Журналистът Петър Волгин е силно озадачен към всички хвалебствия към

Журналистът Петър Волгин е мощно заинтригуван към всички хвалебствия към служебното държавно управление, назначено от  

Силно съм заинтригуван от аплодисментите, преминаващи в нестихващи аплодисменти, както се споделяше при соца, с които се съпровождат дейностите на служебното държавно управление. Имам възприятието, че някои коментатор/к/и се отнасят към служебния кабинет, както преди време почитателите са се отнасяли към " Бийтълс ". Само сутиени не са почнали да хвърлят към министрите.

 Аууу, какъв брой прелестно работят - пищят анализатор/к/ите - но за какво не продължат още някой и различен месец, но не може ли още половин година, но за какво са ни избори, вижте тези какъв брой са готини и ангелоподобни, я да продължат да си ръководят до края на света....

Подобно отношение демонстрира надълбоко недоумение на демократичния развой. Едно е да управляваш, когато си виновен единствено пред себе си, а напълно друго, когато си задължен да се съобразяваш с кого ли не - с партията, която те е направила министър, с обединението, от която си министър, с Народното събрание, който е дал своя вот да бъдеш министър.

Така че всички тези ангелоподобни персонажи, които провокират такава възхита, напълно няма да наподобяват по този начин, в случай че би трябвало да се преценяват с изброените нагоре фактори. Струва ми се, че е добре да попрестанем малко с фенското отношение. Вярно е, че политика провокира мощни страсти, само че въпреки всичко разсъдъкът в този случай е за предпочитане.