Криза в средата на кариерата
Журналистите обичат да приказват за специалността си - едни я считат за предопределение и висша мощ, други се разочароват и я напущат - макар парите и славата. Довчерашни кореспонденти намират себе си в политиката или измежду публичните дейци. Но има и такива, които след дълги години сполучлива кариера стартират най-обикновена работа и се усещат щастливи.
През 2017-а американската публицистика загуби един от най-опитните си и известни кореспонденти. А службата за доставки на Amazon се снабди с скъп кадър. Джон Остин Мърфи Трети реши да напусне медиите и да свърже живота си с огромната софтуерна компания. Въпреки упованията той не направи това поради пари или самопризнание. За 33-годишния си стаж в американския седмичник Sports Illustrated Мърфи е написал хиляди публикации, шест огромни книги и е интервюирал петима президенти на Съединени американски щати. Но към своя 60-и празник журналистът трансформира съществено живота си и става пощальон. Въпреки че фамилията му няма особена потребност от пари (жената на Мърфи е адвокат), в един миг журналистът се нуждаел от документ за непрекъсната работа. И я разкрил на уеб страницата на Amazon. На пръв взор наподобява като че ли нещо в живота му се е счупило - здрав мъж с висше обучение да ръководи фургон с колета. Но Мърфи не мисли по този начин. Той е сигурен, че в този момент "играе " за съвременен и по-успешен "отбор ". Това го кара да се усеща самостоятелен човек вместо назадничав "динозавър ".
Преходът от публицистиката в политиката е разпространявал още Уинстън Чърчил. Бившият боен сътрудник на вестник Morning Post считал новините и репортажите за дело на целия му живот и не забравял това даже на премиерминистерския си пост. Примерът му се оказа инфекциозен за доста негови сътрудници в целия свят. През последните години Индия стана безспорен водач по брой на политици, които преди този момент са се занимавали с публицистика. Един от тях е някогашният ефирен водещ Маниш Сисодия. Сега той е заместител на основния министър на Делхи и ръководи на локално ниво финансите, строителството, образованието, изкуството и просвета. Кариерата му се трансформира внезапно през 2012-а, когато влиза в Партията на елементарния човек (AAP). Само след година известният публицист става член на законодателното заседание.
Бившият министър на външните работи (до края на 2018-а) в държавното управление на Нарендра Моди - Джейвд Акбар, има извънредно сполучлива журналистическа кариера зад тила си. Бил е сътрудник и редактор на няколко водещи издания и е считан за един от пионерите на политическата публицистика в Индия. Подобна кариера - само че в малкия екран, има и водачът на партията Индийски народен конгрес Раджив Шукла.
Противно на общоприетото мнение, малко на брой публицисти се отдават на свързани специалности. Според няколко изследвания на уеб страницата на Quora редица някогашни кореспонденти са трансформирали напълно живота си, започвайки от нулата в приложната и техническата област. "Журналистите, по предписание, са изобретателни и обществени хора, с висока прочувствена просветеност. Нещо сходно на мен ", споделя един от респондентите Хакон Хапнес Странд, който избира пътя на експерт по обработка на данни. Наред с разочарованията от себе си и от специалността, Странд отбелязва, че е налице деградация в цялата медийна сфера. Той е уверен, че безкрайните описания на формите на Ким Кардашиян не могат да вдъхновят никого. Бившият публицист прецизира, че този "дегенеративен " резултат е довел до отдръпването на редица експерти. Получавайки инженерно обучение, Странд като че ли се ражда още веднъж. По думите му "Напускането на публицистиката е най-хубавият избор в кариерата ми. "
Далеч не всички обаче споделят мнението му. Стажантката в The Independent Джоана Уайтхед свързва живота си с репортерството на 37 години. През това време тя схванала, че работата й в областта на наказателното съдопроизводство е погребала фантазията й да стане публицист. Уайтхед е сигурна, че смяната в кариерата й е рационална и навременна стъпка. Смята, че в този момент е по-мотивирана, в сравнение с преди 10 години. По думите й 20-годишните са неспособни да изберат пътя си за цялостен живот и най-вече купонясват. "В оня стадий от живота си даже да желаех да се съсредоточа върху своята кариера, нямаше да знам с какво да стартира ", споделя тя. Като главен проблем на настоящия си живот Уайтхед дефинира финансите. Но съгласно нея такива дребни жертви може да донесат облага в дълготрайна вероятност. "Никога не е късно да направиш промени. Животът и трудовият опит са неоценими и всеки шеф, който не осъзнава това, просто не заслужава времето ви ", твърди Уайтхед.
През последните години се приказва доста за угасването на публицистиката. Причините са всеобщите уволнения на сътрудници, изгубването на печатните издания, разпространяването на роботи кореспонденти и даже замяната на телевизионни водещи с автоматизирани диктори. Журналистката от Тhe New Yorker Джил Лепор разказва работата си като изтощителна и дразнеща. Тя е уверена, че някои сегменти на занаята като печатната преса към този момент са напълно мъртви. Лепор поставя тъжна диагноза и на новинарските уеб сайтове, които култивират сензации и негативи. Подобни публикации, появяващи се постоянно във вестниците, също подтикват публицистите да напущат специалността.
През 2017-а американската публицистика загуби един от най-опитните си и известни кореспонденти. А службата за доставки на Amazon се снабди с скъп кадър. Джон Остин Мърфи Трети реши да напусне медиите и да свърже живота си с огромната софтуерна компания. Въпреки упованията той не направи това поради пари или самопризнание. За 33-годишния си стаж в американския седмичник Sports Illustrated Мърфи е написал хиляди публикации, шест огромни книги и е интервюирал петима президенти на Съединени американски щати. Но към своя 60-и празник журналистът трансформира съществено живота си и става пощальон. Въпреки че фамилията му няма особена потребност от пари (жената на Мърфи е адвокат), в един миг журналистът се нуждаел от документ за непрекъсната работа. И я разкрил на уеб страницата на Amazon. На пръв взор наподобява като че ли нещо в живота му се е счупило - здрав мъж с висше обучение да ръководи фургон с колета. Но Мърфи не мисли по този начин. Той е сигурен, че в този момент "играе " за съвременен и по-успешен "отбор ". Това го кара да се усеща самостоятелен човек вместо назадничав "динозавър ".
Преходът от публицистиката в политиката е разпространявал още Уинстън Чърчил. Бившият боен сътрудник на вестник Morning Post считал новините и репортажите за дело на целия му живот и не забравял това даже на премиерминистерския си пост. Примерът му се оказа инфекциозен за доста негови сътрудници в целия свят. През последните години Индия стана безспорен водач по брой на политици, които преди този момент са се занимавали с публицистика. Един от тях е някогашният ефирен водещ Маниш Сисодия. Сега той е заместител на основния министър на Делхи и ръководи на локално ниво финансите, строителството, образованието, изкуството и просвета. Кариерата му се трансформира внезапно през 2012-а, когато влиза в Партията на елементарния човек (AAP). Само след година известният публицист става член на законодателното заседание.
Бившият министър на външните работи (до края на 2018-а) в държавното управление на Нарендра Моди - Джейвд Акбар, има извънредно сполучлива журналистическа кариера зад тила си. Бил е сътрудник и редактор на няколко водещи издания и е считан за един от пионерите на политическата публицистика в Индия. Подобна кариера - само че в малкия екран, има и водачът на партията Индийски народен конгрес Раджив Шукла.
Противно на общоприетото мнение, малко на брой публицисти се отдават на свързани специалности. Според няколко изследвания на уеб страницата на Quora редица някогашни кореспонденти са трансформирали напълно живота си, започвайки от нулата в приложната и техническата област. "Журналистите, по предписание, са изобретателни и обществени хора, с висока прочувствена просветеност. Нещо сходно на мен ", споделя един от респондентите Хакон Хапнес Странд, който избира пътя на експерт по обработка на данни. Наред с разочарованията от себе си и от специалността, Странд отбелязва, че е налице деградация в цялата медийна сфера. Той е уверен, че безкрайните описания на формите на Ким Кардашиян не могат да вдъхновят никого. Бившият публицист прецизира, че този "дегенеративен " резултат е довел до отдръпването на редица експерти. Получавайки инженерно обучение, Странд като че ли се ражда още веднъж. По думите му "Напускането на публицистиката е най-хубавият избор в кариерата ми. "
Далеч не всички обаче споделят мнението му. Стажантката в The Independent Джоана Уайтхед свързва живота си с репортерството на 37 години. През това време тя схванала, че работата й в областта на наказателното съдопроизводство е погребала фантазията й да стане публицист. Уайтхед е сигурна, че смяната в кариерата й е рационална и навременна стъпка. Смята, че в този момент е по-мотивирана, в сравнение с преди 10 години. По думите й 20-годишните са неспособни да изберат пътя си за цялостен живот и най-вече купонясват. "В оня стадий от живота си даже да желаех да се съсредоточа върху своята кариера, нямаше да знам с какво да стартира ", споделя тя. Като главен проблем на настоящия си живот Уайтхед дефинира финансите. Но съгласно нея такива дребни жертви може да донесат облага в дълготрайна вероятност. "Никога не е късно да направиш промени. Животът и трудовият опит са неоценими и всеки шеф, който не осъзнава това, просто не заслужава времето ви ", твърди Уайтхед.
През последните години се приказва доста за угасването на публицистиката. Причините са всеобщите уволнения на сътрудници, изгубването на печатните издания, разпространяването на роботи кореспонденти и даже замяната на телевизионни водещи с автоматизирани диктори. Журналистката от Тhe New Yorker Джил Лепор разказва работата си като изтощителна и дразнеща. Тя е уверена, че някои сегменти на занаята като печатната преса към този момент са напълно мъртви. Лепор поставя тъжна диагноза и на новинарските уеб сайтове, които култивират сензации и негативи. Подобни публикации, появяващи се постоянно във вестниците, също подтикват публицистите да напущат специалността.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ