Сванте Паабо получи Нобелова награда за медицина за откритията си за човешката еволюция
Кадър от оповестяването на премията
Шведският академик Сванте Паабо получи тазгодишната Нобелова премия за медицина в понеделник за откритията си за човешката еволюция, които дават основен взор върху имунната ни система и ни вършат неповторими спрямо изчезналите ни братовчеди, оповестиха от журито на премията.
Паабо е началник на създаването на нови техники, които разрешават на откривателите да сравнят генома на актуалните хора и този на други хоминини – неандерталците и денисовците, съобщи „ Асошиейтед прес “.
„ Новаторските открития на Сванте Паабо предоставиха значими нови познания за нашата еволюционна история “, съобщи Анна Уедъл, ръководител на Нобеловия комитет.
Въпреки че костите на неандерталците са открити за първи път в средата на XIX век, едвам след разкриването на тяхната ДНК – постоянно наричана кода на живота – учените съумяха да схванат изцяло връзките сред типовете.
Това включва и времето, когато актуалните хора и неандерталците са се разделили като тип, несъмнено преди към 800 000 години.
„ Паабо и екипът му също по този начин изненадващо откриха, че е имало генен поток от неандерталците към Хомо сапиенс, което потвърждава, че те са имали общи деца по време на интервалите на взаимно битие “, сподели Уедъл.
Този трансфер на гени сред типовете хоминини въздейства върху метода, по който имунната система на актуалните хора реагира на инфекции, като ковид. Хората отвън Африка имат 1-2% неандерталски гени.
Паабо и екипът му съумяват също по този начин да извлекат ДНК от дребна кост на пръст, открита в пещера в Сибир, което води до признаването на нов тип антични хора, които те назовават денисовци.
Уедъл разказва това като „ сензационно изобретение “, което след това демонстрира, че неандерталците и денисовците са сестрински групи, които са се разделили една от друга преди към 600 000 години. Денисовски гени са открити в до 6% от актуалните хора в Азия и Югоизточна Азия, което демонстрира, че и там е имало кръстосване.
„ Смесвайки се с тях след миграцията си от Африка, Хомо сапиенсът е взел последователности, които са подобрили възможностите му да оцелее в новата среда “, споделя Уедъл. Например тибетците споделят ген с денисовците, който им оказва помощ да се приспособяват към огромната надморска височина.
„ Вече знаем, че той въздейства на отбраната ни против разнообразни типове инфекции да вземем за пример или на това по какъв начин можем да се оправим с огромната надморска височина “, споделя Нилс-Горан Ларсон, член на Нобеловата комисия. „ Но както всички велики открития във фундаменталната просвета, през идващите десетилетия ще се появят още и още прозрения. “
67-годишният Паабо е провел наградените си проучвания в Германия в Мюнхенския университет и в Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Лайпциг. Паабо е наследник на Сун Бергстрьом, който печели Нобелова премия за медицина през 1982 година
Наградата за медицина сложи началото на седмицата на оповестяване на Нобеловите награди. Тя продължава във вторник с премията за физика, в сряда – за химия, а в четвъртък – за литература. Нобеловата премия за мир за 2022 година ще бъде оповестена в петък, а премията за стопанска система – на 10 октомври.
Миналогодишните носители на премията за медицина бяха Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян за откритията им за това по какъв начин човешкото тяло възприема температурата и докосването.
Наградите носят парична премия от 10 милиона шведски крони (близо 900 000 долара) и ще бъдат връчени на 10 декември. Парите идват от наследство, оставено от основателя на премията, шведския откривател Алфред Нобел, който умира през 1895 г.
Шведският академик Сванте Паабо получи тазгодишната Нобелова премия за медицина в понеделник за откритията си за човешката еволюция, които дават основен взор върху имунната ни система и ни вършат неповторими спрямо изчезналите ни братовчеди, оповестиха от журито на премията.
Паабо е началник на създаването на нови техники, които разрешават на откривателите да сравнят генома на актуалните хора и този на други хоминини – неандерталците и денисовците, съобщи „ Асошиейтед прес “.
„ Новаторските открития на Сванте Паабо предоставиха значими нови познания за нашата еволюционна история “, съобщи Анна Уедъл, ръководител на Нобеловия комитет.
Въпреки че костите на неандерталците са открити за първи път в средата на XIX век, едвам след разкриването на тяхната ДНК – постоянно наричана кода на живота – учените съумяха да схванат изцяло връзките сред типовете.
Това включва и времето, когато актуалните хора и неандерталците са се разделили като тип, несъмнено преди към 800 000 години.
„ Паабо и екипът му също по този начин изненадващо откриха, че е имало генен поток от неандерталците към Хомо сапиенс, което потвърждава, че те са имали общи деца по време на интервалите на взаимно битие “, сподели Уедъл.
Този трансфер на гени сред типовете хоминини въздейства върху метода, по който имунната система на актуалните хора реагира на инфекции, като ковид. Хората отвън Африка имат 1-2% неандерталски гени.
Паабо и екипът му съумяват също по този начин да извлекат ДНК от дребна кост на пръст, открита в пещера в Сибир, което води до признаването на нов тип антични хора, които те назовават денисовци.
Уедъл разказва това като „ сензационно изобретение “, което след това демонстрира, че неандерталците и денисовците са сестрински групи, които са се разделили една от друга преди към 600 000 години. Денисовски гени са открити в до 6% от актуалните хора в Азия и Югоизточна Азия, което демонстрира, че и там е имало кръстосване.
„ Смесвайки се с тях след миграцията си от Африка, Хомо сапиенсът е взел последователности, които са подобрили възможностите му да оцелее в новата среда “, споделя Уедъл. Например тибетците споделят ген с денисовците, който им оказва помощ да се приспособяват към огромната надморска височина.
„ Вече знаем, че той въздейства на отбраната ни против разнообразни типове инфекции да вземем за пример или на това по какъв начин можем да се оправим с огромната надморска височина “, споделя Нилс-Горан Ларсон, член на Нобеловата комисия. „ Но както всички велики открития във фундаменталната просвета, през идващите десетилетия ще се появят още и още прозрения. “
67-годишният Паабо е провел наградените си проучвания в Германия в Мюнхенския университет и в Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Лайпциг. Паабо е наследник на Сун Бергстрьом, който печели Нобелова премия за медицина през 1982 година
Наградата за медицина сложи началото на седмицата на оповестяване на Нобеловите награди. Тя продължава във вторник с премията за физика, в сряда – за химия, а в четвъртък – за литература. Нобеловата премия за мир за 2022 година ще бъде оповестена в петък, а премията за стопанска система – на 10 октомври.
Миналогодишните носители на премията за медицина бяха Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян за откритията им за това по какъв начин човешкото тяло възприема температурата и докосването.
Наградите носят парична премия от 10 милиона шведски крони (близо 900 000 долара) и ще бъдат връчени на 10 декември. Парите идват от наследство, оставено от основателя на премията, шведския откривател Алфред Нобел, който умира през 1895 г.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ