Кабинетът беше сформиран трудно. Към края на 2024 година имаше

„ Кабинетът беше образуван мъчно. Към края на 2024 година имаше по-голям късмет да няма кабинет “, съобщи някогашният министър председател Росен Желязков, лидер на листата на ГЕРБ в Благоевград, в първото си огромно телевизионно присъединяване след рухването на кабинета, който оглавяваше.

Той добави, че главната стратегическа цел е била ясна: „ Създадохме постоянен кабинет в една комплицирана политическа среда, една сложна коалиция – кабинет на малцинството, с цел да реализираме огромната стратегическа цел на България – влизането в еврозоната. “

Според него ръководството е било предизвикателно, само че дейно: „ Правителството сподели, че може да работи в сложни условия и да получава поддръжка от разнообразни обединения, които не са част от болшинството. “ Той означи и ролята на разнообразни политически сили: „ Трябва да отдадем заслуженото и на АПС, и на Движение за права и свободи, както и на ПП–ДБ, които в първите месеци на 2025 година се държаха градивно. “

На въпроса каква си аргументите за митингите Желязков призна, че първият вид на бюджета е бил проблематичен: „ Той не беше добре параметриран и имаше самонадеяност, че парламентарното болшинство може да преодолее тристранния разговор. “ Но съгласно него това не е единствената причина: „ Това възпламени фитила, само че казусът не беше единствено в бюджета. “

По мотив подаването на оставка, някогашният министър председател изясни решението за отдръпване по този начин: „ Трябваше да създадем крачка обратно, с цел да създадем крачка напред за страната. “ И предизвести за риска пред страната: „ Иначе щяхме да влезем в януари с всички детайли на една съвършена стихия – митинги, обществено напрежение и политическо опълчване. “

На въпрос за въздействието върху властта, Желязков беше безапелационен, че кабинетът се управлявал от него и от министрите. „ Бяхме безусловно самостоятелни във вземането на решения “. Той посочи, че при търсене на парламентарна поддръжка, водачеството е било изнесено към водачите на партиите. “

По тематиката за инфраструктурата Желязков отбрани дейностите на кабинета: „ Договорите са подписвани през 2023–2024 година. Това не са нови контракти. “ И добави: „ Когато се вършат поправки на пътища, те не могат да се отсрочват. “ Той изрази доверие към отрасловото министерство: „ Имам мощно доверие към министър Иван Иванов и неговия екип, които действаха професионално. “

Желязков не се съгласи с рецензиите за положението на пътищата –  „ Не бих споделил, че пътищата са в окаяно положение. Проблемът е, че инфраструктурата би трябвало да се поддържа. “ По отношение на забавените инфраструктурни планове за „ Хемус “ и концесиите той съобщи: „ Хемус “ щеше да бъде подготвена до 2027 година – това бяха реалистични благоприятни условия. “

За бъдещото финансиране предложи нов метод: „ Създадохме опция пенсионните фондове да влагат в инфраструктурни планове. “ Желязков отбрани подписването на интернационалната харта: „ Правителството има право да подписва интернационалните контракти – това е по Конституция. “ И добави: „ Присъединяването е вярно. България би трябвало да има уравновесена позиция. “

В предизборното си изявление той очерта целите на ГЕРБ: „ Ние подсигуряваме устойчивата политическа линия – България в Европа и в НАТО. “ И сложи съответни стопански цели: „ До 2030 година Брутният вътрешен продукт да доближи 200 милиарда евро, междинната заплата – 2500 евро, а минималната – 1000 евро. “ Желязков подчертава и върху пазара на труда: „ На 100 души, които излизат от пазара на труда, влизат едвам 60 – това е сериозен проблем. “

bTV