Журналистът от БНР Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата

Журналистът от БНР Петър Волгин е прекрачил границите на журналистическата нравственос, както и на свободата на словото с изявлението си, възхваляващо Народния съд.

Той обаче няма по какъв начин да е предизвикал с думите си щета на жена, която е жертва на комунистическия режим, само че не и на самия Народен съд. За нея остава единствено моралното задоволство, че с делото е отворен публичен спор.

Така в резюме може да се заключи 24-страничното решение на Софийския областен съд по делото, заведено от 102-годишната Ц.Г. поради статуса на Волгин във Facebook, че  " задоволително е да погледаш единствено десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ".

Съдия Андрей Георгиев отхвърля желае на Ц.Г. за 5001 лева и я осъжда да заплати на Волгин 1200 лева разходи по делото, видя " Сега " в онлайн регистрите на съда.

Волгин разгласява поста си на 1 февруари, който е ден за респект на жертвите на комунизма. Ц.Г. понася тежко изявлението на Волгин, за което схваща от сина си, тъй като брачният партньор ѝ е погубен през октомври 1944 година без съд и присъда от " новата власт ". Близо 2 години по-късно - на 11 юли 1946 година Ломският областен съд афишира мъжа за " безследно липсващ ". За дата на хипотетичната гибел е записана 6 октомври, членовете на фамилията са дамгосани като " врагове на народа ", а през 1953 г. дори бива спряна земеделската пенсия на бащата на младата вдовица.

" Синът ми отрасна без татко, в мизерия и в изискванията на цялостна принуда от страна на комунистическия режим. Не беше одобряван в Димитровския комунистически юношески съюз, не му разрешаваха да се запише като студент, беше разпределен в Строителни войски, тъй като бе охарактеризиран като " обезсърчителен " поради татко си, който той по този начин и не познаваше. Аз и фамилията ми бяхме следени от Държавна сигурност, като не желая да влизам в детайлности за това, тъй като се смущавам още повече (дори когато го описвам на юриста си) ", написа дамата във връзка на времената, които си мечтае да върне Волгин.

Волгин - репресиран от комунистите

Пред съда Волгин поддържа тезата, че изявлението му не е противоправно, тъй като е мнение, то не може да е правилно или погрешно. Отбелязва, че българската страна е била задължена да сътвори институцията на Народния съд и че тя е била за отбрана на ползите на народа. Изтъква още, че самичък е жертва на репресии по време на комунизма.

Показания по делото дава и първата му братовчедка, която споделя, че през 1987 година Волгин имал опозиционни визии против политиките на Българска комунистическа партия, като задно със съучениците си в НГДЕК разгласил сериозни публикации на табло в учебното заведение (стенвестник), на конференция на ДКМС декларирал обществено, че има фетиш към личността и не е склонен с това, че написал на стена в София " Гюргево – не "  като митинг против обгазяването на Русе от химически комбинат в Румъния, и че е бил задържан, до момента в който е бил в казармата, за разпространяване на опозиционни позиви против властта и политиките на Българска комунистическа партия.

Журналистът е публицист и отвън редакцията

Съдът цитира процедура на Европейския съд по правата на индивида, както и други правосъдни решения от България и такива на Конституционния съд.

Той не е склонен с Волгин, че в обществените мрежи публицистите могат да си пишат каквото си желаят, защото, показва съдът, те са обществени персони, които образуват публичното мнение освен до момента в който работят, а с всяко свое изявление. Журналистът не е публицист единствено във времето, което прекарва на работното си място, показва съдът. 

Съдията прави разбор на изявлението на Волгин. И приема, че от първата му част персонално е обиден Левон Хампарцумян като " нагъл и неумен паралия ". Той не е страна по делото, само че изявлението по негов адрес демонстрира отношението към богаташите, които се държат " безсрамно ". Така излиза, че основната причина, оправдаваща съществуването на Народния съд е не друга, а да съди " нахалните и неумни богаташи ".

Текстът на Волгин е бил в положение да засегне отрицателно достолепието на потърпевшите от решенията на Народния съд, включително и техните наследници, страдали директно от осъжданията (както заради загуба на родител, по този начин и в резултат на политиката на Българска комунистическа партия да преследва и роднините на избрани категории " врагове на народа "  и да лимитира правата им на труд и образование), приема съдът. И добавя, че това изявление не попада под отбраната на свободата на словото, защото против него могат да се подхващат от страната ограничения в отбрана на достолепието на жертвите.

Съдията напомня че има голям брой правосъдни актове, с които през 90-те години на ХХ век са анулирани присъди на Народния съд като несъвместими със стандартите на правовата страна. Поради това оправдаването на тези присъди с възмездие към богатите визира достолепието на тези жертви на явно несправедлива присъда.

Съществува ясно обвързване на публицистите в активността си да почитат жертвите на закононарушения или неправда. Волгин не е спазил това обвързване, споделя съдът.

Морално задоволство

Ищцата обаче е наранена от репресивните дейности на режима на Българската комунистическа партия в дните след 9 септември 1944 година Нито тя, нито роднините ѝ обаче са били подсъдими пред Народния съд. Поради това ищцата има ситуацията на жертва на комунистическия режим, само че не и на Народния съд, за който само се отнася изявлението на Волгин, показва още съдът. И продължава, че Волгин не може за това свое изявление да носи отговорност за увреждане на всички репресирани от режима на Българска комунистическа партия.

" В случая беше предизвикан публичен спор за думите на Волгин и те откриха социална оценка отвън правосъдното дело. (...) За ищцата остава само това допустимо морално задоволство, защото по посочените нагоре аргументи изявлението на ответника не се отнася директно към нейното състояние на жертва (по смисъла на правото на обезщетение за непозволено увреждане), а към друга група хора - осъдените от Народния съд. Ищцата е била наранена от изявлението на ответника, само че с оглед личното си усещане за неговите убеждения, а не в причинна връзка със наличието на използваните изрази ", приключва ревюто си съдът.

Решението на арбитър Георгиев не е дефинитивно и може да се нападна пред Софийския градски съд. Където пък виси и групово дело, заведено от жертви на Народния съд против Волгин.

Доротея Дачкова/ Сега.бг