Кабинетът на Росен Желязков може да се похвали с първи

Кабинетът на Росен Желязков може да се похвали с първи сериозен управнически неуспех. Доброто желание за по-ефективно ръководство на държавната благосъстоятелност докара до политически скандал, издание и след това събаряне от уеб страницата на Министерство на регионалното развитие на безразсъден лист, доста популизъм и в последна сметка противоположен завой. Накрая кабинетът взе решение да желае легитимация на програмата през Народното събрание и да пристъпи към осъществяване едвам след получена поддръжка от депутатите. Това е прекачване на отговорност към Народно събрание за пълномощия, вменени на изпълнителната власт, и е ясно, че се прави точно за замазване и разреждане на политическото напрежение. Правителството единствено си е отговорно за всичко това, въпреки че доста от въпросите, които повдигат критиците му, са също толкоз неуместни и популистки. В какво се провали кабинетът? 

Защо бяха поставени несъответстващи периоди и отговорности?
Надали някой ще спори, че държавната благосъстоятелност сега се ръководи добре. Има хиляди парцели, които стоят занемарени, без да се употребяват по никакъв метод, а някои от тях натрупат и разноски. Дотук завършват положителните вести към приемането на стратегия за ръководство на държавната благосъстоятелност. Програмата бе одобрена на 8 май, като от нея излиза наяве, че преди приемането й е осъществена подготвителна работа. Още преди гласуването на документа е получена първична информация от ведомствата, които стопанисват държавна благосъстоятелност. Заявени като имоти с отпаднала нужда са 4 400 терена. От самия документ, гласуван от Министерски съвет, излиза наяве, че това е доста жестоко събирана информация, като за 25% от включените парцели няма формирани документи за благосъстоятелност. Тези 4 400 парцела е следвало да бъдат в допълнение оценени по тъкмо посочени критерии, а собствеността да се групира въз основата на този разбор за облекчаване на разнообразни ползи. 
Сроковете, които кабинетът е дал за този разбор, са безумно къси и резултатът не закъсня. При призната стратегия на 8 май, от министрите и регионалните шефове е изтънчено да предадат до 30 май спомагателна информация за парцелите - към този момент разграничени в две графи - парцели, нужни за облекчаване на обществени функционалности, и такива с отпаднала нужда. 
Списъкът на парцелите с отпаднала нужда обаче е следвало освен да изброява терени, а да съдържа и данни има ли деклариран интерес от страна на община към съответния парцел или от страна на вложител. Следвало е да се предложи и съответен способ на предписание с парцела - дали да се дава на концесия, чартърен, да се размени, да се даде на община и т.н.  
Абсурдно е да се мисли, че подобен разбор може да се извърши за 22 дни, изключително в случай че следва да се открият потребностите на общините, при които е належащо взимане на решение от общинските препоръки. 
По-лесен за осъществяване е даденият период за предложение за продажба на парцели с висок пазарен капацитет или такива, към които има деклариран интерес. Тук срокът, в който е следвало да се случи това - министрите и регионалните шефове да показват в организацията за обществените предприятия и надзор оферти за приватизация на апетитните парцели, е 30 юни. 
В програмата се съдържа едно индиректно удостоверение за допустима причина за цялото бързане. В една от точките, включени в проекта за деяние, се изисква “незабавно ” осъществяване. Незабавният период е подложен пред Министерство на регионалното развитие - от министерството се желае стремително да извърши съгласувателните процедури за всички парцели, препоръчани от регионалните шефове за продажба, на стойност над 500 000 лева и да внесе съответните проектопредложения в Министерски съвет.  

Защо са задвижени продажби при непроменени закони?
Показателен за неизпълнимостта на периодите по програмата е паралелният процес по съпътстващи промени в закони, свързани с осъществяването й. Покрай програмата за ръководство на държавната благосъстоятелност държавното управление разгласи, че има намерение да стартира промени в два закона - в закона за държавната благосъстоятелност и в закона за приватизация и следприватизационен надзор. Те бяха признати в действителност стремително в края на юни, само че занапред ще се вършат промени и на подзаконови равнище. 
Допълнително тези промени бяха употребявани като ракета притежател за пробутване с промени сред първо и второ четене на доста противоречиви промени в закона за поощряване на вложенията и този за околната среда, с които бяха съкратени периоди за осъществяване на екооценки на стратегически планове. 
Всичко това навежда на мисълта, че бързането не е било поради парцели на армията, а по-скоро за терени към регионалните шефове. 
Списъкът от закони, третиращи ръководството на държавната благосъстоятелност, като цяло е респектиращ - в програмата те са изброени най-чинно, освен това неизчерпателно, и включват 21 закона. Тук попадат наред с очевидните, директно свързани закони, законът за устройството на Черноморското крайбрежие, за културното завещание, за предпазените територии, за подземното погатство, и така нататък, и така нататък Ако тези закони бяха съобразени с подготвянето на листата към програмата, нямаше по какъв начин в него да попаднат черноморски носове, предпазени линии, амфитеатъра на Сердика, и още, и още. 

Защо бяха пренебрегнати общините?
ДБ са безусловно прави, че е неприемливо при вземането на решения за ръководството на държавната благосъстоятелност да не се проучат потребностите на общините. В критериите за разпределение на парцелите в групи според от потребностите категорично е маркирано, че следва да се отчетат потребностите на общините. Това е посочено и като един от 5-те способа за предписание с парцелите - безплатно прекачване на благосъстоятелност в интерес на общини. 
Към момента изрично няма никаква изясненост какви парцели желаят общините от въпросния лист. Отделни общини са създали действия за терени, по които има насъбрана история - за такива претенции има в Благоевград да вземем за пример, 30 парцела изиска и столична община, само че всичко това се случи в края на юни. Със сигурност част от общинските претенции ще бъдат ориентирани към огромни терени, които имат и пазарен капацитет, и инвеститорски интерес. Така цялото бързане става още по-съмнително. 

Кой има главен принос за абсурда?
Министерство на районното развиване и благоустройството може да се поздрави с извънредно едва осъществяване като водеща институция по програмата. Под обществен напън, след приключването на избраните периоди и по искане на блогъра Боян Юруков, Министерство на регионалното развитие пусна на уеб страницата си листата с парцелите с отпаднала нужда, получен от останалите министерства и регионални шефове. Той бе оповестен безусловно безрезервно, без никакви разяснения, никакви детайлности за реда, по който ще се действа с парцелите. Скандалът не закъсня, като от листата започнаха да изскачат безсмислица след безсмислица. За похлупак след многото въпроси Министерство на регионалното развитие смъкна документа, още веднъж без да го оповестява обществено, и отново се стигна до обява на Боян Юруков. 
Това елементарно може да се показа като неуспех на пресцентъра на Министерство на регионалното развитие, само че по-скоро неуспехът е на по-високо управническо равнище. Би следвало екипът в министерството да е наясно какъв брой доста грешки е имало в получените описи и е следвало да осведоми премиера за невъзможността да се спазят периодите по програмата. Министерство на регионалното развитие чисто и просто не трябвашв да разгласява нищо, а периодите да се отсрочат до осъществяване на всички разбори по парцелите. Нищо от това не се случи. Не знаем обаче тук дали някой не е пречил на министерството на равнище съдружни сътрудници. 

Докога с тоя популизъм? 
Скандалът целесъобразно стана огромен и върху него се качиха доста политически партии, като чуват и доста неуместни неща. Така да вземем за пример Политическа партия оповестиха, че ще бранят всяко парче българска земя и ще продължат да се борят и след решението на кабинета програмата първо да мине през Народното събрание. Това даде мотив на Христо Гаджев от ГЕРБ-СДС да напомни големият лист на министерство на отбраната  с планувани разпродажби през 2023 година, оповестени през октомври търгове в София и други огромни градове за военни терени на стойност 20 млн. лева и положените старания те да бъдат осуетени. Със сигурност този лист на военните от 2023, който касаеше обща повърхност от над 3200 декара, в този момент е препълнен в новия лист на кабинета “Желязков ”. 
Силно и безпричинно се подлага на критика и плануванаъа продажба на парцели през платформата за електронни търгове на организацията за обществените предприятия и надзор. Всъщност тя е извънредно потребна, в нея може да се прочете цялата документи по търговете, в това число оценките, да се проследят купувачите и въобще дава доста по-надеждна гласност от съществувалата преди този момент процедура. И периодите не са къси, и публичността е добра. Но пък при липса на ясна стратегия за продажби платформата ще би трябвало да се следи всекидневно за обособени покупко-продажби. 
Популизъм все още са и изказванията на кабинета, че постъпленията ще бъдат ориентирани към създаване на обществена инфраструктура.  Факт е, че парите от продажби си нямат етикет и влизат в хазната. В програмата написа, че парите ще влизат в умишлен фонд към Министерство на регионалното развитие, който ще се сътвори със закон. Щеше да е добре кабинетът да почне точно с тази законова смяна, само че уви.

*На водещата фотография: Голям зелен терен в " Люлин ", включен в листата за продажба. София си изиска 30 парцела от листа с парцели с отпаднала нужда.