Журналистически екип на АП е единственият останал в Мариупол. За

Журналистически екип на АП е единственият останал в Мариупол. За нещастието на обсадения украински град публицистите описват в , оповестен от АП, който препечатваме с незначителни съкращения.

МАРИУПОЛ, Украйна (AP) - Телата на децата лежат тук, хвърлени в тесния окоп, небрежно изкопан в замръзналата земя на Мариупол под непрекъснатия обстрел.

В него е 18-месечният Кирил, чиято рана от шрапнел в главата се оказва прекомерно тежка за дребното му тяло. В него е 16-годишният Илия, чиито крайници са откъснати от детонация по време на футболен мач на учебното игрище. Тук е момиченцето на не повече от 6 години в пижама с анимационни еднорози - едно от първите деца жертви в Мариупол, починало от съветски снаряд.

Те са положени дружно с десетки други в този всеобщ гроб в покрайнините на града. Мъж, затрупан с яркосин брезент, натежал от камъни на рушащия се бордюр. Жена, увита в червено-златист чаршаф, краката ѝ са грижливо вързани в глезените с парче бял плат. Работниците изхвърлят телата колкото се може по-бързо, тъй като колкото по-малко време прекарват навън, толкоз по-големи са личните им шансове за оцеляване.

" Единственото, което желая, е това да свърши ", казва работникът Владимир Биковски, изваждайки от камион черни чували с трупове. " Да ги прокълна всички, тези хора, които започнаха това! "

Ще дойдат още тела - от осеяните с тях улици и от мазето на болничното заведение, където телата на възрастни и деца са изложени в очакване някой да ги вземе.

Всеки въздушен удар и снаряд, които се стоварват върху Мариупол - от време на време по един в минута - демонстрира проклятието на географията, която е сложила града навръх пътя на съветското владичество в Украйна. Това южно морско пристанище с 430 000 поданици се трансформира в знак на устрема на съветския президент Владимир Путин да смаже демократична Украйна, само че и на ожесточената опозиция на място.

През съвсем трите седмици от началото на съветската война двама публицисти от Асошиейтед прес са единствените представители на интернационалните медии в Мариупол и отразяват хаоса и отчаянието. Сега градът е обграден от съветски бойци, които постепенно изстискват живота от него, гърмеж по гърмеж.

Няколко апела за филантропични коридори за евакуация на цивилни останаха без внимание, до момента в който в сряда украински публични лица не оповестиха, че към 30 000 души са избягали в конвои от коли. Въздушни удари и снаряди са поразили родилния дом, пожарната, къщи, черква, полето пред едно учебно заведение. Стотиците хиляди останали хора просто няма къде да отидат.

Околните пътища са минирани, а пристанището е блокирано. Храната е на привършване, а руснаците са спрели филантропичните опити за доставянето ѝ. Електричество няма съвсем на никое място, а водата е нищожна. Жителите топят снега, с цел да пият него. Родители са оставили новородените си деца в болничното заведение, може би с вярата да им дадат късмет за живот на единственото място с обичайно електричество и вода.

Хората палят части мебели в спонтанни скари, с цел да си стоплят ръцете в студа и да подготвят дребното храна, която към момента имат. Скарите са построени от единственото нещо, което е в обилие: тухли и железни части, разхвърляни по улиците от разрушени здания.

Смъртта е на всички места. Местните управляващи регистрират повече от 2500 смъртни случая по време на обсадата, само че доста от телата не могат да бъдат преброени поради безкрайния обстрел. Те са споделили на фамилиите да оставят мъртвите си на открито по улиците, тъй като е прекомерно рисково да се вършат погребения.

Много от смъртните случаи, документирани от АП, са на деца и майки, макар изказванията на Русия, че цивилни жители не са били атакувани. " Те имат ясна заповед да държат Мариупол за пленник, да се подиграват с него, непрекъснато да го бомбардират и обстрелват ", съобщи на 10 март украинският президент Володимир Зеленски.

Само преди седмици бъдещето на Мариупол изглеждаше доста по-светло.

Ако географията дефинира ориста на един град, то Мариупол беше на път към триумфа със своите процъфтяващи фабрики за желязо и стомана, дълбоководно пристанище и огромния пазар за двете първични материали в международен мащаб. Дори мрачните седмици на 2014 година, когато градът съвсем падна под властта на подкрепяните от Русия сепаратисти в жестоки улични сражения, бяха избледнели от паметта.

И по този начин до първите няколко дни от нашествието, които бяха до болежка познати за доста поданици. Според заместник-кмета Серхий Орлов към 100 000 души са напуснали града, до момента в който към момента са можели. Повечето обаче остават на място, защото считат, че ще могат да изчакат всичко, което ще последва, или в последна сметка ще си проправят път на запад като доста други.

" През 2014 година усещах повече боязън, в този момент не изпитвам същата суматоха ", сподели Аннва Ефимова, до момента в който пазари хранителни артикули на пазар на 24 февруари. " Няма суматоха. Няма къде да избягаме, къде можем да избягаме? "

Същия ден украински боен радар и летище се оказаха измежду първите цели на съветската артилерия. Хората прекарваха по-голямата част от времето си в убежища.  Животът надали е бил естествен, само че към момента може да се живее.

На 27 февруари това се трансформира, когато кола за спешна помощ идва в градската болница с малко неподвижно момиченце, което още няма 6 години. Панталонките на пижамата ѝ са окървавени от съветския обстрел. Раненият ѝ татко е с нея, а главата му е превързана. Майка ѝ стои пред колата за спешна помощ и плаче. Докато лекарите и сестрите се натрупат към нея, един от тях ѝ сложи инжекция. Друг употребява дефибрилатор.

" Покажете това на Путин ", избухва доктор с гняв пред камерата и журналиста на АП. " Очите на това дете и плачещите лекари. "

Те не съумяват да я спасят. Лекарите покриват мъничкото телце с розовото ù раирано яке и деликатно затварят очите. Сега тя почива в всеобщия гроб.

Същата география, която толкоз дълго време е работила в интерес на Мариупол, се е обърнала против него. Градът е ситуиран тъкмо сред районите, следени от подкрепяните от Русия сепаратисти - на към 10 км на изток в най-близката точка - и Кримския полуостров, анексиран от Русия през 2014 година Превземането на Мариупол би осигурило на руснаците явен сухопътен кулоар през целия път, контролирайки Азовско море.

В края на февруари стартира обсадата. Пренебрегвайки заплахата, неспокойни или може би просто чувстващи се непобедими, както вършат младежите, група момчета се срещат няколко дни по-късно, на 2 март, с цел да играят футбол на игрището пред едно учебно заведение. Избухва бомба. Взривът раздира краката на Илия.

Шансовете са против него, а от ден на ден - и против града. Електричеството още веднъж стопира, както и множеството мобилни мрежи. Без връзки медиците трябваше да гадаят кои лечебни заведения към момента могат да се оправят с ранените и по кои пътища може да се стигне до тях.

Илия не можеше да бъде избавен. Баща му, Серхий, пада на земята, прегръща главата на мъртвото си момче и се разплака от тъга.

На 4 март в незабавното поделение е още едно дете - Кирил. Малкото момче е ударено в главата от шрапнел. Майка му и доведеният му татко го завиват с одеяло. Надяваха се на най-хубавото, но изтърпяха най-лошото.

" Защо? Защо? Защо? " - питаше хлипащата му майка Марина Яцко в болничния кулоар, до момента в който медицинските служащи гледат безпомощно. Тя нежно размотава одеялото към безжизненото си дете, с цел да го целуне и да вдъхне аромата му за финален път, а тъмната ѝ коса пада върху него.

Това е денят, в който мракът се настанява дефинитивно. Украинската телевизия и радио са прекратени. Стереоуредбите в колите са единствената връзка с външния свят. Пускат съветски вести, които разказват свят, който не можеше да бъде по-далече от действителността в Мариупол.

Когато се разбра, че в действителност няма избавление, настроението в града се трансформира. Не след дълго рафтовете на магазините за хранителни артикули се изпразват. Жителите на Мариупол се крият през нощта в подземни убежища, а денем излизат, с цел да вземат каквото могат, преди още веднъж да се скрият подземен.

На 6 март, както вършат обезверените хора на всички места, те се обръщат един против различен. На улица с тъмни магазини хората разрушават прозорците, отварят металните капаци и вземат каквото могат.

Мъж, нахлул в магазин, се озовава лице в лице с разярения притежател. Хванат е с детска гумена топка в ръцете. Срамът е изписан на лицето му, хвърля топката в ъгъла и бяга.

Наблизо боец излиза от различен разграбен магазин. " Хора, апелирам ви, бъдете единни.... Това е вашият дом. Защо чупите витрини, за какво крадете от магазините си? " - моли той.

Поредният опит за договаряния за евакуация се проваля. На един от пътищата се образува навалица, само че полицейски чиновник препречи пътя им. " Всичко е минирано, пътищата от града са обстрелвани ", споделя им той. " Повярвайте ми, аз имам семейство вкъщи и също се тормозя за тях. За страдание, оптималната сигурност за всички нас е да бъдем вътре в града, подземен и в убежищата ".

Тази мъка се вписва в задачите на Путин. Обсадата е военна тактичност, разпространявана през Средновековието, която има за цел да смаже популацията посредством апетит и принуждение, позволявайки на атакуващата мощ да спести на личните си бойци влизане в града. Вместо това цивилното население е оставено да умира постепенно и трудно. Путин усъвършенства тази тактичност през годините на своето ръководство - първо в чеченския град Грозни през 2000 година, а по-късно в сирийския град Алепо през 2016 година Той трансформира и двата в руини.

" Това е въплъщение на съветската война, това, което виждаме в този момент във връзка с обсадата ", споделя Матийо Булег, откривател на съветската стратегия на Chatham House.

На 9 март звукът от съветските изтребители в Мариупол е задоволителен, с цел да накара хората да се крият, да създадат всичко, с цел да избегнат въздушните удари, които знаеха, че ще последват, даже и да не знаеха къде. Този път изтребителите унищожават родилния дом. Оставят кратер на два етажа дълбочина в двора. Спасители носят бременна жена през отломките и прехвърчащия сняг, до момента в който тя гали окървавения си стомах, с окървавено лице и безчувствено отпусната встрани глава. " Бебето ѝ умираше в нея и тя го знаеше ", споделят медиците.

" Убийте ме в този момент! " - крещи тя, до момента в който се мъчеха да спасят живота ѝ в друга болница, още по-близо до фронтовата линия.

Бебето е извадено мъртво. Половин час по-късно умира и майката. Лекарите нямат време да научат имената им.

Друга бременна жена, Мариана Вишегирска, чака да роди в родилния дом, когато ударът е нанесен. С окървавени вежди и бузи, тя стиска движимостите си в найлонова торбичка и се движи по осеяните с парчета стълби, облечена в пижама на точки. Вън от разрушената болница тя гледа неподвижно, с необятно отворени сини очи към пращящите пламъци. Вишегирска ражда на идващия ден под звуците на снаряди. Момиченцето Вероника поема първата си глътка въздух на 10 март.

Оттогава двете дами - едната мъртва, а другата майка - се трансформират в знак на почернелия и пламнал роден град.

Изправени пред неоправдателната присъда от света, съветските публични лица настояват, че родилният дом е бил високомерен от извънредно десните украински сили, с цел да бъде употребен като база, и е бил изпразнен от пациенти и медицински сестри.

В два туита съветското посолство в Лондон разгласява изображения на фотоси на АП, над които с червен текст е изписано FAKE (фалшиво). Те настояват, че родилният дом от дълго време не действа и че Вишегирска е актриса, която играе роля. Twitter отстранява туитовете. От обществената медия декларират, че те нарушават разпоредбите й.

Репортерите на АП в Мариупол, които документират нападението с видео и фотоси, не откриват нищо, което да демонстрира, че болничното заведение е била употребена за нещо друго от болница. Нищо не подсказва, че Вишегирска, украинска блогърка от Мариупол, е била нещо друго с изключение на пациент. Раждането на Вероника свидетелства за бременността, която майка ѝ грижливо документира в Инстаграм, в това число с един пост, в който тя е облечена в пижама на точки.

Два дни след раждането на Вероника четири съветски танка, върху които е изписана буквата Z, заемат позиция покрай болничното заведение, където тя и майка ѝ се възвръщат. Журналистът от АП е в групата медицински служащи, които попадат под снайперистки огън. Един от тях е улучен в бедрото.

Прозорците дрънчат, а по коридорите се движат хора, които няма къде да отидат. Анастасия Ерашова плаче и трепери, до момента в който държи спящо дете. Обстрел преди малко е умъртвил другото ѝ дете и детето на брат ѝ. По главата на Ерашова има кръв.

" Не знам къде да тичам ", плаче тя.  " Кой ще върне децата ни? Кой? "

В началото на тази седмица съветските сили управляват изцяло постройката. Затворили са вътре медици и пациенти и я употребяват като база, съгласно един от лекарите там и локални чиновници.

Заместник-кметът Орлов предвижда, че скоро ще се случи още по-лошо. По-голямата част от града остава в капан.

" Нашите бранители ще се пазят до последния патрон ", сподели той. " Но хората умират без вода и храна и мисля, че през идващите няколко дни ще преброим стотици и хиляди жертви. "