“Дяволът е в детайлите”. Каква е връзката между ветото на Радев за Изборния кодекс и третия мандат
Кабинетът “Габровски ” не съумя да се осъществя през днешния ден. Разбира се, надали някой очакваше да е иначе. Дори и тези, които в последна сметка бяха длъжни да наподобяват учудени, афектирани или полу-съгласни да го поддържат, надали хранеха илюзията, че той ще събере задоволително поддръжка в пленарната зала. Ако даже си позволим да създадем още една крачка по-напред - надали някой искаше този кабинет да бъде гласуван позитивно. Като изключим партийната настройка, която трябваше да бъде осъществена, с цел да бъде гласуван той, и вълната от публичното неодобрение, която най-вероятно щеше да породи, самата конструкция на кабинета бе неприемлива заради доста аргументи. Пъстрата палитра от остарели политически фигури и специалисти, които стояха зад проф. Габровски, не вещаеха нищо друго, с изключение на наново завъртане на мандатната рулетка. Ето за какво този миг от парламентарната ни история може просто да бъде маркиран в учебницитекато незначителна сцена, която просто трябваше да бъде изиграна от трибуната на политическия спектакъл. И по този начин, наричайки днешния ден “незначителна сцена ”, слагаме акцентиране върху въпросителната - какво следва оттук насетне. Все отново в една режисура сцените се нижат, до момента в който не се стигне до края на пиесата, а тя не може да приключва с незначителна сцена, нали?
За да забележим посоката, в която вървим, е редно да проследим хода на събитията и най-много държанието на обособените играчи в театъра на действието. Вече казахме, че този кабинет надали би се осъществил, най-малкото поради потребността от общ избор сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия под шапката на претендент за министър-председател, посочен от Борисов. Подобен министерски съвет надали би получил даже, другояче разумниятолеранс от 90 дни, преди по площадите да стартират да се събират хора, които надскачат електоралния обсег на “Демократична България ” и “Продължаваме смяната ”. Конституционната процедура въпреки всичко постанова да се мине през първи мандат, вероятно втори и трети. Това, което през днешния ден обачевидяхме трябваше да се случи, освен от процедурна, а и от политическа гледна вероятност.
На първо време ГЕРБ не можеха да си разрешат да не създадат опит за сформиране на държавно управление, което също така беше облечено в експертност,привидна самостоятелност и подготвеност за спор. също са добре познати. Българска социалистическа партия от своя страна, съобразявайки се с низходящия електорален тренд от последните години, не биха си разрешили да поддържат кабинет с мандатоносител - партията на Борисов.ДПС от своя страна в никакъв случай не са имали проблем да поддържат който и да е, в случай че това не влиза в директен прорез с политическите им ползи. Другият значим състезател обаче тук е “Български напредък ” на Стефан Янев и персоналното му отношение към проф. Габровски по време на дебатите и гласуванията. “Демократична България ” и “Продължаваме смяната ” предстоящо бяха най-критични, а “Възраждане ” общоприетоо използваха трибуната за пробутване на своите линии на геополитическиразлом в българската политика. Затова самият избор беше предстоящ, само че по-важно в тази ситуация е какво и по какъв начин бе казано, препоръчано и подкрепено с дейности през предходните няколко дни и през днешния ден.
Третият мандат и проф. Габровски
Как би изглеждал проф. Габровски, в случай че влезе още веднъж за гласоподаване в Народното събрание с мандат на най-малката партия в Народното събрание? Най-вероятно доста по-приемливо. И това се обуславя от няколко фактора.Първо -необремененият темперамент на партията притежател на мандата. Това автоматизирано я прави допустим сътрудник за Българска социалистическа партия, без значение дали претекстовете ще са „ национална отговорност “, „ компромисност в името на страната “, или нещо друго. Българска социалистическа партия могат да поддържат сходен кабинет, изключително в случай че бъде разиграна картата за диалогичност и при предварителни договаряния, за каквито самият Янев загатна от трибуната, че в този момент са липсвали, се договорят министерски постове.
Допълнителен фактор, който надали може да бъде случайност, знаейки стратегическата вероятност, с която се работи в българския политически живот, е указът, с който се постанова несъгласие на Изборния кодекс и връщането му за прегласуване в Народното събрание. Ако следва да станем очевидци на реализация на третия мандат под покровителството на президента Румен Радев, с мандата на „ Български напредък “, с индивида на ГЕРБ,подкрепенот Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и с по-приемлив състав на Министерския съвет, то сплотяващата фигура на президента би трябвало да бъде оптимално облечена в онази протестна външност от 2020 година, коятоуспя да притегли не дребна част от електората на Демократична България и съвсем напълно този на „ Продължаваме промяната “ на президентските избори. Всяко намаляване на събитията около реализацията на възможен трети мандат е нужно, а таймингът, с който се издават укази, оферират претенденти, изричат се позитивни речи от трибуната на Народното събрание, са повече от притеснителни.
Разбира се, интензитетът на политическите процеси в страната е извънредно динамичен, с цел да се твърди, че сходен сценарийе със 100-процентова възможност да се разиграва пред очите ни, само че множеството насъбрани фактори задават темп на играта, в която следва да се върви към изстудяване на политическата система. Това изстудяване, за жалост, може да мине под шапката на исторически компромис или сериозни промени, които да вкаратсистемата в следващо десетилетие на политическа застоялост, от която вероятността за излаз да бъде в ръцете на идните генерации, а не на нас самите.
За да забележим посоката, в която вървим, е редно да проследим хода на събитията и най-много държанието на обособените играчи в театъра на действието. Вече казахме, че този кабинет надали би се осъществил, най-малкото поради потребността от общ избор сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия под шапката на претендент за министър-председател, посочен от Борисов. Подобен министерски съвет надали би получил даже, другояче разумниятолеранс от 90 дни, преди по площадите да стартират да се събират хора, които надскачат електоралния обсег на “Демократична България ” и “Продължаваме смяната ”. Конституционната процедура въпреки всичко постанова да се мине през първи мандат, вероятно втори и трети. Това, което през днешния ден обачевидяхме трябваше да се случи, освен от процедурна, а и от политическа гледна вероятност.
На първо време ГЕРБ не можеха да си разрешат да не създадат опит за сформиране на държавно управление, което също така беше облечено в експертност,привидна самостоятелност и подготвеност за спор. също са добре познати. Българска социалистическа партия от своя страна, съобразявайки се с низходящия електорален тренд от последните години, не биха си разрешили да поддържат кабинет с мандатоносител - партията на Борисов.ДПС от своя страна в никакъв случай не са имали проблем да поддържат който и да е, в случай че това не влиза в директен прорез с политическите им ползи. Другият значим състезател обаче тук е “Български напредък ” на Стефан Янев и персоналното му отношение към проф. Габровски по време на дебатите и гласуванията. “Демократична България ” и “Продължаваме смяната ” предстоящо бяха най-критични, а “Възраждане ” общоприетоо използваха трибуната за пробутване на своите линии на геополитическиразлом в българската политика. Затова самият избор беше предстоящ, само че по-важно в тази ситуация е какво и по какъв начин бе казано, препоръчано и подкрепено с дейности през предходните няколко дни и през днешния ден.
Третият мандат и проф. Габровски
Как би изглеждал проф. Габровски, в случай че влезе още веднъж за гласоподаване в Народното събрание с мандат на най-малката партия в Народното събрание? Най-вероятно доста по-приемливо. И това се обуславя от няколко фактора.Първо -необремененият темперамент на партията притежател на мандата. Това автоматизирано я прави допустим сътрудник за Българска социалистическа партия, без значение дали претекстовете ще са „ национална отговорност “, „ компромисност в името на страната “, или нещо друго. Българска социалистическа партия могат да поддържат сходен кабинет, изключително в случай че бъде разиграна картата за диалогичност и при предварителни договаряния, за каквито самият Янев загатна от трибуната, че в този момент са липсвали, се договорят министерски постове.
Допълнителен фактор, който надали може да бъде случайност, знаейки стратегическата вероятност, с която се работи в българския политически живот, е указът, с който се постанова несъгласие на Изборния кодекс и връщането му за прегласуване в Народното събрание. Ако следва да станем очевидци на реализация на третия мандат под покровителството на президента Румен Радев, с мандата на „ Български напредък “, с индивида на ГЕРБ,подкрепенот Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи и с по-приемлив състав на Министерския съвет, то сплотяващата фигура на президента би трябвало да бъде оптимално облечена в онази протестна външност от 2020 година, коятоуспя да притегли не дребна част от електората на Демократична България и съвсем напълно този на „ Продължаваме промяната “ на президентските избори. Всяко намаляване на събитията около реализацията на възможен трети мандат е нужно, а таймингът, с който се издават укази, оферират претенденти, изричат се позитивни речи от трибуната на Народното събрание, са повече от притеснителни.
Разбира се, интензитетът на политическите процеси в страната е извънредно динамичен, с цел да се твърди, че сходен сценарийе със 100-процентова възможност да се разиграва пред очите ни, само че множеството насъбрани фактори задават темп на играта, в която следва да се върви към изстудяване на политическата система. Това изстудяване, за жалост, може да мине под шапката на исторически компромис или сериозни промени, които да вкаратсистемата в следващо десетилетие на политическа застоялост, от която вероятността за излаз да бъде в ръцете на идните генерации, а не на нас самите.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ