Каблешков избухна една вечер тук и разклати всичко като тръбен

Каблешков избухна една вечер тук
и разклати всичко като тръбен тон.
Делото се почна и думата падна
на земя из скрито за независимост гладна.

Преди 140 години, българите подвигат своите изстрадали чела, а апелът „ Свобода или гибел ” е вярата, която разчупва оковите на петвековното турско иго. Реки от кръв съпровождат въоръжените въстания на българите, а зверствата на турците по време на Априлското въстание потриса целия свят. Безпримерният героизъм на априлци е сподавен с невиждана свирепост – над 30 000 са жертвите на османлиите – почтени дами, деца и старци падат посечени. Осемдесет селища, обитаеми с българи изчезват от географските карти, а други двеста са разграбени и опожарени.

През 1876-1877 година над 200 европейски вестници отпечатват публикации, които разкриват кървавата драма на българския април. Руски, френски и американски публицисти, мисионери и посланици споделят разтърсващи сведения за видяното. Дописникът на британския вестник „ Дейли нюз “ и на американския „ Ню Йорк Хералд “ Дженюариъс МАКГАХАН (1844–1878) обикаля Перущица, Батак, Панагюрище, Клисура, Пловдив. Неговите сведения съумяват  да преобърнат мнението на министър-председателя Дизраели и английската дипломация, които поддържат целостта на Османската империя и настояват, че обстоятелствата по отношение на зверствата на турците в България са мощно пресилени.
" Гледано от нашето място, Батак подсещаше нещо сходно с руините на Херкулан или Помпей - написал Макгахан. - Не беше оживял нито един покрив, нито една стена. Всичко беше маса от отломки, измежду които се издигаше и доближаваше до нас бездънен, оплакващ вопъл, сходен на недоволството, с което ирландците изпращат своите мъртъвци. Стонът изпълваше дребната котловина и се възнасяше във вой… Това беше ужасяващо представление - представление, което ще ни преследва цялостен живот... дребни бебешки ръчички, протегнати, като че ли молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия искра на сабята и алените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали... Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи дотам. Върнахме се назад, отровени и убити, с виене на свят, удовлетворени да излезем още веднъж на улицата и да напуснем страшния дом на чумата... "

Сонет за избиването на християните в България, Оскар УАЙЛД
… Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници умират.
Не чуваш ли по какъв начин вопли се издигат
над труповете хладни на децата?

В отчета за кланетата и зверствата в България от 10 август 1876 година Юджийн СКАЙЛЕР, общоприет консул и секретар на посолството на Съединени американски щати в Истанбул, написа:
„ В Панагюрище доста от жителите избягаха, само че броят на убитите е към три хиляди, множеството от които дами и деца... На остарели мъже избождали очите, а крайниците им били отсичани и по този начин оставяни да умрат... Бременни дами били разпорвани и новородени бебета били разнасяни на байонетите на пушките, до момента в който дребните деца били заставяни да носят кървавите главици на техните другарчета... “.

17 август 1876 година, о. Капрера, Джузепе ГАРИБАЛДИ написа в свое писмо:
„ Батак беше с девет хиляди поданици, в този момент са 1300. На седем хиляди човешки същества е изгаснал животът, само че къде се намираме, не се ли свършват още завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището, на безчестното от всевъзможен тип “.

Уилям ГЛАДСТОН в брошурите „ Ужасите в България и източния въпрос “ и „ Уроци по кръвопролитие “, издадени в Лондон през 1876 година, написа:
„ Извършените закононарушения и злодеяния са в толкоз големи размери, за които няма образец в новата история. Те са толкоз неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в положение да ги опишат в действителния им тип. Позор е, че такова дело е могло в миналото да се извърши “.

По мотив Баташкото кръвопролитие ТУРГЕНЕВ написа сатиричното стихотворение „ Крикет в Уиндзор “:
„ Кралица Виктория дами събра.
Тя гледа по какъв начин пъргаво тичат,
играейки новата фешън игра,
която крикет се назовава.

Видение някакво й се яви-
тя вижда на тая поляна
не топки, а голям брой хорски глави
и всяка със кървава рана.(…) ”

Жестокостта на погрома на Априлското въстание провокира мощно протестно придвижване по целия свят. В отбрана на българите глас издигат едни от най-видните интелектуалци, политици и учени, измежду които Виктор Юго, Достоевски, Чарлз Дарвин, Толстой, Менделеев, Константин Иречек. Канцлерът Ото декор Бисмарк декларира, че след зверствата, осъществени в българските земи, за Османската империя няма място в Европа.

След като не съумява да реши казуса по дипломатически път, повлияна от голямото протестно придвижване, Русия е принудена да разгласи война на Турция.

Картини: " Оборище, 1876 ", художник Димитър Гюдженов, „ Българските мъченици ”, Константин Маковски, „ Баташкото кръвопролитие ”, Златю Бояджиев