Жозе Моуриньо и екипът му в Челси започват да му

Жозе Моуриньо и екипът му в Челси стартират да му дават късмет през сезон 2004/05, когато младокът постоянно тренира с огромните звезди на лондончани и от време на време го включват в групата за мачовете.

Пиджели остава на аварийна пейка по време на триумфа в шампионата за Купата на лигата през 2005-а, а малко по-късно влиза при триумфа с 1:0 над Чарлтън.

Буквално минути по-късно Челси подвига купата във Висшата лига, а капитанът Джон Тери следи деликатно стражът да не бъде пропуснат и да получи шампионския си орден.

Това наподобява като началото на приказката за Лени, само че очевидно не му е било писано да направи паметна кариера във футбола. През сезон 2005/06 той е трети избор за вратата на Челси след Петър Чех и Карло Кудичини и взема решение да потърси щастието си някъде, където ще играе постоянно.

Следва относително сполучлив интервал в Милуол, само че по-късно стартира блуждаене по долните дивизии, с цел да приключи кариерата си във Фарнбъро през 2018-а след единствено няколко мача за отбора.

„ Играех полупрофесионален футбол в тимове като Ледърхед и Хейстингс Юнайтед, до момента в който не се озовах във Фарнбъро. Идеално ми беше, защото въобще не беше надалеч от мястото, където живеех – изяснява Пиджели. – Нивото беше обичайно, само че не ми носеше особена наслада.

По това време към този момент бях съумял да се откажа от антидепресантите, защото не желаех да разгадавам единствено на тях, и съумявах да управлявам възприятията си малко по-добре. Имах си и странична работа, само че един уикенд ми пристигна удар като гръм от ясно небе, след който разбрах, че ми следва тежък интервал. “

Лени се причислява към Фарнбъро през май 2018 година, а единствено три месеца по-късно – през септември – клубът афишира, че стражът се отдръпва от играта поради психологични проблеми – нещо, което той самият не има намерение да прави.

„ Обадих се на мениджъра да му кажа, че няма да мога да играя в един вечерен мач, за който трябваше да карам повече от два часа, с цел да стигна до стадиона. Познавах тялото си. Нито бях спал, нито бях ял като хората. И бях бледен като фантом, когато депресията започнеше да се появява.

Дланите ми се потяха, сърцето ми биеше и даже единствено мисълта да напусна жилището ме ужасяваше. Ако приятелката ми ме беше помолила да отскоча насреща на другия тротоар на улицата, с цел да взема китайска храна за у дома, нямаше да го направя, а камо ли да карам два часа, с цел да застана на вратата за 90 минути.

След като приказвах с мениджъра, ми споделиха, че другият вратар на Фарнбъро също не е разполагаем и че би трябвало да играя непременно. Опитите ми да му обясня какво се случва с мен не го трогнаха… “

„ Лени Пиджели ни осведоми, че поради нескончаем медицински проблем се отдръпва от футбол с неотложен резултат. Никой в клуба не е знаел за неговото положение и макар че моментът е фрапантен, пожелаваме на Лени и фамилията му всичко най-хубаво след отдръпването му. “

„ Това беше непоносимо – разяснява Пиджели. – Мениджърът ме накара да се усещам толкоз нищожен и ми сподели, че виновността е напълно моя за загубата. Не беше тяхна работа да афишират пенсионирането ми по този метод. Взеха ми нещо, което си беше мое, тъй като всеки експерт има правото да каже персонално от свое има на света, че се отдръпва, когато изиска това. “

Разказвайки за проблемите с тревогата и депресията, Лени изяснява с какво е трябвало да се оправя ежедневно:

В най-лошия случай не можех да напусна спалнята си. Безпокойството и суматохата като че ли ме осакатяваха, макар че будната страна на мозъка ми ми нашепваше, че съм комичен. Можеше да се предизвика от най-малкото нещо, като да вземем за пример да погледна през прозореца и да видя, че поривът напразно е доста мощен, и да се паникьосам.

Съчувствам не тези, които не схващат това положение, тъй като в случай че не си го изпитал, е много мъчно да се изясни. Не ми се правеше нищо. Не че не желаех да пребивавам, само че едвам се справях с компликациите, които ме връхлитаха. Трудностите да преминеш през още един ден, откакто си се събудил. Беше толкоз тежко, че ме тласкаше към мисли за самоубийство.

Любимата ми част от деня беше да си легна и да се унеса. В противоположен случай мислите ми щяха да препускат през целия ден и щях да мисля единствено за най-нелепите неща. Всичко можеше да отключи тревогата и пристъпите на суматоха.

Но в този момент към този момент ръководя личен бизнес за озеленяване и всичко се прави по график и имам режим.

Факт е, че не е нужно да се търсят доста оправдания, с цел да отидеш да удариш една бира след работа. Но една става две, две стават пет и идващото нещо, което осъзнаваш, е, че си изпил 10. Сега просто управлявам нещата.

Иначе доста се гордея с кариерата си. Изкушаващо е да се чудя какъв брой по-различно би било всичко, в случай че не бях един от хилядите, които страдат от меланхолия, само че съм там, където съм, и открих спокойствието. В края на краищата не са доста футболните почитатели, които подвигат купата във Висшата лига с клуба от детството си 10 минути, откакто са дебютирали. “