Фондация "Медийна демокрация": Не всички журналисти знаят, че има етичен кодекс
Качеството на медийното наличие се утежнява в резултат на композиция от редица неподходящи фактори: външни намеси в публицистичната политика, съкращения на личен състав, условие за производство на огромен размер материали, претоварване, дефицит на веществен запас, неефективно ръководство. Придържането към избрани правила за качество или спазването на етичен кодекс в огромна част от редакциите не е наложено като процедура. Оказва се даже, че не всички публицисти знаят за съществуването на писмен етичен кодекс, който задава правила на саморегулация в специалността ".
Това е един от изводите от проучването на Фондация " Медийна народна власт ", направено дружно с Асоциаицията на европейските публицисти в България. То беше показано през вчерашния ден, когато АЕЖ оповести данните от проучването си за положението на медийната среда у нас.
Данните за проучването са събрани в интервала февруари – юли 2017 година посредством изявленията с 30 публицисти от всички типове медии от страната.
Проучването на фондацията демонстрира, че огромна част от интервюираните
разчитат главно на персоналната си преценка за това дали материалът им е съгласуван с етични правила.
Друга част пък трансферират отговорността на продуцентите или редакторите си.
И в това проучване се установи засилващата се наклонност за стопански и политически напън върху медиите. " На по-сериозно въздействие са изложени публицистите в районните медии, където се следи сериозна взаимозависимост от локалната власт, в частност посредством договорите за осведомително обслужване. В резултат на дългогодишни практики на външна интервенция измежду огромна част от публицистите и редакторите се открива дълготраен табиет за автоцензура ", демонстрира още проучването.
" Всяко последващо потомство публицисти стартира отначало да написа разпоредбите на специалността и това води до липса на взаимност и чувство за общественост в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за незадоволителната самостоятелност на специалността ", съобщи при представянето на отчета Орлин Спасов, от Фондация " Медийна народна власт ".
Изследването демонстрира, че множеството публицисти не считат, че висшето обучение по публицистика е наложително. А тези, които са го приключили подлагат на критика метода на преподаване и неналичието на задоволително на практика извършения.
" Значителна част от работещите в медиите виждат повече преимущества в различен тип висше обучение: лингвистика, стопанска система, право, европеистика и други. Макар по-специализираното познание да е високо ценено, измежду публицистите е необятно публикувано мнението, че типът на образованието не е от решаващо значение за сполучлива кариера. Журналистиката се преглежда по-скоро като специалност, в която ставаш добър с упражняването ѝ ", демонстрират още данните.
Това е един от изводите от проучването на Фондация " Медийна народна власт ", направено дружно с Асоциаицията на европейските публицисти в България. То беше показано през вчерашния ден, когато АЕЖ оповести данните от проучването си за положението на медийната среда у нас.
Данните за проучването са събрани в интервала февруари – юли 2017 година посредством изявленията с 30 публицисти от всички типове медии от страната.
Проучването на фондацията демонстрира, че огромна част от интервюираните
разчитат главно на персоналната си преценка за това дали материалът им е съгласуван с етични правила.
Друга част пък трансферират отговорността на продуцентите или редакторите си.
И в това проучване се установи засилващата се наклонност за стопански и политически напън върху медиите. " На по-сериозно въздействие са изложени публицистите в районните медии, където се следи сериозна взаимозависимост от локалната власт, в частност посредством договорите за осведомително обслужване. В резултат на дългогодишни практики на външна интервенция измежду огромна част от публицистите и редакторите се открива дълготраен табиет за автоцензура ", демонстрира още проучването.
" Всяко последващо потомство публицисти стартира отначало да написа разпоредбите на специалността и това води до липса на взаимност и чувство за общественост в гилдията. Липсата на афинитет към саморегулация е причина за незадоволителната самостоятелност на специалността ", съобщи при представянето на отчета Орлин Спасов, от Фондация " Медийна народна власт ".
Изследването демонстрира, че множеството публицисти не считат, че висшето обучение по публицистика е наложително. А тези, които са го приключили подлагат на критика метода на преподаване и неналичието на задоволително на практика извършения.
" Значителна част от работещите в медиите виждат повече преимущества в различен тип висше обучение: лингвистика, стопанска система, право, европеистика и други. Макар по-специализираното познание да е високо ценено, измежду публицистите е необятно публикувано мнението, че типът на образованието не е от решаващо значение за сполучлива кариера. Журналистиката се преглежда по-скоро като специалност, в която ставаш добър с упражняването ѝ ", демонстрират още данните.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ