Журналистът Аделина Марини пред „Труд“: София трябва да има ясни амбиции, ако иска да води външна политика на Балканите
Журналистът Аделина Марини пред „ Труд “:
София би трябвало да има ясни упоритости, в случай че желае да води външна политика на Балканите
Срещата на водачите на България, Гърция, Румъния и Сърбия в Евксиноград преди дни разбуни духовете с спорните сигнали, които изпрати, както към Балканите, по този начин и към Европейски Съюз изобщо. Доколко готова е България да играе външнополитически фактор в района и на континентално равнище? Имаше ли и какъв е смисълът от съответната среща, в подтекста на процесите в Европа? До какъв брой българското председателство на Европейски Съюз може да е катализатор за смяна в връзките на Балканите? По всички тези наболели тематики беседваме с дългогодишния интернационален наблюдаващ и създател на профилирания уебсайт по европейски въпроси „ euinside.eu ”, основаният в Харватия български публицист Аделина Марини.
– Г-жо Марини, като одобрен дълготраен наблюдаващ на вътрешно и външнополитическите процеси, както на Балканите, по този начин и в Европейски Съюз изобщо, по какъв начин оценявате самодейността от предходната седмица на премиера Бойко Борисов, която събра у нас водачите на Сърбия, Гърция и Румъния? Сигнал за дълго чаканото активизиране на България като районен стожер за непоклатимост и разцвет или просто празна маневра?
– Някои ще кажат, че е похвално, че България най-накрая се раздвижи във външната политика (в чест на наближаващото председателство), само че с цел да може такава хвалба да е основателна, нужно е да се добави същност. Пример за неналичието на същност беше срещата в Евксиноград на 3 октомври сред водачите на Сърбия, Румъния, Гърция и България. Премиерът Бойко Борисов изясни, че концепцията е четирите страни да не основават проблеми на Европейски Съюз, единствено че той не загатна нито един от тях, нито пък дали и по какъв начин се работи по отстраняването им. Говореха за взаимни планове, вложения, стопански напредък, само че нищо съответно, с изключение на добре познатите планове като автомагистралата София-Белград, интерконекторните връзки. Министър-председателят сподели още, че всички желаят мир, непоклатимост и благополучие в района. Цел им е Балканите да спрат да бъдат източник на спорове и проблеми за Европейски Съюз. Многото празни приказки, които бяха изговорени в Евксиноград и които сме слушали години наред и от предшествениците на Александър Вучич, Бойко Борисов, Алексис Ципрас и Михай Тюдосе, нямаше да създадат никакво усещане, в случай че звездите не се бяха подредили по метод, който посочи няколко неприятни казуса.
– Предстоящото българско председателство на Европейски Съюз беше изтъкнато неведнъж като главен мотор на това „ задвижване “, както го нарекохте, от предходната седмица. Има ли действителен подтекст за такива мнения?
– От 1 януари България поема председателството на Съвета на министрите на Европейски Съюз и си е сложила за главен приоритет ускорената интеграция на страните от Западните Балкани. Да де, но сякаш всички присъстващи желаят да оказват помощ на страните от Западните Балкани да се причислят към Европейски Съюз, обаче се наложи да се оправдават, за какво канят единствено сръбския президент (съвсем обособена тематика е за какво идва Вучич, а не премиерката Бърнабич). Бойко Борисов особено загатна, че се търси метод по какъв начин по-бързо да се реализира “европейски мир ” сред Белград и Прищина и надлежно по-бързото присъединение на Сърбия към Европейски Съюз. В този смисъл имаше неприятно недовиждане от позиция на момента. Срещата се състоя два дни след кървавите конфликти в Каталуня, които мощно подсетиха за случая на Косово от 90-те години на предишния век. За Европейската комисия разликата сред двата случая е, че Испания е в Европейски Съюз, а Сърбия не е, както и другия подтекст.
– Колко огромен проблем е това? И по какъв начин е допустимо въпросът с референдума в Каталуня да повлияе на интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз?
– За Сърбия това ще сътвори нова малка врата да се опита да се отърве от глава 35 (б.р. – в договарянията за присъединение към ЕС), която покрива връзките с Косово и ще бъде затворена последна. Къде е казусът? Две от страните, чиито водачи участваха на срещата в Евксиноград – Гърция и Румъния – не са признали Косово, само че България го е признала. При това състояние е озадачаващо, че министър председателят Борисов остави Александър Вучич да си направи добре познатото и фактологически погрешно изказване за двойния стандарт, който Европейска комисия ползва към Косово и Каталуня. Невярно, тъй като до независимостта на Косово се стигна, откакто Слободан Милошевич стартира масирано етническо пречистване в провинцията, довело до военната интервенция на НАТО. Каталунският случай е напълно друг – там няма етническо пречистване, нито репресии, което прави тезата на Сърбия изцяло несъстоятелна. При състояние, че България поема председателството от 1 януари и то с упоритостта за ускорено присъединение на Западните Балкани, сходни недоглеждания са неприемливи, още повече че пред Европейски Съюз стоят съществени провокации като напускането на Англия и казусът с Каталуня, който също, на доктрина, би могъл да приключи с някаква европейска медиация.
– Къде смятате, че можеше да се намеси България, в лицето на Бойко Борисов?
– Сърбия интензивно се пробва да подмени най-новата си история и това по никакъв метод не трябва да бъде допускано, изключително от прилежащи страни. България има горчив опит с предходното държавно управление в Македония и подмяната на историята, която течеше там. Борисов трябваше да подсети на Вучич, че глава 35 (която визира разговора с Косово) ще бъде затворена последна, когато към този момент са изчистени всички връзки сред Прищина и Белград и че в името на трайното помиряване е значимо и двете страни да създадат взаимни отстъпки в името на светлото си европейско бъдеще. Вместо това излезе, че Борисов поддържа сръбската замяна и взима страна в спор, който се взема решение с посредничеството на висшата представителка на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Федерика Могерини.
– Може ли още България да търси водеща роля в интеграционните процеси на Балканите? И до каква степен взаимното съдействие на районно равнище е действително?
– По време на взаимните изказвания на Ципрас, Вучич, Тюдосе и Борисов се получи един различен противен резултат – виновен негонен бяга. След като всички водачи се изрекоха, българският министър председател взе още веднъж думата, с цел да направи конкретизиране, че не се гради нова вишеградска четворка, което за Европейски Съюз би означавало нова разграничителна линия в Съюза. Той акцентира, че това, което събира четиримата са общите им инфраструктурни ползи. Борисов сподели с половин уста, че форматът е отворен и за останалите страни от района – Албания, Черна гора, Македония – според от това по какви планове ще се работи. За общите им инфраструктурни ползи се търсят вложители, само че компанията не е от най-подходящите за реклама на района. Ципрас, поради фиаското с рецесията в Еврозоната (макар че в последно време е послушен); Тюдосе, поради опитите на държавното управление му да скапе грижливо градения имидж на Румъния на деен герой против корупцията и на страна, която съумя да се откъсне от лапите на корумпирани политици; Вучич, поради национализма и властническата му политика; а Борисов, поради уронването на върховенството на закона по време на ръководството му. Българският министър председател загатна, че България и Румъния търсят вложения главно от Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие, а Гърция и Сърбия – от Китай, само че не отиде крачка по-далече да подсети (като бъдещо председателство) в каква посока върви Европейски Съюз във връзка с комерсиалната политика и вложенията от трети страни в стратегически обекти, изключително като се има поради зависимостта на три от страните (Гърция, Сърбия и България) от Русия, само че и комплицираната световна обстановка с Китай.
– Според вас срещата в Евксиноград няма основата да докара до нещо значително?
– Фактът, че водачите на избрани страни се срещат не е мотив да бием тъпана, че още веднъж имаме въшна политика. Каква е посоката, крайната цел, средствата, упоритостта, съдружниците? Еманюел Макрон доста ясно съобщи в своята европейска тирада в Сорбоната кое е главното – върховенството на закона и европейските полезности, а това е новият водач на Европа. Върховенството на закона беше очебийно и от шефа на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер в годишното му послание за положението на Европейски Съюз. И четирите страни имат проблеми тъкмо с това – върховенството на закона и европейските полезности. Изобщо изводът от срещата е, че и четиримата хем ги сърби да са част от Европейски Съюз, хем ги боли, че това върви с избрани задължения.
Нашият посетител
Аделина Марини е някогашен дълготраен интернационален редактор в стратегия “Хоризонт ” на БНР, като специализира извънредно в тематиките засягащи Балканите и европейските интеграционни процеси. Създател е на профилираният уебсайт за вести и мнения, свързани с Европейски Съюз, “euinside.eu ” – считан за главен запас на български език за съответстваща информация за европейски събития и процеси. От няколко години живее и работи от Хърватия.
София би трябвало да има ясни упоритости, в случай че желае да води външна политика на Балканите
Срещата на водачите на България, Гърция, Румъния и Сърбия в Евксиноград преди дни разбуни духовете с спорните сигнали, които изпрати, както към Балканите, по този начин и към Европейски Съюз изобщо. Доколко готова е България да играе външнополитически фактор в района и на континентално равнище? Имаше ли и какъв е смисълът от съответната среща, в подтекста на процесите в Европа? До какъв брой българското председателство на Европейски Съюз може да е катализатор за смяна в връзките на Балканите? По всички тези наболели тематики беседваме с дългогодишния интернационален наблюдаващ и създател на профилирания уебсайт по европейски въпроси „ euinside.eu ”, основаният в Харватия български публицист Аделина Марини.
– Г-жо Марини, като одобрен дълготраен наблюдаващ на вътрешно и външнополитическите процеси, както на Балканите, по този начин и в Европейски Съюз изобщо, по какъв начин оценявате самодейността от предходната седмица на премиера Бойко Борисов, която събра у нас водачите на Сърбия, Гърция и Румъния? Сигнал за дълго чаканото активизиране на България като районен стожер за непоклатимост и разцвет или просто празна маневра?
– Някои ще кажат, че е похвално, че България най-накрая се раздвижи във външната политика (в чест на наближаващото председателство), само че с цел да може такава хвалба да е основателна, нужно е да се добави същност. Пример за неналичието на същност беше срещата в Евксиноград на 3 октомври сред водачите на Сърбия, Румъния, Гърция и България. Премиерът Бойко Борисов изясни, че концепцията е четирите страни да не основават проблеми на Европейски Съюз, единствено че той не загатна нито един от тях, нито пък дали и по какъв начин се работи по отстраняването им. Говореха за взаимни планове, вложения, стопански напредък, само че нищо съответно, с изключение на добре познатите планове като автомагистралата София-Белград, интерконекторните връзки. Министър-председателят сподели още, че всички желаят мир, непоклатимост и благополучие в района. Цел им е Балканите да спрат да бъдат източник на спорове и проблеми за Европейски Съюз. Многото празни приказки, които бяха изговорени в Евксиноград и които сме слушали години наред и от предшествениците на Александър Вучич, Бойко Борисов, Алексис Ципрас и Михай Тюдосе, нямаше да създадат никакво усещане, в случай че звездите не се бяха подредили по метод, който посочи няколко неприятни казуса.
– Предстоящото българско председателство на Европейски Съюз беше изтъкнато неведнъж като главен мотор на това „ задвижване “, както го нарекохте, от предходната седмица. Има ли действителен подтекст за такива мнения?
– От 1 януари България поема председателството на Съвета на министрите на Европейски Съюз и си е сложила за главен приоритет ускорената интеграция на страните от Западните Балкани. Да де, но сякаш всички присъстващи желаят да оказват помощ на страните от Западните Балкани да се причислят към Европейски Съюз, обаче се наложи да се оправдават, за какво канят единствено сръбския президент (съвсем обособена тематика е за какво идва Вучич, а не премиерката Бърнабич). Бойко Борисов особено загатна, че се търси метод по какъв начин по-бързо да се реализира “европейски мир ” сред Белград и Прищина и надлежно по-бързото присъединение на Сърбия към Европейски Съюз. В този смисъл имаше неприятно недовиждане от позиция на момента. Срещата се състоя два дни след кървавите конфликти в Каталуня, които мощно подсетиха за случая на Косово от 90-те години на предишния век. За Европейската комисия разликата сред двата случая е, че Испания е в Европейски Съюз, а Сърбия не е, както и другия подтекст.
– Колко огромен проблем е това? И по какъв начин е допустимо въпросът с референдума в Каталуня да повлияе на интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз?
– За Сърбия това ще сътвори нова малка врата да се опита да се отърве от глава 35 (б.р. – в договарянията за присъединение към ЕС), която покрива връзките с Косово и ще бъде затворена последна. Къде е казусът? Две от страните, чиито водачи участваха на срещата в Евксиноград – Гърция и Румъния – не са признали Косово, само че България го е признала. При това състояние е озадачаващо, че министър председателят Борисов остави Александър Вучич да си направи добре познатото и фактологически погрешно изказване за двойния стандарт, който Европейска комисия ползва към Косово и Каталуня. Невярно, тъй като до независимостта на Косово се стигна, откакто Слободан Милошевич стартира масирано етническо пречистване в провинцията, довело до военната интервенция на НАТО. Каталунският случай е напълно друг – там няма етническо пречистване, нито репресии, което прави тезата на Сърбия изцяло несъстоятелна. При състояние, че България поема председателството от 1 януари и то с упоритостта за ускорено присъединение на Западните Балкани, сходни недоглеждания са неприемливи, още повече че пред Европейски Съюз стоят съществени провокации като напускането на Англия и казусът с Каталуня, който също, на доктрина, би могъл да приключи с някаква европейска медиация.
– Къде смятате, че можеше да се намеси България, в лицето на Бойко Борисов?
– Сърбия интензивно се пробва да подмени най-новата си история и това по никакъв метод не трябва да бъде допускано, изключително от прилежащи страни. България има горчив опит с предходното държавно управление в Македония и подмяната на историята, която течеше там. Борисов трябваше да подсети на Вучич, че глава 35 (която визира разговора с Косово) ще бъде затворена последна, когато към този момент са изчистени всички връзки сред Прищина и Белград и че в името на трайното помиряване е значимо и двете страни да създадат взаимни отстъпки в името на светлото си европейско бъдеще. Вместо това излезе, че Борисов поддържа сръбската замяна и взима страна в спор, който се взема решение с посредничеството на висшата представителка на Европейски Съюз за външната политика и сигурността Федерика Могерини.
– Може ли още България да търси водеща роля в интеграционните процеси на Балканите? И до каква степен взаимното съдействие на районно равнище е действително?
– По време на взаимните изказвания на Ципрас, Вучич, Тюдосе и Борисов се получи един различен противен резултат – виновен негонен бяга. След като всички водачи се изрекоха, българският министър председател взе още веднъж думата, с цел да направи конкретизиране, че не се гради нова вишеградска четворка, което за Европейски Съюз би означавало нова разграничителна линия в Съюза. Той акцентира, че това, което събира четиримата са общите им инфраструктурни ползи. Борисов сподели с половин уста, че форматът е отворен и за останалите страни от района – Албания, Черна гора, Македония – според от това по какви планове ще се работи. За общите им инфраструктурни ползи се търсят вложители, само че компанията не е от най-подходящите за реклама на района. Ципрас, поради фиаското с рецесията в Еврозоната (макар че в последно време е послушен); Тюдосе, поради опитите на държавното управление му да скапе грижливо градения имидж на Румъния на деен герой против корупцията и на страна, която съумя да се откъсне от лапите на корумпирани политици; Вучич, поради национализма и властническата му политика; а Борисов, поради уронването на върховенството на закона по време на ръководството му. Българският министър председател загатна, че България и Румъния търсят вложения главно от Европейска инвестиционна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие, а Гърция и Сърбия – от Китай, само че не отиде крачка по-далече да подсети (като бъдещо председателство) в каква посока върви Европейски Съюз във връзка с комерсиалната политика и вложенията от трети страни в стратегически обекти, изключително като се има поради зависимостта на три от страните (Гърция, Сърбия и България) от Русия, само че и комплицираната световна обстановка с Китай.
– Според вас срещата в Евксиноград няма основата да докара до нещо значително?
– Фактът, че водачите на избрани страни се срещат не е мотив да бием тъпана, че още веднъж имаме въшна политика. Каква е посоката, крайната цел, средствата, упоритостта, съдружниците? Еманюел Макрон доста ясно съобщи в своята европейска тирада в Сорбоната кое е главното – върховенството на закона и европейските полезности, а това е новият водач на Европа. Върховенството на закона беше очебийно и от шефа на Европейска комисия Жан-Клод Юнкер в годишното му послание за положението на Европейски Съюз. И четирите страни имат проблеми тъкмо с това – върховенството на закона и европейските полезности. Изобщо изводът от срещата е, че и четиримата хем ги сърби да са част от Европейски Съюз, хем ги боли, че това върви с избрани задължения.
Нашият посетител
Аделина Марини е някогашен дълготраен интернационален редактор в стратегия “Хоризонт ” на БНР, като специализира извънредно в тематиките засягащи Балканите и европейските интеграционни процеси. Създател е на профилираният уебсайт за вести и мнения, свързани с Европейски Съюз, “euinside.eu ” – считан за главен запас на български език за съответстваща информация за европейски събития и процеси. От няколко години живее и работи от Хърватия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ