Жестовете на съпричастност са също толкова разтърсващи, колкото и мъката на хората
Журналистът от bTV Иван Георгиев бе в областите Кахаранмараш, Газиантеп и Аданa в първите дни след най-разрушителното земетресение в Турция и Сирия за последните 100 години. Освен в многочислените включвания за феновете на малкия екран той споделя и след прибирането си за часовете на обезпокоително очакване, вярата за откриването на оживели и тъгата на хора посредством разтърсващите разкази на очевидци. Фактологията значително е ясна, само че след претърпяното на място журналистът показа равносметка на събитията в Турция в предаването " " посредством разбор на обстановката, минаващ през сърцата и мозъците на хората, с които двата екипа на bTV се срещнаха в първите дни след нещастието.
Един от моментите, които развълнуваха освен Иван, само че и феновете, беше по време на директно включване в утринния блок на bTV - предаването " Тази заран ". Властите на място край един опустошен 12-етажен жилищен блок в Газиантеп помолиха всички присъстващи да запазят тишина - избавителните екипи, ситуирани върху голямата купчина отломки, се пробваха да чуят " звуците на живота " - даже най-малък звук, придвижване, сърдечен темп или зов отдолу под руините, който да даде вяра, че под руините може да има тленен човешки живот. Момент на тишина в ефирa в опит да бъде избавен човешки живот.
" Няма да не помни съвсем животинския смут в очите на хората - майки, изгубили децата си, деца, изгубили родителите си, хора, изгубили всичко, даже и вярата ", споделя Иван Георгиев за някои от моментите, които ще останат в съзнанието му.
В началото на пътуването мащабите на бедствието стават забележими за екипа още преди да доближат първите опустошения - в бензиностанциите по пътя няма нищо, рафтовете са изцяло празни - няма вода, няма никаква храна, не са останали даже и бонбони.
Градчетата в подстъпите към най-засегнатите региони се разсънват с оранжеви тротоари и улици - покрити са с падналите от трусовете портокали, които са локалния еквивалент на липите и кестените в българските градове. Наситеният оранжев цвят е сюрреалистична панорама, злокобен предвестител на това, което ги чака по-близо до епицентъра.
Когато доближават на към 150 километра от епицентъра, главните пътища са прекратени - напукани, огънати и пропаднали, има паднали мостове, с голям брой свлачища. Достигането до Газиантеп минава през села и мрежа от черни пътища в опит да бъде заобиколена разрушената инфраструктура и блокадите на локалните управляващи. Пътят от София до епицентъра на земетресението лишава към 27 часа безспирно шофиране. Но с изключение на умората той носи и подготовка за идната действителност в зоната на труса.
" В едно от селата сред Адана и Газиантеп спряхме, с цел да попитаме за посоката. Мъж седеше на земята и пушеше, извит пред една разрушена къща край пътя. Върху колата ни с зов за помощ се хвърли млада жена, чийто взор не може да се опише - накара ни да изстинем. В краката ѝ имаше грижливо опакован сноп от остарели одеяла - тялото на дете, завито като скъпоценна движимост, положена в прахта ", споделя той.
Освен тъгата на хората, чиито мащаби са сложни за осъзнаване, Иван споделя и стотиците дребни жестове на съпричастност, които също раздрусват екипа. Екипът на bTV в Газиантеп е посрещнат от две българки, които отварят вратите на дома си за публицистите. Жана и Деница са част от дребната сплотена българска общественост в двумилионния град.
Останалите отворени хотели посрещат и настаняват на всички места в коридорите и фоайетата си хора, останали без дом. В тях заслон намират всички - спасители, публицисти, оживели. Храната не доближава, в целия град няма течаща топла вода, само че хора от разнообразни страни, говорещи на разнообразни езици и изповядващи разнообразни религии, си подават ръка. Непознат мъж стопира с автомобил до екипа, до момента в който те чакат да се включат онлайн в единия от дните, и им дава пакет топла храна - без да попита или каже нищо повече, с изключение на да направи жест на признателност. Вечер по време на една от централните излъчвания двама локални поданици се доближават до Иван, оператора Красимир Първанов и техническия помощник Марио Николчев, които в този миг са край разрушенията и запалените огньове, които осветяват руините, с цел да им дадат по чаша, в която наливат топло мляко от огромен термос, който носят на тил.
Иван споделя и за момче, което срещнали инцидентно в градче покрай Адана - когато пробвали да му обяснят, че имат потребност от офис на локален мобилен оператор, от който да купят СИМ карта, посредством която да изпращат до България материалите си, на фона на опустелите улици и затворените магазини той извадил личната от телефона си и им я дал.
Иван счита, че работата на сходно място активизира до краен лимит - и прочувствено, и физически, а журналистическата работа е идентична на всички места, единствено декорът е друг. Той има вяра, че най-важното е да бъде почтен - с специалността, публиката и хората, които среща. Не се стреми да се дистанцира от историите, които споделя, тъй като една от дилемите му е да преживее събитията вместо феновете си. " Вярвам, че разказвачите на истории би трябвало да имат особена сензитивност, с цел да бъдат същински положителни в това, което вършат ", счита Иван Георгиев.
След прибирането си в България журналистът на bTV изрече съболезнования на всички, изгубили близки и обичани хора в земетресението.
Един от моментите, които развълнуваха освен Иван, само че и феновете, беше по време на директно включване в утринния блок на bTV - предаването " Тази заран ". Властите на място край един опустошен 12-етажен жилищен блок в Газиантеп помолиха всички присъстващи да запазят тишина - избавителните екипи, ситуирани върху голямата купчина отломки, се пробваха да чуят " звуците на живота " - даже най-малък звук, придвижване, сърдечен темп или зов отдолу под руините, който да даде вяра, че под руините може да има тленен човешки живот. Момент на тишина в ефирa в опит да бъде избавен човешки живот.
" Няма да не помни съвсем животинския смут в очите на хората - майки, изгубили децата си, деца, изгубили родителите си, хора, изгубили всичко, даже и вярата ", споделя Иван Георгиев за някои от моментите, които ще останат в съзнанието му.
В началото на пътуването мащабите на бедствието стават забележими за екипа още преди да доближат първите опустошения - в бензиностанциите по пътя няма нищо, рафтовете са изцяло празни - няма вода, няма никаква храна, не са останали даже и бонбони.
Градчетата в подстъпите към най-засегнатите региони се разсънват с оранжеви тротоари и улици - покрити са с падналите от трусовете портокали, които са локалния еквивалент на липите и кестените в българските градове. Наситеният оранжев цвят е сюрреалистична панорама, злокобен предвестител на това, което ги чака по-близо до епицентъра.
Когато доближават на към 150 километра от епицентъра, главните пътища са прекратени - напукани, огънати и пропаднали, има паднали мостове, с голям брой свлачища. Достигането до Газиантеп минава през села и мрежа от черни пътища в опит да бъде заобиколена разрушената инфраструктура и блокадите на локалните управляващи. Пътят от София до епицентъра на земетресението лишава към 27 часа безспирно шофиране. Но с изключение на умората той носи и подготовка за идната действителност в зоната на труса.
" В едно от селата сред Адана и Газиантеп спряхме, с цел да попитаме за посоката. Мъж седеше на земята и пушеше, извит пред една разрушена къща край пътя. Върху колата ни с зов за помощ се хвърли млада жена, чийто взор не може да се опише - накара ни да изстинем. В краката ѝ имаше грижливо опакован сноп от остарели одеяла - тялото на дете, завито като скъпоценна движимост, положена в прахта ", споделя той.
Освен тъгата на хората, чиито мащаби са сложни за осъзнаване, Иван споделя и стотиците дребни жестове на съпричастност, които също раздрусват екипа. Екипът на bTV в Газиантеп е посрещнат от две българки, които отварят вратите на дома си за публицистите. Жана и Деница са част от дребната сплотена българска общественост в двумилионния град.
Останалите отворени хотели посрещат и настаняват на всички места в коридорите и фоайетата си хора, останали без дом. В тях заслон намират всички - спасители, публицисти, оживели. Храната не доближава, в целия град няма течаща топла вода, само че хора от разнообразни страни, говорещи на разнообразни езици и изповядващи разнообразни религии, си подават ръка. Непознат мъж стопира с автомобил до екипа, до момента в който те чакат да се включат онлайн в единия от дните, и им дава пакет топла храна - без да попита или каже нищо повече, с изключение на да направи жест на признателност. Вечер по време на една от централните излъчвания двама локални поданици се доближават до Иван, оператора Красимир Първанов и техническия помощник Марио Николчев, които в този миг са край разрушенията и запалените огньове, които осветяват руините, с цел да им дадат по чаша, в която наливат топло мляко от огромен термос, който носят на тил.
Иван споделя и за момче, което срещнали инцидентно в градче покрай Адана - когато пробвали да му обяснят, че имат потребност от офис на локален мобилен оператор, от който да купят СИМ карта, посредством която да изпращат до България материалите си, на фона на опустелите улици и затворените магазини той извадил личната от телефона си и им я дал.
Иван счита, че работата на сходно място активизира до краен лимит - и прочувствено, и физически, а журналистическата работа е идентична на всички места, единствено декорът е друг. Той има вяра, че най-важното е да бъде почтен - с специалността, публиката и хората, които среща. Не се стреми да се дистанцира от историите, които споделя, тъй като една от дилемите му е да преживее събитията вместо феновете си. " Вярвам, че разказвачите на истории би трябвало да имат особена сензитивност, с цел да бъдат същински положителни в това, което вършат ", счита Иван Георгиев.
След прибирането си в България журналистът на bTV изрече съболезнования на всички, изгубили близки и обичани хора в земетресението.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ