Ивайло Дичев: Малка страна, зависима - спокойно може да се управлява от готвачки или мениджъри
Кадър Българска национална телевизия и Булфото
Малка страна, подвластна - умерено може да се ръководи от готвачки или мениджъри. Но най-малко би трябвало да признаем, че господин Трифонов направи от тази скучна вероятност същински занимателен театър, разяснява в " Дойче Веле " културологът антрополог проф. Ивайло Дичев.
Но за какво Слави Трифонов прави всичко това, се пита той.
Трудно е да се откри точното говорене за партията на господин Трифонов: тя е признак на превръщането на политиката в род на известната просвета. След Бепе Грило, Тръмп, Зеленски и Джонсън разбираме, че наклонността е международна и, багра се, необратима.
Да стартираме със стила. Всички повтарят, че Има Такъв Народ са неопитни, вършат хлапашки неточности и се учат пред очите ни. Какво ни се внушава с това? Че няма назад във времето, нещата се случват непринудено и достоверно, live по този начин да се каже. Сигурно сте чували тази директива на BBC в живото предаване безусловно да бъдат позволени най-малко пет грешки, с цел да не решим, че ни пускат редактиран запис. И ето, прощаваме грешките на новата партия, тъй като те ни убеждават, че на подиума са излезли достоверни нови лица, за които е естествено да се препъват и да поглеждат към неверната камера. Дали тази непринуденост е естествена или майсторски изиграна, ще разбере единствено ПР експертът.
Много рецензии се изляха върху Трифонов, че с 65-те си депутата потегля самичък да прави държавно управление, което (както сподели Румяна Коларова) дори няма да могат да смъкват, в случай че решат. Сложните неща не са по усета на известните жанрове; единствено си представете едни съществени договаряния по законите на политологията - с трима водачи на Демократична България, с четирима от " Изправи се БГ! Ние идваме! ", с госпожа Нинова и някой от вътрешната ѝ опозиция, плюс някое кафенце с Карадайъ. И всякога публицистите снимат, обществените мрежи разкриват конспирации. Главоболно! А по този начин се озоваваме в обичан сюжет: след левите и десните, най-малкият брат, на който всички се подиграват, взема решение самичък да се изправи против чудовището.
***
Да избереш политик на кастинг наподобява неуместно - подборът при тази специалност се случва в живота - или повеждаш някакви хора, или не. Но посланието е по-дълбоко, съгласно мен: внушава ни се, че всеки може. Все по-често приказваме за връщане към жребийната народна власт на антична Атина, където магистратите са се избирали на инцидентен принцип измежду жителите. Съдбата е в действителност най-истинската форма на тъждество, тъй като няма значение кого познаваш, каква история имаш и кой те поддържа. Такъв прочее е и ленинският блян за комунизма, перифразиран в поемата на Маяковски " Ние ще научим всяка готвачка да ръководи страната ". Е, дано кажем - всяка готвачка с три езика и докторат по философия, само че уповавам се разбирате мисълта ми: при един отворен кастинг в областта на политическото могат да попаднат и елементарни хора.
Никаква " система " няма да се смени
От алегорична позиция е отлично - усещаме, че всеки има късмет и политиците няма повече да са затворена прослойка. От практическа обаче се чудя по какъв начин един човек, пристигнал извън, ще съумее да провежда стотиците хора, нужни за ръководството на една страна. Все фирмени лица ли ще назначава? Как да се ориентираме в полезностите, които изповядва, в случай че не знаем нищо за идеите му? Въз основа на какво ще му повявраме в сериозна обстановка?
Целият разбор в
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Малка страна, подвластна - умерено може да се ръководи от готвачки или мениджъри. Но най-малко би трябвало да признаем, че господин Трифонов направи от тази скучна вероятност същински занимателен театър, разяснява в " Дойче Веле " културологът антрополог проф. Ивайло Дичев.
Но за какво Слави Трифонов прави всичко това, се пита той.
Трудно е да се откри точното говорене за партията на господин Трифонов: тя е признак на превръщането на политиката в род на известната просвета. След Бепе Грило, Тръмп, Зеленски и Джонсън разбираме, че наклонността е международна и, багра се, необратима.
Да стартираме със стила. Всички повтарят, че Има Такъв Народ са неопитни, вършат хлапашки неточности и се учат пред очите ни. Какво ни се внушава с това? Че няма назад във времето, нещата се случват непринудено и достоверно, live по този начин да се каже. Сигурно сте чували тази директива на BBC в живото предаване безусловно да бъдат позволени най-малко пет грешки, с цел да не решим, че ни пускат редактиран запис. И ето, прощаваме грешките на новата партия, тъй като те ни убеждават, че на подиума са излезли достоверни нови лица, за които е естествено да се препъват и да поглеждат към неверната камера. Дали тази непринуденост е естествена или майсторски изиграна, ще разбере единствено ПР експертът.
Много рецензии се изляха върху Трифонов, че с 65-те си депутата потегля самичък да прави държавно управление, което (както сподели Румяна Коларова) дори няма да могат да смъкват, в случай че решат. Сложните неща не са по усета на известните жанрове; единствено си представете едни съществени договаряния по законите на политологията - с трима водачи на Демократична България, с четирима от " Изправи се БГ! Ние идваме! ", с госпожа Нинова и някой от вътрешната ѝ опозиция, плюс някое кафенце с Карадайъ. И всякога публицистите снимат, обществените мрежи разкриват конспирации. Главоболно! А по този начин се озоваваме в обичан сюжет: след левите и десните, най-малкият брат, на който всички се подиграват, взема решение самичък да се изправи против чудовището.
***
Да избереш политик на кастинг наподобява неуместно - подборът при тази специалност се случва в живота - или повеждаш някакви хора, или не. Но посланието е по-дълбоко, съгласно мен: внушава ни се, че всеки може. Все по-често приказваме за връщане към жребийната народна власт на антична Атина, където магистратите са се избирали на инцидентен принцип измежду жителите. Съдбата е в действителност най-истинската форма на тъждество, тъй като няма значение кого познаваш, каква история имаш и кой те поддържа. Такъв прочее е и ленинският блян за комунизма, перифразиран в поемата на Маяковски " Ние ще научим всяка готвачка да ръководи страната ". Е, дано кажем - всяка готвачка с три езика и докторат по философия, само че уповавам се разбирате мисълта ми: при един отворен кастинг в областта на политическото могат да попаднат и елементарни хора.
Никаква " система " няма да се смени
От алегорична позиция е отлично - усещаме, че всеки има късмет и политиците няма повече да са затворена прослойка. От практическа обаче се чудя по какъв начин един човек, пристигнал извън, ще съумее да провежда стотиците хора, нужни за ръководството на една страна. Все фирмени лица ли ще назначава? Как да се ориентираме в полезностите, които изповядва, в случай че не знаем нищо за идеите му? Въз основа на какво ще му повявраме в сериозна обстановка?
Целият разбор в
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ