Как живеят българките болногледачки в Австрия
Журналистите от „ Винер цайтунг " Петра Темпфер и Симон Планк са пропътували с рейс дистанцията от Виена до София дружно с работещи в Австрия българки болногледачки. 16-часовото пътешестване те са употребявали, с цел да схванат повече за естеството на работа на тези дами.
Една от тях е 57-годишната Рая (името е променено от редакцията). Тя се грижи за 87-годишен дементен мъж от Залцбург. „ Работата е толкоз тежка, че към този момент никой не желае да се занимава с нея. Ние сме последните, които са останали ", споделя Рая.
Това удостоверява и друга жена, грижеща се за дементна пациентка в Австрия, която не знаела дали е ден или нощ, непрекъснато обикаляла с инвалидната си количка жилището и всяка нощ по няколко пъти идвала да буди болногледачката си. Трета тяхна колежка споделя, че са я били и карали да работи като чистачка. „ Системата обаче действа единствено по този начин - с работна ръка от чужбина ", твърди Рая.
Чисти 2 500 евро месечно
Причината за какво се наемат с тежката работа, бързо се обяснява. „ В Австрия получаваш чисти 2 500 евро месечно ", споделя Рая. Така тя може да си разреши добър живот в родината - с къща с огромна градина и още едно жилище. „ Когато се върна, първо ще се заема с градината ", добавя тя.
Гледачките, които са на 24-часов режим, се наемат от австрийски организации посредством медиатори за работа в двете страни. Преди започването на работа в Австрия е належащо прекосяването тримесечно образование. Ангажиментите кардинално са ясно избрани - оказване на помощ в ежедневни дейности като миенето, обличането или извършването на покупки, само че не и слагането на инжекции, да вземем за пример (официално те се назовават придружителки). Освен това организациите заплащат пътуванията с рейс и се грижат за заплащането. Има и организации, които единствено посредничат - при тях пациентите заплащат непосредствено на гледачките си, написа „ Винер цайтунг ".
Австрийското издание изяснява, че има и посреднически такси, които са разнообразни - някои организации взимат по няколкостотин евро месечно, до момента в който други начисляват еднократна такса. Има и такива, които се популяризират с това, че не взимат такси.
От София до Мездра
От София публицистите Петра Темпфер и Симон Планк не престават към Мездра, с цел да се срещнат с още една гледачка на 24-часов режим - Никол (името е променено от редакцията). Тя за първи път не се е прибрала вкъщи с рейса - след 30 години работа в чужбина си купила кола за дългите пътувания.
„ Всички младежи бягат ", споделя Никол. Отиват или в близкия огромен град, или в чужбина, където има по-добро обучение и добре платена работа. Не става дума за 24-часовите грижи за възрастни пациенти - 52-годишната Никол също е една от последните, които се занимават с тази активност.
Тя свързва обстоятелството с топящото се население на България с края на комунизма през 1989 година и присъединението на страната към Европейски Съюз, улеснило извънредно работата и следването в чужбина. Но съгласно нея главната причина е друга: „ България е корумпирана. Парите просто изчезват ". За да се изпълнят условията на Европейски Съюз, се купуват евтини материали - да вземем за пример за строителството на автомагистрала до Мездра, а останалата част от парите потъва в джобовете на политиците, споделя дамата. „ Затова всичко е разрушено, улиците са цялостни с дупки, никой не желае да остава тук. "
Интересът към гледане на възрастни спада
Австрийското издание не пропуща да означи, че по показателя за корупцията на Трансперънси интернешънъл България заема 76-о място от 180 страни. А работата на черно съгласно изследване, направено по поръчка на „ Visa ", възлиза на 34,6 % от Брутният вътрешен продукт, което е най-високият индикатор в Европейски Съюз.
Приведени са и данни за интереса към работата на 24-часов режим за гледане на възрастни хора - през последните 20 години броят на кандидатките да се занимават с това е понижен на половина - поради неприятните условия и заплащането. Средната им възраст е 54 години.
