Вежди Рашидов: Надявам се мойта майчица, светла й памет, да е горда с мен
Кадър: Канал 3
Щях да бъда доста благополучен да направя горда мойта майчица, светла й памет, мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Защото майките са доста горди при триумфа на децата си. И ще се веселя мойта майчица да е горда с мен! Това признание направи през сълзи в " Офанзива с Любо Огнянов " по Канал 3 огромният създател Вежди Рашидов за своята починала майка в отговор на въпрос, който в никакъв случай не му е задаван.
" Аз постоянно бих й казвал, че я обичам, тъй като не преставам да я обичам, това е думата, която мога да й кажа, светла й памет ", добави той трогнат от въпроса на водещия Любо Огнянов с какво би се похвалил пред майка си като наследник. " Вие сте с доста прекрасен сантимент, за пръв път някой идва не за политика да си приказваме, а за живота да си поговориме. Аз Ви благодаря за това изявление! Сигурно и аз нуждая се от подобен диалог... ", продължи Вежди Рашидов.
" Вижте, приятело, да ви кажа искрено - аз пристигнах, израснах по-скоро, след нейната гибел в едно сиропиталище сред Кърджали и Хасково, то към този момент го няма, на стената, на язовирната стена. И животът ми мина без нужната за едно дете майчина милувка.
Още изявленията ще намерите тук
Всяко дете има потребност от малко любов, несъмнено, всеки човек има потребност. Няма да не помни на един 8 март имаше един час по трудово образование - споделяха му сръчни ръце, бях едно умело дете. И правех едни хубави нещица, режех ги, сглобявах ги, и като дойдеше 8 март всички събираха майките в учебно заведение и всяко дете подаряваше това, което доста хубаво е направил, на майка си.
И тъй като нямаше на кого да подаря, аз отивах в тоалетната и скрито плачех. Директорката беше баба Златка, свекървата на моята пиарка Радка Петрова, тя е още жива - да е жива и здрава, и ме напипа един ден и вика " ти за какво по този начин настрана, я на мен да подаряваш! ". И по този начин тя изигра една роля на втората майка, и до през днешния ден я имам като втора майка с доста любов - помагаше ми, чистеше ме, переше ме, от време на време се хранех със синовете й дружно. Един от тях беше като мой събрат - на мойта пиарка мъжът й, по тази причина сме толкоз дълго с Радка, да е жива и здрава и тя, знам я от момиче!
Вижте какви забавни мемоари, не съм ги казвал на доста места. Въпросът ви? Никога нищо не съм предполагал, че ще бъда, нито, че ще обиколя света, министър - желаех единствено художник да стана. Сигурно тя щеше да се гордее с всичките ми триумфи, през днешния ден доживях да имам внуци, деца, семейство, другари прелестни - мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Аз постоянно бих й казвал, че я обичам, тъй като не преставам да я обичам - това е думата, която мога да й кажа, светла й памет! "
Вежди Рашидов остана сюрпризиран от въпроса на Любо Огнянов дали има нещо след десетилетия творчество, което е желал да направи, само че към момента, поради срам или терзания, към което не смее да подходи. " Вие сте доста готин, задавате ми въпроси, които никой не ми е задал! Има нещо, което съм желал цялостен живот да направя, и не съм прекрачил смелостта да седна да го направя: това е портрет на мойта майка!
Никога не съм имал куража да го стартира, а постоянно съм го желал. Това е доста необичайно, веднага ми пристигна, тъй като ми го зададохте непосредствено въпроса, а това е нещо, което аз съм си го задавал и по този начин ми е в главата.
И някакъв предел има, някакъв боязън, тъй като моята майка беше изключителна жена - доста известна, доста надарена, тя до през днешния ден монумент има в Кърджали където работеше, тя сътвори първия спектакъл в Кърджали.
Почина доста млада - на 32 години, аз я помня като младо момиче, аз съм на 67 години. С 300 записа в Радио София е, аз не знам дали има артист, който да има толкоз записи, и те са действителни, те са в Радио София. Дори смъкнах много нейни песни. Помня я като дете, доста респектиран от тази жена - моята майка, несъмнено, и не мога да прекрача границата да й направя портрет, вътрешно ми е доста мощно напрежението. Така е, прекрасен въпрос беше, извинявай... ", мъчно удържа спомените и страстите Вежди.
Щях да бъда доста благополучен да направя горда мойта майчица, светла й памет, мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Защото майките са доста горди при триумфа на децата си. И ще се веселя мойта майчица да е горда с мен! Това признание направи през сълзи в " Офанзива с Любо Огнянов " по Канал 3 огромният създател Вежди Рашидов за своята починала майка в отговор на въпрос, който в никакъв случай не му е задаван.
" Аз постоянно бих й казвал, че я обичам, тъй като не преставам да я обичам, това е думата, която мога да й кажа, светла й памет ", добави той трогнат от въпроса на водещия Любо Огнянов с какво би се похвалил пред майка си като наследник. " Вие сте с доста прекрасен сантимент, за пръв път някой идва не за политика да си приказваме, а за живота да си поговориме. Аз Ви благодаря за това изявление! Сигурно и аз нуждая се от подобен диалог... ", продължи Вежди Рашидов.
" Вижте, приятело, да ви кажа искрено - аз пристигнах, израснах по-скоро, след нейната гибел в едно сиропиталище сред Кърджали и Хасково, то към този момент го няма, на стената, на язовирната стена. И животът ми мина без нужната за едно дете майчина милувка.
Още изявленията ще намерите тук
Всяко дете има потребност от малко любов, несъмнено, всеки човек има потребност. Няма да не помни на един 8 март имаше един час по трудово образование - споделяха му сръчни ръце, бях едно умело дете. И правех едни хубави нещица, режех ги, сглобявах ги, и като дойдеше 8 март всички събираха майките в учебно заведение и всяко дете подаряваше това, което доста хубаво е направил, на майка си.
И тъй като нямаше на кого да подаря, аз отивах в тоалетната и скрито плачех. Директорката беше баба Златка, свекървата на моята пиарка Радка Петрова, тя е още жива - да е жива и здрава, и ме напипа един ден и вика " ти за какво по този начин настрана, я на мен да подаряваш! ". И по този начин тя изигра една роля на втората майка, и до през днешния ден я имам като втора майка с доста любов - помагаше ми, чистеше ме, переше ме, от време на време се хранех със синовете й дружно. Един от тях беше като мой събрат - на мойта пиарка мъжът й, по тази причина сме толкоз дълго с Радка, да е жива и здрава и тя, знам я от момиче!
Вижте какви забавни мемоари, не съм ги казвал на доста места. Въпросът ви? Никога нищо не съм предполагал, че ще бъда, нито, че ще обиколя света, министър - желаех единствено художник да стана. Сигурно тя щеше да се гордее с всичките ми триумфи, през днешния ден доживях да имам внуци, деца, семейство, другари прелестни - мисля, че с мен тя можеше да се гордее. Аз постоянно бих й казвал, че я обичам, тъй като не преставам да я обичам - това е думата, която мога да й кажа, светла й памет! "
Вежди Рашидов остана сюрпризиран от въпроса на Любо Огнянов дали има нещо след десетилетия творчество, което е желал да направи, само че към момента, поради срам или терзания, към което не смее да подходи. " Вие сте доста готин, задавате ми въпроси, които никой не ми е задал! Има нещо, което съм желал цялостен живот да направя, и не съм прекрачил смелостта да седна да го направя: това е портрет на мойта майка!
Никога не съм имал куража да го стартира, а постоянно съм го желал. Това е доста необичайно, веднага ми пристигна, тъй като ми го зададохте непосредствено въпроса, а това е нещо, което аз съм си го задавал и по този начин ми е в главата.
И някакъв предел има, някакъв боязън, тъй като моята майка беше изключителна жена - доста известна, доста надарена, тя до през днешния ден монумент има в Кърджали където работеше, тя сътвори първия спектакъл в Кърджали.
Почина доста млада - на 32 години, аз я помня като младо момиче, аз съм на 67 години. С 300 записа в Радио София е, аз не знам дали има артист, който да има толкоз записи, и те са действителни, те са в Радио София. Дори смъкнах много нейни песни. Помня я като дете, доста респектиран от тази жена - моята майка, несъмнено, и не мога да прекрача границата да й направя портрет, вътрешно ми е доста мощно напрежението. Така е, прекрасен въпрос беше, извинявай... ", мъчно удържа спомените и страстите Вежди.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ