МС реши: Средната пенсия през 2023 г. ще е над 788 лв.
Кабинетът " Денков " организира постоянното си съвещание през днешния ден.
Ето какви решения одобри Министерският съвет:
548 учебни заведения със статут на новаторски през идната образователна година
Иновативните учебни заведения в България през образователната 2023/2024 година ще бъдат 548 - с 6 повече от предходната година. Списъкът беше утвърден от държавното управление през днешния ден.
В утвърждения Списък влизат учебни заведения от 192 обитаеми места от всички 28 области в страната. Те създават и вкарват нови способи на преподаване, внедряват новаторски детайли в организацията и наличието на образованието, усъвършенстват ръководството си.
Иновативните процеси се вкарват в продължение на четири години, като за всяка образователна година са разказани съответно стадиите на напредъка и резултатите, които подлежат на мониторинг. В тях са избрани задачите и концепциите, свързани с личностното, интелектуалното и прочувственото развиване на учениците.
Общо 252 плана са оценени от Комисията за новаторските учебни заведения, в която вземат участие психолози, социолози, педагогичен експерти, представители на научната общественост, лица с потвърден опит в региона на образованието, науката и технологиите.
Промени в оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година обезпечават спомагателна поддръжка на просветителната система за справяне при рецесии
Правителството одобри пето изменение на Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година, с което се обезпечава разширение на обсега на дейностите за поддръжка на деца, възпитаници, родители и педагогичен експерти при зародили форсмажорни събития и положения в изискванията на рецесии, включително за интегриране/включване на възпитаници от непознати просветителни системи в учебната мрежа в страната, с оглед възстановяване на достъпа на децата и учениците до обучение и противопоставяне на риска от отпадане от просветителната система в изискванията на сегашни и бъдещи рецесии.
Средствата са в размер на 24 млн. лева, които са от разпределения запас за 2021 година от Европейския обществен фонд по линия на REACT-EU за финансиране на ограничения в системата на образованието за превъзмогването на последствията, провокирани от пандемията от COVID-19. Изменението на ОПНОИР 2014 - 2020 година ще обезпечи опция за сполучлива реализация и недопускане на загуба на средства по програмата.
С утвърждението на плана на Решение ще се даде мандат на Управляващия орган да завърши формалните договаряния за дефинитивно одобрение от Европейската комисия на петото изменение на ОПНОИР 2014-2020 година
Държавата влага 12 млн. лева във фундаментални научни проучвания
Правителството отпусна 12,1 млн. лв. на Фонд „ Научни проучвания “ за финансиране на над 80 научни плана на конкурсен принцип.
С обезпечените средства се планува през лятото на 2023 година да бъдат проведени и извършени състезанията „ Финансиране на фундаментални научни проучвания - 2023 година “ и тези по Национална научна стратегия „ Петър Берон. Наука и нововъведения с Европа “ (Петър Берон и НИЕ). Финансирането ще подсигурява резистентност в активността на Фонда, който е единствената административна конструкция в България, която организира състезания за фундаментални научни проучвания.
Целта е по този метод да се обезпечи високо равнище на научните проучвания в България и почтено място на учените в българското общество и в европейското изследователско пространство.
Над 5 млн. лв. за строителство и ремонт на детски градини и учебни заведения
Правителството утвърди изплащането на 5 197 761 лева за строителство на нови и реорганизация на съществуващи детски градини и учебни заведения.
Със средствата ще бъдат настоящо финансирани планове на 15 общини и на едно държавно учебно заведение - Професионалната техническа гимназия във Варна. На варненската гимназия се дават 216 030 лв. за реорганизация на образователна работилница.
1 943 063 лева ще получи Община Перник за създаване на образователен корпус с басейн и топла връзка към постройката на Основното учебно заведение „ Св. Иван Рилски “. На Столична община се обезпечават 65 350 лева за създаване на главно учебно заведение в квартал „ Манастирски ливади- запад “. Община Ловеч ще получи 285 669 лева за отчасти преустрояване и продължение на Профилирана езикова гимназия „ Екзарх Йосиф “.
Останалите средства са предопределени за осъществяването на планове по изграждане на нови и реорганизация на съществуващи детски градини в общините Бургас, Поморие, Гърмен, Велинград, Радомир, Русе, Червен бряг, Кайнарджа, Своге, Стара Загора и Търговище.
Финансирането се реализира по Програмата за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения 2020-2022 година Целта й е да се понижи дефицитът тук-там в детските ясли и градини и да се обезпечи здравословна среда за развъждане и образование на деца и възпитаници. Освен това посредством инвестицията ще се основат предпоставки за сполучливото въвеждане на наложителното предучилищно обучение на децата, навършили 4 години и за образуване на едносменен режим в учебните заведения.
Променя се статутът на част от парцел, възложен за ръководство на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “
Правителството реши да промени статута на парцел, представляващ постройка, като го разгласи за частна държавна благосъстоятелност и даде единодушието си тя да бъде отстранена от активите на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ заради неприятното й техническо положение. Имотът се намира на територията на гр. Разград.
Преобразуването на постройката и премахването й ще разреши реализацията на обект: „ Актуализация на механически план за възобновяване на плановите параметри в гара Разград по девета жп линия “, според който е планувано разпродажба на постройката за битови услуги (тоалетна) и отделяне на публичен хигиеничен възел в приемното здание на гарата.
Правителството утвърди гаранционни съглашения по два заема за общо 350 млн. евро на ББР от Европейската капиталова банка и Банката за развиване на Съвета на Европа
Министерският съвет на Република България одобри Решение за одобрение на план на гаранционно съглашение сред Европейска капиталова банка (ЕИБ) и Република България, по отношение на контракт за финансиране сред Европейска инвестиционна банка и „ Българска банка за развиване “ ЕАД (ББР) за провиснал на ББР заем в размер на 175 млн. евро по план „ Финансиране на МСП и предприятия със междинна капитализация “, за финансиране на вложения на дребни и междинни предприятия (МСП) и предприятия със междинна пазарна капитализация (ПСК), в това число за запазване на околната среда и битка с изменението на климата. Правителството утвърди също съглашение за солидарна гаранция сред Република България като поръчител и Банка за развиване на Съвета на Европа (БРСЕ) като бенефициер, по отношение на рамково съглашение за провиснал заем на ББР в размер на 175 млн. евро по план „ Подкрепа на ММСП за основаването и запазването на жизнеспособни работни места “, в това число съставен елемент „ Защита на околната среда “, за поддръжка на микро-, дребни и междинни предприятия (ММСП).
Социалните изгоди от двата заема са обилни, защото са предопределени за обезпечаване на нужния за икономическото възобновяване наличен капитал на ММСП, които са „ гръбнакът “ на българската стопанска система. ММСП съставляват 99% от общия брой на предприятията в страната и способстват за към 76% от общата претовареност и над 66% от добавената стойност в националната стопанска система. Достъпното финансиране при атрактивни условия е една от главните спънки пред растежа и диверсификацията на активността им. Пандемията от Covid-19 и войната в Украйна прибавиха спомагателна неустановеност в сегмента, което затруднява достъпа до комерсиално кредитиране.
Държавногарантираният заем от Европейска инвестиционна банка ще разреши на ББР да извършва политиката си за поддръжка на МСП и ПСК при оптимални ценови равнища към крайните клиенти и при трансфер на произлизащите от гаранцията изгоди. Финансирането ще способства за адресиране на потребностите на МСП и ПСК от икономическо възобновяване, в това число в сегментите със усложнен достъп до кредитиране, измежду които започващи, новаторски и с по-ниска степен на обезпеченост предприятия. Най-малко 20% от ресурса ще бъде ориентиран за планове за дейности в региона на климатичното равновесие, резистентност на околната среда, енергийна успеваемост и възобновима сила.
Заемът от БРСЕ ще финансира отпущането от ББР на общоприети и „ зелени “ заеми за ММСП, като и в двете категории ще се дава капиталово и/или оборотно финансиране. В рамките на общото финансиране за ММСП ще могат да се включват и планове за поощряване на нововъведенията, софтуерното обновяване и цифровизацията. Заемът ще финансира ефикасни капиталови планове на български ММСП, като по този метод ще се укрепи тяхната активност и способността им да основават и резервират работни места, което съставлява забележителен фактор за общественото подсилване в страната.
След утвърждението от Министерския съвет, двете гаранционни съглашения подлежат на ратификация от Народното събрание.
Одобрени са резултатите от българското присъединяване в Съвета на Европейски Съюз по конкурентоспособност
Правителството утвърди резултатите от присъединяване на българската делегация в постоянно съвещание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност в част „ Вътрешен пазар и промишленост, Научни проучвания и Космическо пространство “. То се организира на 22 и 23 май в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на стопанската система и промишлеността Димитър Данчев в частта „ Вътрешен пазар и промишленост “ и от заместник-постоянния представител на България към Европейския съюз госпожа Иванка Ташева в частите „ Космическо пространство “ и „ Научни проучвания “.
В рамките на полемиката в частта „ Вътрешен пазар и промишленост “ Съветът реализира единодушие по отношение на мандат за договаряния с Европейския парламент по предлагането за правилник за основаване на рамка за установяване на условията за екопроектиране към устойчиви артикули. В резултат на приемането на този правилник се чакат основни екологични, стопански и обществени изгоди, свързани със доста понижаване на излъчванията на парникови газове, разширение на бизнес опциите от произвеждане към поддръжка и други
Участниците в съвещанието разискаха и организирането на процеса за реализиране на мониторинг на напредъка по другите аспекти на конкурентоспособността на Европейски Съюз. Всички страни членки, в това число България, показаха поддръжка за основаването на ефикасен, добре съгласуван годишен политически цикъл за разбор на напредъка в подсилване на дълготрайната конкурентоспособност на Европейски Съюз.
В частта „ Научни проучвания “ Съветът утвърди план на изводи по отношение на висококачествени, транспарантни, открити, надеждни и безпристрастни научни изявления и разиска въпроса за сигурността на знанията и виновната интернационализация.
В частта „ Космическо пространство “ беше признат план на изводи по отношение на справедливото и стабилно потребление на галактическото пространство и беше извършена полемика за галактическата политика на Европейски Съюз в нов геополитически подтекст.
Кабинетът одобри отчет за резултатите от съвещанието на Съвет ПВР, част „ Правосъдие “, извършено на 9 юни 2023 година в Люксембург
Министерският съвет одобри отчета на министъра на правораздаването за резултатите от присъединяване на Република България в съвещанието на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “, част „ Правосъдие “, извършено на 9 юни 2023 година в Люксембург.
На него министрите на правораздаването одобриха общ метод на Съвета по пет законодателни оферти: Директива за изменение на Директива 2011/36/ЕС по отношение на предотвратяването и битката с трафика на хора и отбраната на жертвите от него; Директива по отношение на отнемането и конфискацията на активи; Директива по отношение на битката с насилието над дами и домашното насилие; Директива по отношение на отбраната на лицата, ангажирани в присъединяване на обществеността, от стратегически правосъдни производства („ SLAPP “) и Директива за определянето на закононарушенията и глобите за нарушение на ограничаващите ограничения на Съюза.
По време на съвещанието Европейска комисия показа Информационното табло в региона на правораздаването за 2023 година, оповестено на 8 юни 2023 година Това е годишен обзор, предоставящ сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в страните от Европейски Съюз.
В рамките на съвещанието европейският основен прокурор Лаура Кьовеши показа информация за активността на Европейската прокуратура през 2022 година, а като изключително значимо достижение беше маркирано привличането на вниманието към измамите в Европейски Съюз, засягащи данъчните доходи, по-специално трансграничните измами с Данък добавена стойност.
Одобрени са резултатите от присъединяване на България в Съвета на Европейски Съюз по претовареност и обществена политика
Правителството утвърди резултатите от присъединяване на България в Съвета на Европейския съюз по претовареност и обществена политика, което се състоя на 12 юни 2023 година в Люксембург.
В рамките на съвещанието беше реализиран общ метод по Директивата по отношение на подобряването на изискванията на труд при работата през платформа. Министрите по претовареност и обществена политика утвърдиха единомислещо и две оферти за Директиви по отношение на стандартите за органите по въпросите на равенството, основаващи се Договора за действието на Европейския съюз. Одобрен беше и общ метод по Директивата, определяща пределно допустимите стойности за олово и неговите неорганични съединения и диизоцианати.
В рамките на съвещанието беше признат отчет за напредъка по Предложението за Директива на Съвета за използване правилото на равно отнасяне без оглед на разликите в религията и убежденията, съществуването на физическо или умствено увреждане, възрастта или половата ориентировка. Единодушно бяха утвърдени Препоръка на Съвета за поощряване на обществения разговор в Европейския съюз и Заключения на Съвета по отношение на консолидираното на вероятността за тъждество сред половете в политиките, стратегиите и бюджетите.
Правителството се срещна с резултатите от съвещанието на Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство
Правителството се срещна с резултатите от неофициалното съвещание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и риболовство, извършено на 13 юни 2023 година в гр. Стокхолм, Швеция.
В рамките на съвещанието европейските аграрни министри организираха полемика на тематика „ Приносът на селското и горско стопанство на Европейски Съюз към продоволствената, енергийна сигурност и сигурност по повод обезпечаването на фуражи и растителни фибри - дълготрайни стъпки към ресурсно ефикасна процъфтяваща биоикономика в резистентен свят с нулево чисто ползване “. В позицията на България се уточни, че измежду уговорките, които се разпореждат на страните членки за осъществяване на задачите на Европейския зелен пакт, едно от главните провокации пред селското стопанство е необятното нахлуване на по-екологосъобразни практики, без това да засегне продоволствената сигурност.
В позицията на страната ни се означи още, че главен приоритет на политиката следва да бъде стабилността на агрохранителната верига, което ще разреши селското стопанство да отговори сполучливо на упованията за принос към амбициозните европейски цели в региона на климата и околната среда. Като акцентира, че е нужна поддръжка за фермерите за адаптиране към по-екологосъобразни практики и опазване конкурентоспособността им в изискванията на поредицата от непредвидени и невиждани разтърсвания на вътрешния пазар, в резултат на пандемията от COVID-19, рисковите метеорологични феномени, както и усложненията, свързани с войната в Украйна, и растежа на цените на ресурсите. България акцентира, че директните заплащания са главният инструмент за гарантиране на приходите на земеделските стопани в сегашния миг на световни провокации и рецесии, като те би трябвало да бъдат на обективни равнища на подкрепяне и главно свързани с финансовата сигурност на земеделските стопани.
Страната ни съобщи, че на национално равнище, в земеделието подобаващ инструмент за зеления преход е увеличението на каузи на площите под биологично произвеждане и преход към него. Съществува капацитет и за потребление на инструментите и схеми за въглеродна сертификация при земеделското произвеждане. В допълнение означи като добра опция за принос към този преход подобряването на устойчивостта и разнообразието на късите вериги на доставка. Важен принос за усилване на интереса на земеделските производители към научните постижения и нововъведенията имат финансовите тласъци за вложения в иновационни практики и технологии.
В умозаключение страната ни посочи, че във връзка с горското стопанство, новите условия на средата изискват бърза смяна в горската политика, даваща опция за генериране на доходи, отвън добива на дървесина.
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в неофициалното съвещание на енергийните министри на Европейски Съюз
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в неофициалното съвещание на Съвета на Европейски Съюз „ Транспорт, телекомуникации и енергетика “, част „ Енергетика “, което ще се организира в интервала 11-12 юли 2023 година в град Валядолид, Испания.
Предвижда се да бъдат извършени разисквания в границите на взаимни сесии на министрите на енергетиката и околната среда, отдадени на упованията на Европейския съюз за Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата (СОР28), в това число и за приноса на енергийния бранш в тази тенденция. Сред обсъжданите тематики ще бъдат стратегическата самостоятелност, гарантирането на сигурността на доставките в енергийния бранш, както и методите за реализиране на цифровизиран и интегриран вътрешен енергиен пазар в Европейски Съюз.
Във връзка със взаимните сесии с министрите на околната среда, българската страна прави оценка самодейността за определяне на световни цели на СОР28. В позицията се слага акцент върху установяването на световни задължения, които да кореспондират с към този момент признатите цели на Европейски Съюз в региона на енергетиката.
По отношение на постигането на стратегическа самостоятелност, в позицията на България се акцентира нуждата от координирани дейности с внимание към ограниченията за обезпечаване на резистентност на енергийната система, преодоляване на цените и гарантиране на досегаемост на силата. Ключово значение се слага и върху подобряването на координацията и готовността за реакция при рецесии, както и върху спомагателните старания за диверсифициране на източниците и маршрутите за енергийни доставки в Европейски Съюз.
С оглед на въздействието на високите енергийни цени в Европа, България поддържа установяването на дейности за ускорено стимулиране на нововъведенията и новите технологии.
Одобрена е нова Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023- 2025 година
Министерският съвет утвърди нова Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година. Тя е създадена в сходство с допусканията за нужното дългово финансиране и параметри на държавния дълг, при които са направени плановете на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година По този метод се обезпечава консистентност и координация на набелязаните цели и ограничения при реализиране на политиката по ръководство на държавния дълг.
В утвърдената тактика се планува понижен по отношение на предходния й вид оптимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през годината, в общ размер до 7,5 милиарда лева, в това число поетият нов държавен дълг от 2,9 милиарда лева за погашение на остарял дълг. Държавният дълг като % от брутния вътрешен артикул остава на почти същото равнище като 2022 година - 22%.
Стратегията се основава на Закона за държавния дълг и обезпечава общата рамка на дълговото ръководство в средносрочен проект. В нея са заложени водещите правила и насоки на политиката по ръководство на държавния дълг през идващите три години, като в същото време са разказани индикативните ограничения и употребяваният инструментариум за реализиране на заложените стратегически цели. Основната цел на политиката по ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година е ориентирана към обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планувания недостиг по държавния бюджет и застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас.
Публичното й обявяване е гаранция за предвидимост и бистрота на процесите по ръководство на държавния дълг.
Одобрен е план на взаимна декларация сред Република България и Украйна
Министерският съвет одобри Решение, с което утвърди план на Съвместна декларация сред Република България и Украйна по отношение на евроатлантическата интеграция на Украйна.
В двустранна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна се удостоверява нашата мощна политическа поддръжка за страната в битката й против съветската експанзия за отбрана на независимостта, суверенитета и териториалната й целокупност, и по пътя й към участие в НАТО тогава, когато изискванията разрешават това.
България е дълготраен, пореден и очевиден покровител на политиката на отворени порти на НАТО, както и на евроатлантическите аспирации на Украйна. България ще продължи поддръжката си за участието на Украйна в НАТО, според взетото решение от Съмита на НАТО в Букурещ през 2008 година, препотвърдено на последващи срещи на върха на Алианса, в това число в Мадрид през юни 2022 година
Правителството утвърди позицията на България за Съвет „ Общи въпроси “
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в съвещанието на Съвет „ Общи въпроси “ (СОВ), което ще се организира на 10 юли 2023 година в Брюксел.
Министрите ще проведат полемика по предлагането на Европейска комисия за средносрочен обзор и проверка на Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 година
Испанското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще показа целите, включени в шестмесечната му стратегия - Реиндустриализация на Европейски Съюз и гарантиране на неговата открита стратегическа автономия; Усъвършенстване на екологичния преход и акомодацията към измененията в околната среда; Насърчаване на по-голяма обществена и икономическа справедливост; Укрепване на европейското единение.
Съветът ще извърши обзор на Годишния разговор по върховенството на правото.
Европейската комисия ще показа на Съвета главните заключения от хоризонталната част на Годишния отчет по върховенството на правото в Европейски Съюз, който ще бъде оповестен на 5 юли 2023 година
Под „ Други въпроси “ Председателството ще осведоми по отношение на напредъка по последващите дейности след Конференцията за бъдещето на Европа, а Комисията ще показа информация за хода на полемиките по предлагането за основаване на Етичен орган на Европейски Съюз.
Одобрени са промени в Кодекса за застраховането
Със свое решение държавното управление утвърди плана на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането.
Законопроектът има за цел усилване на регулаторната рамка във връзка с осъществяването на отговорностите на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и на застрахователите по отношение на действието на системата „ Зелена карта “ в страната ни. Чрез него ще се реализира гарантиране на тъкмо и навреме осъществяване на отговорностите на застрахователите и НББАЗ в границите на системата „ Зелена карта “, според условията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Създава се и правна опция за предприемане на надзорни дейности от страна на Комисията за финансов контрол при положение на несъблюдение на отговорностите на застрахователите и на НББАЗ в границите на системата „ Зелена карта “
Отстраняването на откритите проблеми при действието на системата „ Зелена карта “ в България е един от детайлите на Плана за деяние с ограничения за адресиране на последващите задължения на Република България след присъединението към Валутния механизъм II (ERM II), който постанова промени в нормативната уредба.
По законопроекта за допълнение на Кодекса за застраховането са извършени публични съвещания в края на март и началото на парил 2023 година
Одобрени са промени в техническите условия за устройство, употреба и инспекция на оборудванията под налягане
Правителството утвърди промени в Наредбата за устройството, безвредната употреба и техническия контрол на уреди под налягане.
Съществуващата нормативна уредба все още не отразява актуалните механически условия във връзка с оборудванията под налягане. Това постанова промени в техническите стойности при устройството на уреди под налягане във връзка с температура и налягане, нови решения в монтирането и инспекцията на части от оборудванията, както и по-гъвкави благоприятни условия за осъществяване на инспекция на вярната им употреба.
В наредбата се планува условие при прекачване правото на благосъстоятелност на оборудване под налягане да бъде предадено и техническото му досие. Подробно са регламентирани условията към лицата, обслужващи оборудванията. Предоставя се опция на ползвателите на уреди под налягане да ползват интернационално приета методика за надзор, което води до смяна в някои периоди за осъществяване на периодически механически прегледи на уреди с нараснала заплаха. Намалява се административната тежест за лицата, които аплайват за регистриране в регистъра за осъществяване на действия по поддържане, поправяне и преустройване на сходен вид уреди.
Правителството утвърди плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Бюджет 2023 е създаден при параметри в границите на Маастрихтските критерии, с което държавното управление извърши един от главните си цели да обезпечи на страната постоянен бюджет за 2023 година с недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт без да се усилват налозите и без да се лимитират обществените заплащания.
Макроикономическата прогноза на МФ планува през 2023 година напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,8% и постигане на размер от 184,5 милиарда лева През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3%, а през 2025 година се чака да бъде 3,2%.
Очакванията са в края на 2023 година инфлацията да се намали до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на понижението на цените на храните и енергийните артикули. През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2%, а средногодишната – 3,8%. През 2025 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8%. Цените на енергийните артикули ще имат спад до края на прогнозния небосвод.
Бюджетното салдо за 2023 година и 2024 година на бранш „ Държавно ръководство “ е недостиг от 3,0% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ е 3,6% от Брутният вътрешен продукт, като това нарастване се дължи на капиталовите разноски по проекта за придобиване на нов вид бойни самолети, направени през 2019 година и 2020 година, които на начислена основа се регистрират в годината на доставката им - 2025 година Това въздействие е еднократно и не води до трайно утежняване на бюджетната позиция и до нарушение на фискалната резистентност в дълготраен проект. При елиминиране на резултата от този разход, дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ за 2025 година е 2,8% от Брутният вътрешен продукт.
Приходите по КФП за 2023 година по отношение на обновената стратегия за 2022 година бележат номинален растеж от 9,8 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 8,2 милиарда лева
При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал – 69 471,8 млн. лева за 2023 година, 75 443,3 млн. лева за 2024 година и 77 798,9 млн. лева за 2025 година. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 37,7 %, за 2024 година – 38,2 % и за 2025 година – 37,0 %.
Разходите за интервала 2023-2025 година като дял от Брутният вътрешен продукт са надлежно 74 051,8 млн. лева (40,1%) през 2023 година, 82 783,9 млн. лева (41,9%) през 2024 година и 85 955,9 млн. лева (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 35,9 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година.
Спрямо импортирания от служебното държавно управление проектобюджет в Народно събрание, разноските за 2023 година са понижени общо с 3,6 милиарда лева по КФП. След подробен обзор на отпадналите нужди от разпоредителите на бюджет, заложените разноски за прехрана са понижени с 1,4 милиарда лева и все пак са с близо 2,0 милиарда лева повече от регистрираните през 2022 година Капиталовите разноски са прецизирани на правилото капиталовата активност да продължава, като плановете, които имат определени реализатори и стартирана активност, се извършват по проект, а тези, по които не се чака да стартират действия и разплащания до края на 2023 година, не са бюджетирани. Така финансовата стратегия понижава с 1,9 милиарда лева, само че все пак доближава рекордното равнище от общо 8,2 милиарда лева
През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. През 2023 година се чака да постъпят 4,7 милиарда лева повече данъчни доходи по отношение на доклада за 2022 година, в това число 1,7 милиарда лева повече от Данък добавена стойност.
Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на обществени разноски в размер до 200 лева месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 милиарда лева на 1,4 милиарда лева
Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен притежател от 1 януари 2024 г., като по този метод ще се реализира понижаване на административната тежест посредством цифровизация и ще се обезпечи по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и ваучерите за храна на електронен притежател, като окончателното прекосяване единствено към ваучери на електронен притежател ще бъде от 1 юли 2024 година
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година – от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната междинна заплата в съответния референтен интервал.
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени в допълнение 558,6 млн. лева, в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието във връзка със опазване на заплатите на педагогическите експерти на равнище 125 % от междинната работна заплата за страната (считано със задна дата от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Предвидено е и нарастване на главните месечни хонорари в структурите на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и Главна дирекция „ Охрана “ към Министерството на правораздаването, като към към този момент обезпечените 125 лева през 2022 година, от 01.08.2023 година са разчетени спомагателни 175 лева в бюджета на министерството за 2023 година
Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на:
111,1 млн. лева по отношение на избрания нов размер на линията на беднотия за 2023 година от 504 лева при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания;
131,0 млн. лева по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатият обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
50,1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за обществено подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 г.;
30,0 млн. лева по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер на нарастването от 01.04.2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи;
2,5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
31,2 млн. лева по отношение на въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 г.;
по бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година са планувани 34,8 млн. лева за нарастване на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лева на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежите по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева
В региона за образованието са планувани средства, както следва:
37,9 млн. лева за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
80,0 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения, в това число дофинансиране на ремонт на учебните заведения по Оперативна стратегия „ Региони в напредък “
45,0 млн. лева за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки ученик; спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения
5,0 млн. лева за създаване на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в учебните заведения
20,0 млн. лева за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски ясли и градини и учебни заведения за предучилищно обучение
16,0 млн. лева за финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения от 1 август 2023 година
1,7 млн. лева за допълващ стандарт за 2023 година за месечна помощ за възпитаници, настанени в обществени услуги за резидентна грижа, тъй че месечната помощ да доближи 90 лева, а дневната – 3 лева
В региона на опазването на здравето не престават напъните за възстановяване на профилактиката и предварителната защита на здравето за гарантиране на качествени и ефикасни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 година са планувани в допълнение над 900 млн. лева за възстановяване на достъпа и обезпечаване на здравните потребности на популацията.
В региона на спорта и младежките действия са планувани 10 млн. лева за осъществяване на национална стратегия за споделено финансиране на капиталови спортни планове.
В региона на културата и изкуствата са планувани 30 млн. лева за осъществяване на културни начинания, целеви стратегии и креативен планове в региона на културата на планов принцип.
Разходите за защита за 2023 година възлизат на 1,88 % от Брутният вътрешен продукт (с 0,03 % повече от референтния % от 1,85 % от БВП), като през 2024 година доближават до 2% от Брутният вътрешен продукт съгласно референтните разноски по „ Националния план
Ето какви решения одобри Министерският съвет:
548 учебни заведения със статут на новаторски през идната образователна година
Иновативните учебни заведения в България през образователната 2023/2024 година ще бъдат 548 - с 6 повече от предходната година. Списъкът беше утвърден от държавното управление през днешния ден.
В утвърждения Списък влизат учебни заведения от 192 обитаеми места от всички 28 области в страната. Те създават и вкарват нови способи на преподаване, внедряват новаторски детайли в организацията и наличието на образованието, усъвършенстват ръководството си.
Иновативните процеси се вкарват в продължение на четири години, като за всяка образователна година са разказани съответно стадиите на напредъка и резултатите, които подлежат на мониторинг. В тях са избрани задачите и концепциите, свързани с личностното, интелектуалното и прочувственото развиване на учениците.
Общо 252 плана са оценени от Комисията за новаторските учебни заведения, в която вземат участие психолози, социолози, педагогичен експерти, представители на научната общественост, лица с потвърден опит в региона на образованието, науката и технологиите.
Промени в оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година обезпечават спомагателна поддръжка на просветителната система за справяне при рецесии
Правителството одобри пето изменение на Оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък “ 2014-2020 година, с което се обезпечава разширение на обсега на дейностите за поддръжка на деца, възпитаници, родители и педагогичен експерти при зародили форсмажорни събития и положения в изискванията на рецесии, включително за интегриране/включване на възпитаници от непознати просветителни системи в учебната мрежа в страната, с оглед възстановяване на достъпа на децата и учениците до обучение и противопоставяне на риска от отпадане от просветителната система в изискванията на сегашни и бъдещи рецесии.
Средствата са в размер на 24 млн. лева, които са от разпределения запас за 2021 година от Европейския обществен фонд по линия на REACT-EU за финансиране на ограничения в системата на образованието за превъзмогването на последствията, провокирани от пандемията от COVID-19. Изменението на ОПНОИР 2014 - 2020 година ще обезпечи опция за сполучлива реализация и недопускане на загуба на средства по програмата.
С утвърждението на плана на Решение ще се даде мандат на Управляващия орган да завърши формалните договаряния за дефинитивно одобрение от Европейската комисия на петото изменение на ОПНОИР 2014-2020 година
Държавата влага 12 млн. лева във фундаментални научни проучвания
Правителството отпусна 12,1 млн. лв. на Фонд „ Научни проучвания “ за финансиране на над 80 научни плана на конкурсен принцип.
С обезпечените средства се планува през лятото на 2023 година да бъдат проведени и извършени състезанията „ Финансиране на фундаментални научни проучвания - 2023 година “ и тези по Национална научна стратегия „ Петър Берон. Наука и нововъведения с Европа “ (Петър Берон и НИЕ). Финансирането ще подсигурява резистентност в активността на Фонда, който е единствената административна конструкция в България, която организира състезания за фундаментални научни проучвания.
Целта е по този метод да се обезпечи високо равнище на научните проучвания в България и почтено място на учените в българското общество и в европейското изследователско пространство.
Над 5 млн. лв. за строителство и ремонт на детски градини и учебни заведения
Правителството утвърди изплащането на 5 197 761 лева за строителство на нови и реорганизация на съществуващи детски градини и учебни заведения.
Със средствата ще бъдат настоящо финансирани планове на 15 общини и на едно държавно учебно заведение - Професионалната техническа гимназия във Варна. На варненската гимназия се дават 216 030 лв. за реорганизация на образователна работилница.
1 943 063 лева ще получи Община Перник за създаване на образователен корпус с басейн и топла връзка към постройката на Основното учебно заведение „ Св. Иван Рилски “. На Столична община се обезпечават 65 350 лева за създаване на главно учебно заведение в квартал „ Манастирски ливади- запад “. Община Ловеч ще получи 285 669 лева за отчасти преустрояване и продължение на Профилирана езикова гимназия „ Екзарх Йосиф “.
Останалите средства са предопределени за осъществяването на планове по изграждане на нови и реорганизация на съществуващи детски градини в общините Бургас, Поморие, Гърмен, Велинград, Радомир, Русе, Червен бряг, Кайнарджа, Своге, Стара Загора и Търговище.
Финансирането се реализира по Програмата за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения 2020-2022 година Целта й е да се понижи дефицитът тук-там в детските ясли и градини и да се обезпечи здравословна среда за развъждане и образование на деца и възпитаници. Освен това посредством инвестицията ще се основат предпоставки за сполучливото въвеждане на наложителното предучилищно обучение на децата, навършили 4 години и за образуване на едносменен режим в учебните заведения.
Променя се статутът на част от парцел, възложен за ръководство на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “
Правителството реши да промени статута на парцел, представляващ постройка, като го разгласи за частна държавна благосъстоятелност и даде единодушието си тя да бъде отстранена от активите на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ заради неприятното й техническо положение. Имотът се намира на територията на гр. Разград.
Преобразуването на постройката и премахването й ще разреши реализацията на обект: „ Актуализация на механически план за възобновяване на плановите параметри в гара Разград по девета жп линия “, според който е планувано разпродажба на постройката за битови услуги (тоалетна) и отделяне на публичен хигиеничен възел в приемното здание на гарата.
Правителството утвърди гаранционни съглашения по два заема за общо 350 млн. евро на ББР от Европейската капиталова банка и Банката за развиване на Съвета на Европа
Министерският съвет на Република България одобри Решение за одобрение на план на гаранционно съглашение сред Европейска капиталова банка (ЕИБ) и Република България, по отношение на контракт за финансиране сред Европейска инвестиционна банка и „ Българска банка за развиване “ ЕАД (ББР) за провиснал на ББР заем в размер на 175 млн. евро по план „ Финансиране на МСП и предприятия със междинна капитализация “, за финансиране на вложения на дребни и междинни предприятия (МСП) и предприятия със междинна пазарна капитализация (ПСК), в това число за запазване на околната среда и битка с изменението на климата. Правителството утвърди също съглашение за солидарна гаранция сред Република България като поръчител и Банка за развиване на Съвета на Европа (БРСЕ) като бенефициер, по отношение на рамково съглашение за провиснал заем на ББР в размер на 175 млн. евро по план „ Подкрепа на ММСП за основаването и запазването на жизнеспособни работни места “, в това число съставен елемент „ Защита на околната среда “, за поддръжка на микро-, дребни и междинни предприятия (ММСП).
Социалните изгоди от двата заема са обилни, защото са предопределени за обезпечаване на нужния за икономическото възобновяване наличен капитал на ММСП, които са „ гръбнакът “ на българската стопанска система. ММСП съставляват 99% от общия брой на предприятията в страната и способстват за към 76% от общата претовареност и над 66% от добавената стойност в националната стопанска система. Достъпното финансиране при атрактивни условия е една от главните спънки пред растежа и диверсификацията на активността им. Пандемията от Covid-19 и войната в Украйна прибавиха спомагателна неустановеност в сегмента, което затруднява достъпа до комерсиално кредитиране.
Държавногарантираният заем от Европейска инвестиционна банка ще разреши на ББР да извършва политиката си за поддръжка на МСП и ПСК при оптимални ценови равнища към крайните клиенти и при трансфер на произлизащите от гаранцията изгоди. Финансирането ще способства за адресиране на потребностите на МСП и ПСК от икономическо възобновяване, в това число в сегментите със усложнен достъп до кредитиране, измежду които започващи, новаторски и с по-ниска степен на обезпеченост предприятия. Най-малко 20% от ресурса ще бъде ориентиран за планове за дейности в региона на климатичното равновесие, резистентност на околната среда, енергийна успеваемост и възобновима сила.
Заемът от БРСЕ ще финансира отпущането от ББР на общоприети и „ зелени “ заеми за ММСП, като и в двете категории ще се дава капиталово и/или оборотно финансиране. В рамките на общото финансиране за ММСП ще могат да се включват и планове за поощряване на нововъведенията, софтуерното обновяване и цифровизацията. Заемът ще финансира ефикасни капиталови планове на български ММСП, като по този метод ще се укрепи тяхната активност и способността им да основават и резервират работни места, което съставлява забележителен фактор за общественото подсилване в страната.
След утвърждението от Министерския съвет, двете гаранционни съглашения подлежат на ратификация от Народното събрание.
Одобрени са резултатите от българското присъединяване в Съвета на Европейски Съюз по конкурентоспособност
Правителството утвърди резултатите от присъединяване на българската делегация в постоянно съвещание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност в част „ Вътрешен пазар и промишленост, Научни проучвания и Космическо пространство “. То се организира на 22 и 23 май в Брюксел. Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на стопанската система и промишлеността Димитър Данчев в частта „ Вътрешен пазар и промишленост “ и от заместник-постоянния представител на България към Европейския съюз госпожа Иванка Ташева в частите „ Космическо пространство “ и „ Научни проучвания “.
В рамките на полемиката в частта „ Вътрешен пазар и промишленост “ Съветът реализира единодушие по отношение на мандат за договаряния с Европейския парламент по предлагането за правилник за основаване на рамка за установяване на условията за екопроектиране към устойчиви артикули. В резултат на приемането на този правилник се чакат основни екологични, стопански и обществени изгоди, свързани със доста понижаване на излъчванията на парникови газове, разширение на бизнес опциите от произвеждане към поддръжка и други
Участниците в съвещанието разискаха и организирането на процеса за реализиране на мониторинг на напредъка по другите аспекти на конкурентоспособността на Европейски Съюз. Всички страни членки, в това число България, показаха поддръжка за основаването на ефикасен, добре съгласуван годишен политически цикъл за разбор на напредъка в подсилване на дълготрайната конкурентоспособност на Европейски Съюз.
В частта „ Научни проучвания “ Съветът утвърди план на изводи по отношение на висококачествени, транспарантни, открити, надеждни и безпристрастни научни изявления и разиска въпроса за сигурността на знанията и виновната интернационализация.
В частта „ Космическо пространство “ беше признат план на изводи по отношение на справедливото и стабилно потребление на галактическото пространство и беше извършена полемика за галактическата политика на Европейски Съюз в нов геополитически подтекст.
Кабинетът одобри отчет за резултатите от съвещанието на Съвет ПВР, част „ Правосъдие “, извършено на 9 юни 2023 година в Люксембург
Министерският съвет одобри отчета на министъра на правораздаването за резултатите от присъединяване на Република България в съвещанието на Съвет „ Правосъдие и вътрешни работи “, част „ Правосъдие “, извършено на 9 юни 2023 година в Люксембург.
На него министрите на правораздаването одобриха общ метод на Съвета по пет законодателни оферти: Директива за изменение на Директива 2011/36/ЕС по отношение на предотвратяването и битката с трафика на хора и отбраната на жертвите от него; Директива по отношение на отнемането и конфискацията на активи; Директива по отношение на битката с насилието над дами и домашното насилие; Директива по отношение на отбраната на лицата, ангажирани в присъединяване на обществеността, от стратегически правосъдни производства („ SLAPP “) и Директива за определянето на закононарушенията и глобите за нарушение на ограничаващите ограничения на Съюза.
По време на съвещанието Европейска комисия показа Информационното табло в региона на правораздаването за 2023 година, оповестено на 8 юни 2023 година Това е годишен обзор, предоставящ сравнителни данни за ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи в страните от Европейски Съюз.
В рамките на съвещанието европейският основен прокурор Лаура Кьовеши показа информация за активността на Европейската прокуратура през 2022 година, а като изключително значимо достижение беше маркирано привличането на вниманието към измамите в Европейски Съюз, засягащи данъчните доходи, по-специално трансграничните измами с Данък добавена стойност.
Одобрени са резултатите от присъединяване на България в Съвета на Европейски Съюз по претовареност и обществена политика
Правителството утвърди резултатите от присъединяване на България в Съвета на Европейския съюз по претовареност и обществена политика, което се състоя на 12 юни 2023 година в Люксембург.
В рамките на съвещанието беше реализиран общ метод по Директивата по отношение на подобряването на изискванията на труд при работата през платформа. Министрите по претовареност и обществена политика утвърдиха единомислещо и две оферти за Директиви по отношение на стандартите за органите по въпросите на равенството, основаващи се Договора за действието на Европейския съюз. Одобрен беше и общ метод по Директивата, определяща пределно допустимите стойности за олово и неговите неорганични съединения и диизоцианати.
В рамките на съвещанието беше признат отчет за напредъка по Предложението за Директива на Съвета за използване правилото на равно отнасяне без оглед на разликите в религията и убежденията, съществуването на физическо или умствено увреждане, възрастта или половата ориентировка. Единодушно бяха утвърдени Препоръка на Съвета за поощряване на обществения разговор в Европейския съюз и Заключения на Съвета по отношение на консолидираното на вероятността за тъждество сред половете в политиките, стратегиите и бюджетите.
Правителството се срещна с резултатите от съвещанието на Съвета на Европейски Съюз по земеделие и риболовство
Правителството се срещна с резултатите от неофициалното съвещание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и риболовство, извършено на 13 юни 2023 година в гр. Стокхолм, Швеция.
В рамките на съвещанието европейските аграрни министри организираха полемика на тематика „ Приносът на селското и горско стопанство на Европейски Съюз към продоволствената, енергийна сигурност и сигурност по повод обезпечаването на фуражи и растителни фибри - дълготрайни стъпки към ресурсно ефикасна процъфтяваща биоикономика в резистентен свят с нулево чисто ползване “. В позицията на България се уточни, че измежду уговорките, които се разпореждат на страните членки за осъществяване на задачите на Европейския зелен пакт, едно от главните провокации пред селското стопанство е необятното нахлуване на по-екологосъобразни практики, без това да засегне продоволствената сигурност.
В позицията на страната ни се означи още, че главен приоритет на политиката следва да бъде стабилността на агрохранителната верига, което ще разреши селското стопанство да отговори сполучливо на упованията за принос към амбициозните европейски цели в региона на климата и околната среда. Като акцентира, че е нужна поддръжка за фермерите за адаптиране към по-екологосъобразни практики и опазване конкурентоспособността им в изискванията на поредицата от непредвидени и невиждани разтърсвания на вътрешния пазар, в резултат на пандемията от COVID-19, рисковите метеорологични феномени, както и усложненията, свързани с войната в Украйна, и растежа на цените на ресурсите. България акцентира, че директните заплащания са главният инструмент за гарантиране на приходите на земеделските стопани в сегашния миг на световни провокации и рецесии, като те би трябвало да бъдат на обективни равнища на подкрепяне и главно свързани с финансовата сигурност на земеделските стопани.
Страната ни съобщи, че на национално равнище, в земеделието подобаващ инструмент за зеления преход е увеличението на каузи на площите под биологично произвеждане и преход към него. Съществува капацитет и за потребление на инструментите и схеми за въглеродна сертификация при земеделското произвеждане. В допълнение означи като добра опция за принос към този преход подобряването на устойчивостта и разнообразието на късите вериги на доставка. Важен принос за усилване на интереса на земеделските производители към научните постижения и нововъведенията имат финансовите тласъци за вложения в иновационни практики и технологии.
В умозаключение страната ни посочи, че във връзка с горското стопанство, новите условия на средата изискват бърза смяна в горската политика, даваща опция за генериране на доходи, отвън добива на дървесина.
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в неофициалното съвещание на енергийните министри на Европейски Съюз
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в неофициалното съвещание на Съвета на Европейски Съюз „ Транспорт, телекомуникации и енергетика “, част „ Енергетика “, което ще се организира в интервала 11-12 юли 2023 година в град Валядолид, Испания.
Предвижда се да бъдат извършени разисквания в границите на взаимни сесии на министрите на енергетиката и околната среда, отдадени на упованията на Европейския съюз за Конференция на Организация на обединените нации по изменението на климата (СОР28), в това число и за приноса на енергийния бранш в тази тенденция. Сред обсъжданите тематики ще бъдат стратегическата самостоятелност, гарантирането на сигурността на доставките в енергийния бранш, както и методите за реализиране на цифровизиран и интегриран вътрешен енергиен пазар в Европейски Съюз.
Във връзка със взаимните сесии с министрите на околната среда, българската страна прави оценка самодейността за определяне на световни цели на СОР28. В позицията се слага акцент върху установяването на световни задължения, които да кореспондират с към този момент признатите цели на Европейски Съюз в региона на енергетиката.
По отношение на постигането на стратегическа самостоятелност, в позицията на България се акцентира нуждата от координирани дейности с внимание към ограниченията за обезпечаване на резистентност на енергийната система, преодоляване на цените и гарантиране на досегаемост на силата. Ключово значение се слага и върху подобряването на координацията и готовността за реакция при рецесии, както и върху спомагателните старания за диверсифициране на източниците и маршрутите за енергийни доставки в Европейски Съюз.
С оглед на въздействието на високите енергийни цени в Европа, България поддържа установяването на дейности за ускорено стимулиране на нововъведенията и новите технологии.
Одобрена е нова Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023- 2025 година
Министерският съвет утвърди нова Стратегия за ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година. Тя е създадена в сходство с допусканията за нужното дългово финансиране и параметри на държавния дълг, при които са направени плановете на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 година и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023-2025 година По този метод се обезпечава консистентност и координация на набелязаните цели и ограничения при реализиране на политиката по ръководство на държавния дълг.
В утвърдената тактика се планува понижен по отношение на предходния й вид оптимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде стихотворец през годината, в общ размер до 7,5 милиарда лева, в това число поетият нов държавен дълг от 2,9 милиарда лева за погашение на остарял дълг. Държавният дълг като % от брутния вътрешен артикул остава на почти същото равнище като 2022 година - 22%.
Стратегията се основава на Закона за държавния дълг и обезпечава общата рамка на дълговото ръководство в средносрочен проект. В нея са заложени водещите правила и насоки на политиката по ръководство на държавния дълг през идващите три години, като в същото време са разказани индикативните ограничения и употребяваният инструментариум за реализиране на заложените стратегически цели. Основната цел на политиката по ръководство на държавния дълг за интервала 2023-2025 година е ориентирана към обезпечаване на нужните средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планувания недостиг по държавния бюджет и застраховане на ликвидната позиция на фискалния запас.
Публичното й обявяване е гаранция за предвидимост и бистрота на процесите по ръководство на държавния дълг.
Одобрен е план на взаимна декларация сред Република България и Украйна
Министерският съвет одобри Решение, с което утвърди план на Съвместна декларация сред Република България и Украйна по отношение на евроатлантическата интеграция на Украйна.
В двустранна декларация за евроатлантическата интеграция на Украйна се удостоверява нашата мощна политическа поддръжка за страната в битката й против съветската експанзия за отбрана на независимостта, суверенитета и териториалната й целокупност, и по пътя й към участие в НАТО тогава, когато изискванията разрешават това.
България е дълготраен, пореден и очевиден покровител на политиката на отворени порти на НАТО, както и на евроатлантическите аспирации на Украйна. България ще продължи поддръжката си за участието на Украйна в НАТО, според взетото решение от Съмита на НАТО в Букурещ през 2008 година, препотвърдено на последващи срещи на върха на Алианса, в това число в Мадрид през юни 2022 година
Правителството утвърди позицията на България за Съвет „ Общи въпроси “
Министерският съвет утвърди позицията на България за присъединяване в съвещанието на Съвет „ Общи въпроси “ (СОВ), което ще се организира на 10 юли 2023 година в Брюксел.
Министрите ще проведат полемика по предлагането на Европейска комисия за средносрочен обзор и проверка на Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2021-2027 година
Испанското председателство на Съвета на Европейски Съюз ще показа целите, включени в шестмесечната му стратегия - Реиндустриализация на Европейски Съюз и гарантиране на неговата открита стратегическа автономия; Усъвършенстване на екологичния преход и акомодацията към измененията в околната среда; Насърчаване на по-голяма обществена и икономическа справедливост; Укрепване на европейското единение.
Съветът ще извърши обзор на Годишния разговор по върховенството на правото.
Европейската комисия ще показа на Съвета главните заключения от хоризонталната част на Годишния отчет по върховенството на правото в Европейски Съюз, който ще бъде оповестен на 5 юли 2023 година
Под „ Други въпроси “ Председателството ще осведоми по отношение на напредъка по последващите дейности след Конференцията за бъдещето на Европа, а Комисията ще показа информация за хода на полемиките по предлагането за основаване на Етичен орган на Европейски Съюз.
Одобрени са промени в Кодекса за застраховането
Със свое решение държавното управление утвърди плана на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането.
Законопроектът има за цел усилване на регулаторната рамка във връзка с осъществяването на отговорностите на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) и на застрахователите по отношение на действието на системата „ Зелена карта “ в страната ни. Чрез него ще се реализира гарантиране на тъкмо и навреме осъществяване на отговорностите на застрахователите и НББАЗ в границите на системата „ Зелена карта “, според условията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Създава се и правна опция за предприемане на надзорни дейности от страна на Комисията за финансов контрол при положение на несъблюдение на отговорностите на застрахователите и на НББАЗ в границите на системата „ Зелена карта “
Отстраняването на откритите проблеми при действието на системата „ Зелена карта “ в България е един от детайлите на Плана за деяние с ограничения за адресиране на последващите задължения на Република България след присъединението към Валутния механизъм II (ERM II), който постанова промени в нормативната уредба.
По законопроекта за допълнение на Кодекса за застраховането са извършени публични съвещания в края на март и началото на парил 2023 година
Одобрени са промени в техническите условия за устройство, употреба и инспекция на оборудванията под налягане
Правителството утвърди промени в Наредбата за устройството, безвредната употреба и техническия контрол на уреди под налягане.
Съществуващата нормативна уредба все още не отразява актуалните механически условия във връзка с оборудванията под налягане. Това постанова промени в техническите стойности при устройството на уреди под налягане във връзка с температура и налягане, нови решения в монтирането и инспекцията на части от оборудванията, както и по-гъвкави благоприятни условия за осъществяване на инспекция на вярната им употреба.
В наредбата се планува условие при прекачване правото на благосъстоятелност на оборудване под налягане да бъде предадено и техническото му досие. Подробно са регламентирани условията към лицата, обслужващи оборудванията. Предоставя се опция на ползвателите на уреди под налягане да ползват интернационално приета методика за надзор, което води до смяна в някои периоди за осъществяване на периодически механически прегледи на уреди с нараснала заплаха. Намалява се административната тежест за лицата, които аплайват за регистриране в регистъра за осъществяване на действия по поддържане, поправяне и преустройване на сходен вид уреди.
Правителството утвърди плана на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 година
Министерският съвет утвърди законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.
Бюджет 2023 е създаден при параметри в границите на Маастрихтските критерии, с което държавното управление извърши един от главните си цели да обезпечи на страната постоянен бюджет за 2023 година с недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт без да се усилват налозите и без да се лимитират обществените заплащания.
Макроикономическата прогноза на МФ планува през 2023 година напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,8% и постигане на размер от 184,5 милиарда лева През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3%, а през 2025 година се чака да бъде 3,2%.
Очакванията са в края на 2023 година инфлацията да се намали до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%, което се дължи на понижението на цените на храните и енергийните артикули. През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2%, а средногодишната – 3,8%. През 2025 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8%. Цените на енергийните артикули ще имат спад до края на прогнозния небосвод.
Бюджетното салдо за 2023 година и 2024 година на бранш „ Държавно ръководство “ е недостиг от 3,0% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ е 3,6% от Брутният вътрешен продукт, като това нарастване се дължи на капиталовите разноски по проекта за придобиване на нов вид бойни самолети, направени през 2019 година и 2020 година, които на начислена основа се регистрират в годината на доставката им - 2025 година Това въздействие е еднократно и не води до трайно утежняване на бюджетната позиция и до нарушение на фискалната резистентност в дълготраен проект. При елиминиране на резултата от този разход, дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ за 2025 година е 2,8% от Брутният вътрешен продукт.
Приходите по КФП за 2023 година по отношение на обновената стратегия за 2022 година бележат номинален растеж от 9,8 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 8,2 милиарда лева
При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал – 69 471,8 млн. лева за 2023 година, 75 443,3 млн. лева за 2024 година и 77 798,9 млн. лева за 2025 година. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 37,7 %, за 2024 година – 38,2 % и за 2025 година – 37,0 %.
Разходите за интервала 2023-2025 година като дял от Брутният вътрешен продукт са надлежно 74 051,8 млн. лева (40,1%) през 2023 година, 82 783,9 млн. лева (41,9%) през 2024 година и 85 955,9 млн. лева (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 35,9 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година.
Спрямо импортирания от служебното държавно управление проектобюджет в Народно събрание, разноските за 2023 година са понижени общо с 3,6 милиарда лева по КФП. След подробен обзор на отпадналите нужди от разпоредителите на бюджет, заложените разноски за прехрана са понижени с 1,4 милиарда лева и все пак са с близо 2,0 милиарда лева повече от регистрираните през 2022 година Капиталовите разноски са прецизирани на правилото капиталовата активност да продължава, като плановете, които имат определени реализатори и стартирана активност, се извършват по проект, а тези, по които не се чака да стартират действия и разплащания до края на 2023 година, не са бюджетирани. Така финансовата стратегия понижава с 1,9 милиарда лева, само че все пак доближава рекордното равнище от общо 8,2 милиарда лева
През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. През 2023 година се чака да постъпят 4,7 милиарда лева повече данъчни доходи по отношение на доклада за 2022 година, в това число 1,7 милиарда лева повече от Данък добавена стойност.
Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на обществени разноски в размер до 200 лева месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 милиарда лева на 1,4 милиарда лева
Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен притежател от 1 януари 2024 г., като по този метод ще се реализира понижаване на административната тежест посредством цифровизация и ще се обезпечи по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и ваучерите за храна на електронен притежател, като окончателното прекосяване единствено към ваучери на електронен притежател ще бъде от 1 юли 2024 година
По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година – от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната междинна заплата в съответния референтен интервал.
За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени в допълнение 558,6 млн. лева, в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието във връзка със опазване на заплатите на педагогическите експерти на равнище 125 % от междинната работна заплата за страната (считано със задна дата от 01.01.2023 г.).
Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.
За 2023 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.
Предвидено е и нарастване на главните месечни хонорари в структурите на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и Главна дирекция „ Охрана “ към Министерството на правораздаването, като към към този момент обезпечените 125 лева през 2022 година, от 01.08.2023 година са разчетени спомагателни 175 лева в бюджета на министерството за 2023 година
Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на:
111,1 млн. лева по отношение на избрания нов размер на линията на беднотия за 2023 година от 504 лева при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания;
131,0 млн. лева по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатият обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
50,1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за обществено подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 г.;
30,0 млн. лева по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер на нарастването от 01.04.2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи;
2,5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;
31,2 млн. лева по отношение на въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 г.;
по бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година са планувани 34,8 млн. лева за нарастване на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лева на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежите по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева
В региона за образованието са планувани средства, както следва:
37,9 млн. лева за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития
80,0 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения, в това число дофинансиране на ремонт на учебните заведения по Оперативна стратегия „ Региони в напредък “
45,0 млн. лева за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки ученик; спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения
5,0 млн. лева за създаване на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в учебните заведения
20,0 млн. лева за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски ясли и градини и учебни заведения за предучилищно обучение
16,0 млн. лева за финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения от 1 август 2023 година
1,7 млн. лева за допълващ стандарт за 2023 година за месечна помощ за възпитаници, настанени в обществени услуги за резидентна грижа, тъй че месечната помощ да доближи 90 лева, а дневната – 3 лева
В региона на опазването на здравето не престават напъните за възстановяване на профилактиката и предварителната защита на здравето за гарантиране на качествени и ефикасни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 година са планувани в допълнение над 900 млн. лева за възстановяване на достъпа и обезпечаване на здравните потребности на популацията.
В региона на спорта и младежките действия са планувани 10 млн. лева за осъществяване на национална стратегия за споделено финансиране на капиталови спортни планове.
В региона на културата и изкуствата са планувани 30 млн. лева за осъществяване на културни начинания, целеви стратегии и креативен планове в региона на културата на планов принцип.
Разходите за защита за 2023 година възлизат на 1,88 % от Брутният вътрешен продукт (с 0,03 % повече от референтния % от 1,85 % от БВП), като през 2024 година доближават до 2% от Брутният вътрешен продукт съгласно референтните разноски по „ Националния план
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ