен организации и партии.
Цигани отново пребиха и вкараха в болница собствен съотечественик – български жител, боен от пловдивското село Войводиново. Там назря незабавно напрежение, защото пронационалистически настроени хора на часа скочиха против произволите на ромите, които не са от през вчерашния ден и през днешния ден, жандармерия и полиция блокираха региона.
Мнозина побързаха да сравнят сегашният цигански произвол със случилото се отново в пловдивско село – Катуница през 2011 година. Преди 8 години в другояче плодородният регион избуяха местни безредици против семейството на посочения за цигански необут Цар Киро – Кирил Рашков. Хората от Златна Тракия тогава желаеха наглите членове на тази „ царска” фамилия да бъдат изселени. Повод за гнева на локалните и размириците стана убийството на юноша от селото, осъществено от близки на Кирил Рашков.
Протестите против своеволия, вършени от роми, тогава се разрастнаха в цялата страна. В годишният отчет за правата на индивида на Български хелзински комитет от 2011 година се заключава, че вълненията са „ най-масовата обществена изява на расова дискриминация през годината “...
Да се надяваме, че този път няма да се стигне до лавиноразрастващи се митинги против беззаконията, вършени от роми. Странно, само че полицейските сводки са цялостни с катастрофи, в които роми бият българи и няма в последните години нито един отразен случай на посягане на българин против ром. За противоположното знаем, аналите помнят за набези на роми против българи - в Столипиново, в Монтана, във Врачанско, в Мъглиж, в Айтос, в село Победа, в Кюстендил, в Карловско, в Дряново, в Славяново и така нататък и тъй наречените
По-паметливите не могат да не помнят фрапиращото ликвидиране на историка проф. Станимир Калоянов през май 2005 година в столичния квартал „ Захарна фабрика”, атакуван и погубен по нечовечен метод от роми. Повториха набезите си единствено три години след тази зверска разпра.
Потресаваща гибел застигна и достолепната 94-годишна преподавателка по пиано Емилия Бузова, пребита безмилостно от някакъв ром през 2015 година. Жената агонизира 25 дни след побоя. В прочувствено писмо до внучката си Милена Нейова тя написа: „ Не всичко, което желаех и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става недодялан, злорад, подвластен, алчен, с една дума – трагичен човек! Е, защо ми беше всичко това? В края на дните си съм… Бих желала да ми разрешиш да взема приспивателни, да легна на леглото в скута ти, да ме прегърнеш и по този начин да си отида. Така няма да ме е боязън. И ти не би трябвало да се страхуваш.”.../публикувано в уеб страницата „ Гласове”/.
Можем да припомняме още доста случаи, насадили възприятие на боязън и беззащитност в жителите, само че коства ли си, щом няма потребни заключения и наложени практики след тях? Нормалните индивиди обаче не стопират да се питат – кой е етнически репресиран на тази територия и кого тъкмо пазят държавни и неправителствени организации?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ