Кабинетът може би очакваше 100 дни толеранс, но получи меден

Кабинетът може би очакваше 100 дни толеранс, само че получи меден месец, съобщи пред БГНЕС политологът Любомир Стефанов.

Новото държавно управление, с подплатеното съдружно съглашение и необятно парламентарно болшинство, сякаш не съумява да доближи височината на личната си поръчка. Ако употребявам една метафора от играта на бридж – първичният анонс не дава отговор, сякаш на опцията им да разиграят наличните карти в актуалната обстановка, разяснява Стефанов.

По думите му, за този " меден месец " на част от българските жители може би упованията са оправдани.

" С цялата конвенционалност на говоренето и на политическите упования, на опциите и действителностите, няма по какъв начин всички да бъдат задоволени, без значение от широчината на парламентарното болшинство, излъчило актуалното държавно управление, има много огромна част от българските жители, които не го поддържат ", сподели политологът.

Според него сигурно напъните за поправяне на огромна част от обществените заплащания и в частност пенсиите, се е понравило. „ Доколко и в каква степен обаче е въпросът, защото има безпокойство, че това може да се окаже еднократен акт за пазаруване на непоклатимост. Това към този момент сме го виждали в предходните ръководства и не води в добра посока. Въпросът е дали това може да бъде превърнато в устойчива държавна политика и посредством бюджета да се преразпределя все по-голяма част от прихода в страната на нас жителите, които я устояваме и той да отива за поправяне на тези в действителност срамно ниски пенсии в страната. Те не са заслуга на актуалното държавно управление, а са наследени годишни проблеми ", сподели той.

Любомир Стефанов означи, че въпреки това възприятието за бистрота и за отговорност в ръководството, сякаш се завръща, не е някакво отдалечено задкулисие. „ В този ред на мисли, аналитичното и академичното в мен споделя, че е хубаво, тъй като всеки жител в страната, въпреки че всеки е доста претенциозно да се каже, стартира да усеща, сякаш някакъв интерес към политиката и политическото, пробуждане има на интереса към това. И аз се надявам присъединяване на жителите да не отслабва на равнището, което регистрирахме на последните парламентарни избори. Надявам се малко по малко да се трансформира от това: „ всеки има право на глас “ в действителното, ежедневно присъединяване в политиката, изключително когато има право на избор “, уточни политологът. Според него други, които може би са вероятно удовлетворени от сегашното държавно управление са ненапълно и външнополитическите ни сътрудници.

Плахият оптимизъм, който лъха от някои от първите дейности на държавното управление не е задоволителен, с цел да се омаловажи фактът, че към момента сякаш липсва посока на смяната. Тя все по този начин си остава нещо кардинално и метафорично, само че мъчно осезаемо. Усилията за радикални промени се свеждат до зрелищни обществени прояви, сходни на визитата на премиера Петков при основния прокурор, само че няма чувство, още по-малко действителни дейности, за следване на поредна политическа линия. По този метод кабинетът рискува да изгуби генерираната инерция от нежната изборна поддръжка във второстепенни, всекидневни управнически проблеми, в сравнение с да предприеме действителни дълбочинни промени, съобщи Стефанов.

Твърде амбициозно е съгласно него да се чака, че кабинетът „ Петков” ще осъществя 4-годишен мандат на ръководство.

„ Така би трябвало да се приказва и по този начин е наложително да се приказва от ръководещите, защото това, че си спечелил постоянни парламентарни избори, естествено значи, че хоризонтът ти са последващи такива. Е, тук е дребната измама, че те може да не бъдат постоянни, както сме го виждали да става, което пък в последна сметка няма нищо неприятно – никой не е венчан за властта и това чувство е хубаво да се утвърди в Републиката. Гражданите вземат решение по кое време да смъкват доверието си от някой и да го дадат другиму да ги ръководи тях самите, от тяхно име – тук никой не печели властта, а жителите делегират опцията да бъдат ръководени или не някому. Така, че считам небосвод от 4-години за амбициозна обществена поръчка, която предвид на действителността на актуалното многофасетно държавно управление, многото ползи, които то би трябвало по един или различен метод да ангажира, да включи във вземането на решения, пък и в задоволяването, в случай че щете, надали ще издържи на натрупването на това динамично напрежение, което несъмнено, че ще ескалира “, сподели той.

Примерът, който дава е с бюджета. „ Знаете, че през цялото време се приказва за рекордно късен като приемане бюджет – март месец, и се приказва незабавно след него за тримесечна актуализация през лятото, което невиждано сподели, че има доста съществено напрежение, което не се дължи единствено на сериозния стопански макро и микро напън върху държавния бюджет “, уточни политологът. /БГНЕС