Кабинет на ГЕРБ-СДС не се осъществи, ДПС се разцепва на

Кабинет на ГЕРБ-СДС не се реализира, Движение за права и свободи се разцепва на две, откакто Пеевски и Доган са в обострени връзки. ПП-ДБ изненадващо ще вземат втория мандат, а президентът Радев сподели, че ще го връчи тази седмица. Има Такъв Народ желаят третия мандат… А нещата май отиват към нови избори и още един длъжностен кабинет. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ приказва политологът Ралица Симеонова.

- Г-жо Симеонова, Движение за права и свободи на Пеевски или Движение за права и свободи на Доган – кое ще е същинското ДПС…
- Трудно е да се мисли за Движение за права и свободи оттатък ролята и водачеството на Ахмед Доган. Той е фигурата - поръчител за стабилността, а евентуално и за самото битие на тази партия. Едва ли някой анализатор би се заел с прогноза какво ще съставлява тя без него. В този смисъл Движение за права и свободи е Ахмед Доган, а Движение за права и свободи без Доган ще е нещо друго, евентуално доста друго от това, което познаваме като събитие в българската политика.

- Защо Пеевски се обърна против Доган тъкмо в този момент?
- Имайки поради, че не разполагаме с вътрешна информация, бихме могли да оценяваме обстановката единствено по процесите, които следим на " повърхността ".
Изглежда, че Пеевски не е имал задоволително реалистична визия за личната си роля, значителност и тежест в Движение за права и свободи.
Това, което стана задоволително очевидно през последните месеци, е, че той се опита да наложи своята власт и престиж в партията с " твърда ръка ", без обаче да регистрира, че водачество не се постанова силово. То се утвърждава на база на персонален образец, самопризнание за съществуване на избрани качества и умения, за постижения. В Движение за права и свободи естественият водач постоянно е бил Доган, а формалните ръководители наподобява, че имат власт и надзор върху вътрешнопартийните процеси единствено дотолкоз, доколкото се употребяват с неговото утвърждение. Те като че ли постоянно са " светели с отразена светлина ". И в този смисъл Пеевски не може да се преглежда като натурален водач на Движение за права и свободи, макар въздействието и ресурсите, с които несъмнено разполага. Може би точно последното го заблуди, че ще успее да овладее бързо партията и да вкара нов модел на ръководство. Подобна партийна организация, която постоянно е изглеждала прекомерно консервативна като метод на действие, не би могла да бъде изменена в подобен бърз порядък. В този смисъл вътрешната опозиция не е изненадваща. Отделно, имайки поради, че Пеевски е и етнически българин, мъчно бихме могли да си представим, че неговата управителна роля ще получи утвърждение и самопризнание от страна на българските турци и мюсюлмани, които преобладават и в структурите, и измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи. С оглед на гореизложеното напрежението и опълчването, които следим в тази партия, са разумни.
Важно е да се обърне внимание и на още една призма, през която може да се проучва държанието и дейностите на Пеевски, а точно - санкционирането му по закона " Магнитски " през 2021 година Струва ми се, че неговата по-сериозна политическа интензивност през последните години, както и подчертаните му евроатлантически позиции, които преобладават в говоренето му, следва да се преглеждат и в този подтекст.

- Доган излезе с декларация и изиска оставката на Пеевски, а той му отговори, че няма да я даде. Какво видяхте в обръщението на почетния ръководител на Движение за права и свободи?
- Очевидно Доган снема доверието си от Пеевски. Поне по този начин наподобява на повърхността. Прави усещане обаче, че в обръщението на Доган е употребен жанр, който доста се разграничава от типичния за него, демонстриран през годините. Обикновено ползва по-задълбочен и изчерпателен метод. Този обикновен текст някак не се вписва измежду останалите.
Същевременно Пеевски като че ли беше сюрпризиран от позицията на Доган. Така или другояче, към този момент наподобява, че Пеевски ще би трябвало да осъществя своите политически упоритости отвън Движение за права и свободи. Предстои да забележим дали и по какъв начин.

- Доган приказва за мутри, за прокуратура, за съд - в този момент ли прозря и разбра това?
- Би било наивно да мислим, че това е по този начин. По-скоро моментът е подобаващ да се подчертаят тези феномени, които са " социална загадка ", по този начин че да се употребяват като стабилен мотив за към този момент взето решение.
Същевременно сходно говорене от личните среди е удостоверение на това, което доста хора позволяват, и в този смисъл е спомагателна репутационна вреда за Пеевски.

- Сътресенията в Движение за права и свободи обърнаха дневния ред на обществото и ПП-ДБ към този момент са втора политическа мощ
в Народното събрание, а това значи, че ще получат втория мандат. Постоянно споделяха, че ще са съпротива.
Опозициионен „ механически “ кабинет ли ще предложат…
- " Опозиционен кабинет " е безспорен оксиморон по формулировка. Няма и подобен феномен като " механически " кабинет. Всъщност, какъвто и етикет да сложат, с цел да се опитат да минимизират политическата отговорност,
истината е, че всеки кабинет е политически и постоянно може да се дефинира коя или кои политически сили носят отговорност за него, в случай че не на база на партийната принадлежност на обособените министри, то на база на парламентарната поддръжка, която този кабинет получава. По отношение на втория мандат следва да забележим какво ще решат от ПП-ДБ. Вероятността да попаднат в капан, в случай че се опитат да предложат кабинет, е огромна. Биха създали една и съща неточност два пъти - да носят главната отговорност за ръководство, върху което нямат задоволителен надзор. Вече генерираха съществени електорални вреди от предходните си участия в изпълнителната власт, тъй че рискът за тях в този момент е огромен. Струва ми се, че единственият им потребен ход е да стоят на отдалеченост от изпълнителната власт за прочут интервал от време, с цел да се опитат да се оправдават пред своите гласоподаватели и да си върнат най-малко част от изгубеното доверие.
Едно е ясно. И този парламент показва тотална липса на потенциал да излъчи устойчиво и стабилно болшинство. И даже да се стигне до държавно управление, колкото и вероятността да е дребна на този стадий, то надали ще просъществува дълго.

- Оказва ли се, че през последните години се поставят неимоверни старания да няма устойчиво постоянно държавно управление?
- Определено може да се мисли в тази посока. Основните партии имаха в действителност доста благоприятни условия да образуват постоянни кабинети. И в случай че толкоз не им харесваше съдружният формат, можеха да предизвикват и одобряват съответните законодателни промени, тъй че да сменят изборната система или най-малко изборната методология, решавайки по този метод казуса със мощно фрагментираните парламенти, който сякаш им пречи да основат устойчиво болшинство.
Вместо това, вършат всичко допустимо да задълбочат политическата рецесия. Веднъж, като измислят все по-безумни мотиви за фиктивно опълчване. Втори път - с несъответстващата си работа в Народното събрание. Пример за последното са меко казано екзотичните промени в Конституцията.
Истината е, че единствената естествена логичност, която изяснява това явно отвращение на главните политически партии да има устойчиво постоянно държавно управление, е съществуването на сериозен външен напън да се изпълнят избрани задания с дълготрайни последствия за страната и респективно нежеланието на никой от главните политически субекти да носи такава отговорност. А служебните кабинети са комфортно опрощение дилемите и напътствията да се отсрочват във времето и да не се извършват. Краткотрайните и нестабилни обединения - също.
С оглед на особената геополитическа динамичност и усложнена среда на сигурност, имайки поради нашето географско разположение и упованията на някои наши сътрудници за ролята ни в избрани процеси, касаещи защитата и сигурността, въобще не е изключена една такава догадка. Така си изяснявам това, което следим. Преди всичко външнополитически могат да бъдат аргументите, които са в положение да доведат до сходно безредно развиване на политическите процеси и целеустремено търсене на политическа дестабилизация у нас. Вътрешнополитически аргументи надали биха могли да ни доведат дотук.