Мисирки, умрете с достойнство!
Журналистиката от дълго време не е това което беше. Да не приказваме, че не е и това, което би трябвало да бъде.
Журналистиката умря по незнайни аргументи някъде към 2000 година. Наследи я уродливото и отроче – жълтата публицистика. От своя страна жълтата публицистика не се нуждаеше от публицисти, а от журналя. От мисирки. Хора, които не ги е позор да се излагат, да пишат нелепости и скришно да броят стотинките, направени с гнусните си действия.
По времето, когато публицистиката умря, хората с повече от два неврона в главата се отхвърлиха да се доверяват на тъй-наречените печатни медии.
За това бяха упрекнати интернет и малкия екран, само че никой не потърси сметка на мисирките. Те безшумно седяха и си бълваха жълто-кафявата мръсотия и се чудеха за какво никой не лапа продукта им като възторжена патка. Така умря и пазарния принцип в този по този начин значим дирек в обществото ни. Журналистиката към този момент престана да бъде четвърта власт. Тя въртеше магистрални свирки на първата, втората и третата власт и по всичко си личеше, че ѝ харесва. Читателите се отвратиха.
Но и мисирките, както знаем, са произлезли от хората и имат сходни потребности – да се хранят. Мисирките или по-скоро техните крепостни владетели започнаха да ги продават като притежатели на обществен дом. Подреждат ги за оглед от клиента и така… Честито.
Сега сме едни двадесет години след описаните събития. По будките се търкалят някакви книжни отрепки, които настояват че са с многохиляден тираж. Винаги на първа страница е някой недраг от групировката политик, който е нещо си скандално изобличен или окаяна чалгаджийка, закъсала за рейтинг. Медийния секс върви с цялостна мощ, само че е едва издирван. Порното от дълго време е гратис.
Хората все по-неохотно дават дребното си пари за медийните лайномети.
На лайнометите обаче не им пука. Те се изхранват с платени любовни услуги. И по този начин ще бъде, до момента в който любовта или парите свършат.
От през вчерашния ден цъфти някакъв скандал срещу публицистиката. Не, бе. Грешка. Това не е срещу публицистиката, а в нейна памет. В името на всички безславно изгубили работата си, прогонени и непожелали да въртят гюбеци за пари публицисти. Това е в името на честността. Защото не можеш да живееш на непознат тил против услуги. Ако се чудите, чии е този тил и чии са тези пари, това са пари откраднати от нас – читателите.
Затова, мисирки, не се газирайте. Не надавайте писък, а приемете ориста си. Вие не умирате в този момент. Умряхте преди двадесет години. Идете си безшумно и се пробвайте най-малко това да е почтено. Вече и на панихида нямате право.
Амин.
Журналистиката умря по незнайни аргументи някъде към 2000 година. Наследи я уродливото и отроче – жълтата публицистика. От своя страна жълтата публицистика не се нуждаеше от публицисти, а от журналя. От мисирки. Хора, които не ги е позор да се излагат, да пишат нелепости и скришно да броят стотинките, направени с гнусните си действия.
По времето, когато публицистиката умря, хората с повече от два неврона в главата се отхвърлиха да се доверяват на тъй-наречените печатни медии.
За това бяха упрекнати интернет и малкия екран, само че никой не потърси сметка на мисирките. Те безшумно седяха и си бълваха жълто-кафявата мръсотия и се чудеха за какво никой не лапа продукта им като възторжена патка. Така умря и пазарния принцип в този по този начин значим дирек в обществото ни. Журналистиката към този момент престана да бъде четвърта власт. Тя въртеше магистрални свирки на първата, втората и третата власт и по всичко си личеше, че ѝ харесва. Читателите се отвратиха.
Но и мисирките, както знаем, са произлезли от хората и имат сходни потребности – да се хранят. Мисирките или по-скоро техните крепостни владетели започнаха да ги продават като притежатели на обществен дом. Подреждат ги за оглед от клиента и така… Честито.
Сега сме едни двадесет години след описаните събития. По будките се търкалят някакви книжни отрепки, които настояват че са с многохиляден тираж. Винаги на първа страница е някой недраг от групировката политик, който е нещо си скандално изобличен или окаяна чалгаджийка, закъсала за рейтинг. Медийния секс върви с цялостна мощ, само че е едва издирван. Порното от дълго време е гратис.
Хората все по-неохотно дават дребното си пари за медийните лайномети.
На лайнометите обаче не им пука. Те се изхранват с платени любовни услуги. И по този начин ще бъде, до момента в който любовта или парите свършат.
От през вчерашния ден цъфти някакъв скандал срещу публицистиката. Не, бе. Грешка. Това не е срещу публицистиката, а в нейна памет. В името на всички безславно изгубили работата си, прогонени и непожелали да въртят гюбеци за пари публицисти. Това е в името на честността. Защото не можеш да живееш на непознат тил против услуги. Ако се чудите, чии е този тил и чии са тези пари, това са пари откраднати от нас – читателите.
Затова, мисирки, не се газирайте. Не надавайте писък, а приемете ориста си. Вие не умирате в този момент. Умряхте преди двадесет години. Идете си безшумно и се пробвайте най-малко това да е почтено. Вече и на панихида нямате право.
Амин.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ