Българският Тянънмън: Казънлъчанка застана на пътя на паяка, за да не й отнесе колата
Кадър Пресс ТВ
Кадри сходни на тези от Тянънмън в Китай*, където млад мъж застава на пътя на танковете, се появиха в Пресс Тв.
В България никой не би си дал живота в името на демокрацията, само че сигурно би жертвал и най-милото си в името на автомобила.
Казанлъчанка се изправи на пътя на „ паяка “ и не го пусна. За това ни алармираха наши читатели, които ни изпратиха и фотоси.
Драмата се разиграла на казанлъшката улица Старазагорска.
По всяка възможност чиновниците на репатриращото возило са вдигнали автомобила на казанлъчанката и в символ на митинг, тя е застанала пред паяка.
*Протестите на площад Тиенанмън, известни в Китай като Събитията от 4 юни (на китайски: 六四事件) или Инцидента на площад Тиенанмън, са серия студентски митинги, провели се на площад Тиенанмън в Пекин през 1989 година Протестите стартират на 15 април и са принудително смазани на 4 юни, когато държавното управление обявява военно положение и изпраща войски, които да окупират централните елементи на Пекин. В последвалото кръвопролитие, бойци с автомати и танкове откриват огън по стачкуващите и по тези, опитващи се да спрат настъплението на армията към площад Тиенанмън. Оценките за броя на жертвите варира от стотици до хиляди.
Разпалени от гибелта на прореформисткия комунистически общоприет секретар Ху Яобан през април 1989 година и на фона на бързия стопански напредък и обществени промени в Китай след Мао Дзъдун, митингите отразяват паниката на публичното схващане по отношение на бъдещето на страната. Реформите през 1980-те години в страната водят до развиването на пазарна стопанска система, която е удобна за някои хора, само че нездравословна за други, а еднопартийната политическа система се изправя пред оборване на легитимността ѝ. Недоволството по това време най-често засяга инфлацията, корупцията, лимитираната подготовка на висшистите за новата стопанска система и възбраните за политическо присъединяване.
Студентите приканват за по-голяма отчетност, подобаващ парламентарен развой, народна власт, свобода на пресата и свобода на словото, въпреки като цяло да са неорганизирани и задачите им да варират.
В пика на митингите, към 1 милион души се събират на площада.
С развиването на митингите управляващите дават отговор както с помирителни, по този начин и с твърди тактики, като по този метод се разкриват дълбоките различия в партийното управление.
Към май 1989 година студентска гладна стачка набира поддръжка за демонстрациите из страната, а митингите към този момент се разгръщат из 400 града.
В последна сметка, Дън Сяопин и съидейниците му от ККП възприемат митингите за политическа опасност и вземат решение да прибегнат до потреблението на мощ.
Държавният съвет обявява военно положение на 20 май и мобилизира 300 000 войници към Пекин. Войските се насочват към централните елементи на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както стачкуващи, по този начин и странични наблюдаващи.
Жертвите са над 200.
Международната общественост, организации за човешки права и политически анализатори осъждат дейностите на китайското държавно управление за сътвореното кръвопролитие. Впоследствие, западните страни постановат оръжейно ембарго на Китай.
Правителството на Китай подхваща огромни арести на протестиращи и поддръжниците им, потиска останалите митинги из Китай, изгонва задгранични публицисти, строго управлява медийното отразяване на събитията, укрепва полицията и вътрешните сили за сигурност и намалява или отстранява държавни чиновници, които симпатизират на протестиращите.
Потискането на митингите на процедура поставя завършек на политиките на либерализация от 1980-те години. Събитията на площад Тиенанмън и до през днешния ден се смятат за повратен миг в историята на актуален Китай, тествайки границите на политическата независимост в Китай.
В днешно време, те като цяло се свързват с въпроса за легитимността на ръководството на комунистическата партия и остават една от най-чувствителните и най-цензурираните тематики в Китай.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Кадри сходни на тези от Тянънмън в Китай*, където млад мъж застава на пътя на танковете, се появиха в Пресс Тв.
В България никой не би си дал живота в името на демокрацията, само че сигурно би жертвал и най-милото си в името на автомобила.
Казанлъчанка се изправи на пътя на „ паяка “ и не го пусна. За това ни алармираха наши читатели, които ни изпратиха и фотоси.
Драмата се разиграла на казанлъшката улица Старазагорска.
По всяка възможност чиновниците на репатриращото возило са вдигнали автомобила на казанлъчанката и в символ на митинг, тя е застанала пред паяка.
*Протестите на площад Тиенанмън, известни в Китай като Събитията от 4 юни (на китайски: 六四事件) или Инцидента на площад Тиенанмън, са серия студентски митинги, провели се на площад Тиенанмън в Пекин през 1989 година Протестите стартират на 15 април и са принудително смазани на 4 юни, когато държавното управление обявява военно положение и изпраща войски, които да окупират централните елементи на Пекин. В последвалото кръвопролитие, бойци с автомати и танкове откриват огън по стачкуващите и по тези, опитващи се да спрат настъплението на армията към площад Тиенанмън. Оценките за броя на жертвите варира от стотици до хиляди.
Разпалени от гибелта на прореформисткия комунистически общоприет секретар Ху Яобан през април 1989 година и на фона на бързия стопански напредък и обществени промени в Китай след Мао Дзъдун, митингите отразяват паниката на публичното схващане по отношение на бъдещето на страната. Реформите през 1980-те години в страната водят до развиването на пазарна стопанска система, която е удобна за някои хора, само че нездравословна за други, а еднопартийната политическа система се изправя пред оборване на легитимността ѝ. Недоволството по това време най-често засяга инфлацията, корупцията, лимитираната подготовка на висшистите за новата стопанска система и възбраните за политическо присъединяване.
Студентите приканват за по-голяма отчетност, подобаващ парламентарен развой, народна власт, свобода на пресата и свобода на словото, въпреки като цяло да са неорганизирани и задачите им да варират.
В пика на митингите, към 1 милион души се събират на площада.
С развиването на митингите управляващите дават отговор както с помирителни, по този начин и с твърди тактики, като по този метод се разкриват дълбоките различия в партийното управление.
Към май 1989 година студентска гладна стачка набира поддръжка за демонстрациите из страната, а митингите към този момент се разгръщат из 400 града.
В последна сметка, Дън Сяопин и съидейниците му от ККП възприемат митингите за политическа опасност и вземат решение да прибегнат до потреблението на мощ.
Държавният съвет обявява военно положение на 20 май и мобилизира 300 000 войници към Пекин. Войските се насочват към централните елементи на Пекин по пътните артерии на града сутринта на 4 юни, като по пътя си убиват както стачкуващи, по този начин и странични наблюдаващи.
Жертвите са над 200.
Международната общественост, организации за човешки права и политически анализатори осъждат дейностите на китайското държавно управление за сътвореното кръвопролитие. Впоследствие, западните страни постановат оръжейно ембарго на Китай.
Правителството на Китай подхваща огромни арести на протестиращи и поддръжниците им, потиска останалите митинги из Китай, изгонва задгранични публицисти, строго управлява медийното отразяване на събитията, укрепва полицията и вътрешните сили за сигурност и намалява или отстранява държавни чиновници, които симпатизират на протестиращите.
Потискането на митингите на процедура поставя завършек на политиките на либерализация от 1980-те години. Събитията на площад Тиенанмън и до през днешния ден се смятат за повратен миг в историята на актуален Китай, тествайки границите на политическата независимост в Китай.
В днешно време, те като цяло се свързват с въпроса за легитимността на ръководството на комунистическата партия и остават една от най-чувствителните и най-цензурираните тематики в Китай.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ